Облеклото е основна съставка
Робува се на стари привички
Формирането на ловен и риболовен морал сред членовете на БЛРС предполага преди всичко изграждането им като истински стопани и защитници на родната природа и нейната дивечова и рибна фауна. И в тази връзка освен всичко друго важно средство за възпитание са утвърдени символи и ритуали. Те осмислят и придават тържественост на лова, укрепват дисциплината и другарството, учат на спортна етика. А ловното облекло е основна съставка на ритуала.
Отколе се говори и пише, че на излет трябва да се ходи само със спортно ловно облекло /жилетка, зелен клин, ловна шапка/. Направените наблюдения показват, че все още много ловци по време на лов имат занемарен външен вид. Причината е липсата на ловна култура, робува се и на стари привички и разбирания.
Искаме да обърнем внимание и на нещо друго, свързано с ловната култура. Добрият ловец например никога не одира кожата на отстреляното животно на видно място. За доста хора, особено за децата, много от които се отнасят с огромна любов към всички животни, подобно зрелище не е приятно. Но за съжаление често се срещат такива „популяризатори” на ловните си успехи.
Ако ви настигне гръмотевична буря, трябва да внимавате: ситуацията е опасна. Има някои сериозни правила за предотвратяването й.
- Необходимо е да застанете далече от единични високи дървета и самотни стърчащи скали.
- Не лягайте и не докосвайте земята с ръце.
- Седнете клекнали и прилепете плътно краката си, наведете главата и притискайте коленете в гърдите си.
- Бягайте далече от вода.
- Застигне ли ви бурята край водоем, бавно се отдалечавайте от това място.
- Ако сте в лодка, веднага се насочете край брега.
- Най-добре е да се подслоните в естествена пещера и то поне на три метра от входа й.
- Не стойте до електропроводи, трафопостове, металти огради...
- Шофирате ли кола, трябва да спрете и да я паркирате, приберете антената и не напускайте автомобила.
- Вървите ли групово, гледайте да сте на четири-пет метра един от друг.
- Не тичайте и не се допирайте до метални предмети, всички те привличат светкавиците.
Кинология
Чистопородното развъждане се използва за запазване по-нататъшното развитие и усъвършенстване на най-ценните качества на дадена порода кучета. То може да бъде неродствено и родствено. При първото се съешават животни, които нямат никакво родство помежду си. То се използва много широко в развъдната работа и дава добри резултати. По-сложно е използването на родственото развъждане /или инбридинг/. Съществуват няколко степени на родствено съешаване: кръвно /тясно или кръвосмешение/, близко, умерено и далечно. При кръвното родство се съешават полусестра и полубрат, сестра с брат, майка със син, дъщеря с баща, баба и внук, внучка с дядо. При близкото родство има връзки на първи братовчеди, при умереното-на втори братовчеди.
За да се установи дали дадено животно е получено при родствено съешаване или не, трябва да се проследи неговият произход. За целта се използва родословието му /или както се нарича-педигре/. Когато има родствено съешаване, животните имат общи прародители. Тогава в родословията се срещат повтарящи се еднакви имена. Ако се изучи историята на такива известни ловни породи като пойнтер, английски сетер и отчасти ирландски сетер, ще се установи, че през някои периоди от тяхното развитие са се прилагали системни тесни родствени връзки.
При някои видове риби съществува отношение на подчиненост. То е изучено добре при малката рибка данио малабарикус, която се среща в някои езера на Индия. Съществата от този вид живеят на семейства, по десет индивида във всяко едно. Там има строг устав, за нарушаването на който по-старшите наказват по-младите с удари на перките си. Всяко семейство заема в езерото определена територия и ревностно я охранява от навлизането на други риби.
Вътре в семейната територия най-добрият участък /най-големият и най-безопасният/ се заема от „предводителя”.
Участъците на подчинените рибки са по-малки. Разположени са в края и са по-опасни. Старшият по ранг може да навлезе в територията на младия, но обратното не е позволено. На някого би могло да се стори, че тази йерархия е проява на насилие, че тя тежи на водните същества и те постоянно се мъчат да се избавят от нея. В действителност тази ситуация не предизвиква разпри, а, напротив, поддържа мира в групата. Йерархията определя положението на всеки член от стадото и той вече знае къде му е мястото. Недоволни от този ред на взаимоподчинение няма. А ако пък има, те не влизат в бой, особено с водача. Рибите сякаш чувстват, че царуващият ред и послушание са от полза на всички.
Покрай бреговете на Европа от Черно до Баренцово море в придънната зона се среща рибата морски дявол. Тя прилича на огромна, дълга до метър и половина попова лъжичка с широка зъбата уста. Главата и гърбът му са осеяни с игли, кожата му е покрита с брадавички. Предният лъч на гръбната перка на морския дявол се е превърнала във „въдичка”: той е удължен и представлява дълга и извита пръчка с четчица на върха. Хищникът се заравя наполовина в пясъка, спотайва се и мърда четчицата, която изпълнява ролята на примамка. Щом някоя любопитна рибка я забележи, доплува до нея и се наканва да я глътне. Но морският дявол не дреме: той разтваря огромната си уста, всмуква водата, а заедно с нея и дребната наивница.
И много други риби ловят плячката си от засада. Морската змийоркообразна морена причаква плячката си, притаена в пукнатината на някоя подводна скала или в някоя пещера. Знаменитият калкан лежи на дъното, замаскиран сред заобикалящата го среда, очакващ малките рибки. Бодливоопашатият скат също дебне скришом жертвата си. И щуката умее да стои на мястото си, притаена сред водните растения. И щом някаква рибка мине покрай нея, прави мълниеносен скок и жертвата се оказва в устата на зъбатата хищница. Могат да изчакват в засада и костурът, и сомът. Но в откритите водоеми, които не са обрасли с водни растения, щуката и костурът ловят жертвите си, като ги преследват упорито.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш