Откриха труп на общински служител от Петрич, изчезнал преди 10 дни

Самолет от Втората световна война се разби на паркинг в САЩ, двама загинаха

Роджър Федерер: Освиркванията нямат място в тениса

Зоран Заев: Груевски ще бъде върнат, Унгария трябва да каже дали е бил отвлечен

Красимир Каракачанов: Мисля творчески върху предложението да подам оставка Новият вицепремиер трябва да бъде посочен от НФСБ, коментира министърът на отбраната

Галена пусна хит от космоса „Феноменален” оглави чалга класациите

Герхард Шрьодер разкритикува търговската политика на САЩ Бившият германски канцлер призова Берлин да търси нови съюзници

Двама с „Фолксваген“ паднаха в селска река

Позволяват на електромобилите да се движат по-бързо На част от магистралите в Австрия за колите на ток разрешават по-висока максимална скорост

Майк Пенс: САЩ ще удвоят митата за Китай, ако Пекин не промени курса си според изискванията на Вашингтон

Веселин Маринов: Фейсбук е новата Държавна сигурност Огромна е празнотата без Тончо и Евтим

САЩ, Япония, Австралия, и Нова Зеландия ще развиват електроснабдителната мрежа в Папуа-Нова Гвинея

Над 20 задържани след сблъсъци между полиция и протестиращи в Атина

Продадоха на търг „Златния глобус“ на Мерилин Монро

Загиналите при пожара в Северна Калифорния станаха 76, над 1200 души са изчезнали

За мекането на българските политици Щом елитът нарушава правилата на говора, какво остава за бедния народец

За тия двайсетина години нашите политици смениха старите сетрета с маркови облекла и загладиха косъма, но в речевото си поведение са си все същите – езикова неграмотност и стилна безпомощност характеризира говореното им.

Ще ви занимая с нещо наглед дребно – правоговорна книжовна норма, която се нарушава под път и над път. Поголовно слушаме т. нар. “мекане”, т.е. произнасяне на формите за 1 л. мн. ч., сегашно време на глаголите от I и II спрежение с окончание -ме: пишеме, четеме, пиеме (компютърът ми вече ги е подчертал като грешни!). А книжовно приетите норми са пишем, четем, пием. Само в трето спрежение формата в 1 л. мн. ч., сегашно време е с окончание -ме, напр. гледам – гледаме, хвърлям – хвърляме.

Спомняте си, когато Жорж Ганчев се вихреше: “Желаеме да работиме със земеделците… Ние се стремиме…” . Проф. Стефан Брезински, Бог да го прости, бе записал изявления на ексдепутата Иван Сунгарски, изобилстващи с тая неграмотност: “Не можеме да говориме”, “Не можеме да уважаваме”, “Да спориме и да се бориме”, “Да се стремиме”.

Бойко Борисов толкова години не разбра, че има разлика в изговорните глаголни форми – при него всичко завършва на – ме, верен на говора в Шоплука – “одим” -”одиме”. И ни залива с “можеме”, “излъчиме”, “кажеме”, “честитиме”, “правиме”, “съобразиме”.

 

Седях срещу телевизора и позаписах имена на публичните личности, привързани към “мекането”. Ето го и него: Започвам го с Румяна Бъчварова, шампионка по “мекането” (разбереме, излеземе, решиме, вървиме, избегнеме, събереме, спечелиме, бъдеме), следвана упорито от Боряна Димитрова (проследиме, говориме, узнаеме, дръпнеме, получиме; можеме да кажеме, можеме да увеличиме), и Цвета Караянчева (биеме, можеме, продължиме, търсиме, водиме, говориме, направиме). Но да продължа с списъка на “грешниците”: Димитър Главчев (знаеме, направиме, можеме, подкрепиме), Андрей Ковачев (заздравиме, преодолееме, преустановиме, стъпиме, признаеме, превъзмогнеме, решиме, затвориме, откраднеме, кажеме), Красимир Велчев (бъдеме, говориме, направиме, разбереме, търсиме, знаеме), Красимир Каракачанов (видиме, можеме, подпишеме, мислиме, придобиеме, намериме, осигуриме), Деница Златева (прецениме, отмениме, бъдеме), Лозан Панов (чуеме, говориме, можеме), Екатерина Захариева (видиме, правиме, говориме), Таско Ерменков (отидеме, правиме, пуснеме), Лиляна Павлова (намериме, кажеме, постигнеме, отбележиме, говориме), Нено Димов (гордееме, кажеме, можеме, видеме), Николина Ангелкова (намериме, разсърдиме, говориме), Крум Зарков (говориме, спретнеме, влачиме, поставиме, престанеме, въведеме, развиеме), Георги Свиленски (можеме, продължиме, избереме), Левон Хампарцумян (направиме, умееме, приемеме), Десислава Терзиева (уточниме, работиме, съкратиме, приключиме, възстановиме), доц. д-р Харалан Александров (живееме, можеме, излъчиме, развиеме, свършиме), Магърдич Халваджиян (обърнеме, дадеме, мъчиме, гордееме), Евгений Михайлов (говориме, живееме, можеме), Слави Бинев (държиме, говориме, знаеме, обещаеме), д-р Султана Петрова (говориме, живееме, покажеме, дадеме), Петко Георгиев (кажеме, отидеме), Петър Стоянович (броиме, говориме), проф. Николай Аретов (върниме, видиме, пренесеме), Бойко Станкушев (можеме, говориме), проф. Татяна Буруджиева (пребориме, говориме, постигнеме, знаеме, престанеме), Венета Райкова (говориме, можеме, покажеме), проф. Румен Драганов (можеме, харчиме, говориме, правиме), Момчил Неков (правиме, видиме), Благой Рагин (дразниме, бъдеме, простиме), Десислав Чуколов (тръгнеме, работиме, запознаеме), Боян Бенев (готвиме, правиме, поговориме), проф. Христо Мермерски (седнеме, знаеме, хвалиме, погледнеме), Владимир Ампов-Графа (бъдеме, правиме, можеме), Юли Москов (говориме, правиме, можеме), Илиана Раева (бъдеме, кажеме, видиме), Владимир Каролев (можеме, усвоиме, платиме), Георги Харазанов (доразвиеме, можеме, направиме), Прошко Прошков (забогатееме, вземеме), Георги Анастасов (отложиме, знаеме, можеме), проф. Димитър Димитров (направиме, можеме), Тони Николов (споменеме, предложиме, бъдеме), доц. Веселин Методиев (говориме, знаеме), проф. Валери Колев (обясниме, прочетеме, колебаеме, кажеме видиме, говориме), проф. Владимир Янчев (говориме, бъдеме, свършиме), Милена Цветанска (говориме, чуеме, можеме), Георги Ангелов (влеземе, успееме, стигнеме, говориме), проф. Христо Матанов (започнеме, търсиме), проф. Антоанета Христова (бъдеме, видиме, чудиме се), доц. Светлана Иванова (кажеме, проследиме, правиме, работиме, сложиме, направиме, кажеме, разбереме, представяме), проф. Евелина Келбечева (можеме, бъдеме), Пламен Георгиев-Крайски (справиме, можеме, направиме).

Вижда се, че езиковата небрежност населява говора на широк кръг разнообразни високопоставени божем личности – министри, народни представители, бивши и настоящи евродепутати, социолози, журналисти, учени – все люде образовани, с дипломи и титли, големи като порти, знаещи чужди езици, но недоучени в родния език. Причината за това може да бъде – непреодолян диалектен недостатък, пропуски в обучението, влияние от околните (“Те така говорят!”), високомерие или просто нехайство. Но е драстично отклонение от правилната устна реч, което дразни. Но щом елитът я кара през просото, нарушава правилата и говори както му дойде на езика, какво остава за бедния народец. Сигурно ще превия пръчката още като напомня, че това правило се изучава в ранна училищна възраст. И още – умните хора са взискателни към езиковата си култура, защото са убедени, че тя е неотменна част от общата култура, те са разбрали, че родният език се овладява цял живот.

Не бих изписвал имена на “позорен стълб”, не бих ви занимавал с “мекането”, щях да отмина афишираната неграмотност на едра тропоска, но напоследък това заболяване се превръща в пандемия. От изследване на езиковеди от Софийския университет става ясно, че половината от анкетираните смятат, че изговорът с -ме си е напълно правилен, не виждат нарушение, има и такива, които го определят дори като по-благозвучен. И забелязах, че някои учени са вдигнали байрака и са готови да предложат “мекането” да стане дублетна форма. Често се получава така, че с дублетни форми се узаконяват езиковата небрежност и неграмотността, да не кажа, че се подкрепя мързела в усвояването на родния език. Така беше с “дебати”, дума, която имаше само множествено число (pluralia tantum), но Жан Виденов я превърна в “дебат”, други я поеха и конят отиде в реката – в последния речник има вече дублет “дебат”. Как ли ще бъде с “ресурс” и “финанс”? (Виж “Обуй нов гащ, иди на дебат” от Богдан Иванов – ДУМА от 24 май 2014 г.). Разказваха, че в Живково време нагаждач учен предложил да се приеме от татовия речник формата “социализЪма”. Та и сега що да не увековечат “мекането”?!

Ударението също създава много трудности на политици, учени, дори на радио- и тв- репортери. Заслушайте се колко много хора изговарят неправилно думата училище в множествено число – вместо учИлищата (книжовната форма) казват училищАта. За съжаление това правят учители, просветни и културни дейци, дори акедемици. Редки са случайте от устата на юрист да се чуе правилното съдИлища. Те си живуркат със неправилния изговор – съдилищА. Бившият правосъден министър Христо Иванов в слово в парламентарната зала (не парламентарна зала, както говорят депутатите) повече от двайсет пъти изрече грешното съдилищАта. Ето някои от грешниците: Росен Плевнелиев, Татяна Дончева, проф. Нина Дюлгерова, Менда Стоянова, Дора Янкова, Красен Кралев, Искрен Веселинов, Славчо Атанасов, Явор Хайтов, Божидар Лукарски, Валерия Велева, Илияна Беновска (училищА), проф. Георги Близнашки (съдилищА), Ивайло Московски (летищА), Десислава Танева (огнищА)… Диалектните дефекти на много от публичните личности са непреодолими, но рекордьори по диалектна редукция са двама, които саге са вън от парламента: Иван Иванов с неговото “нИ можИ да бъдИ” и Методи (Митоди) Андреев с шедьоврите “бесипету” и “деписету”. От парламентарната трибуна (най-често от русофоби!) се налагат досадни русизми като “болшинство”, “считам”, “удачно”, “касае” (от юриститте барабар с Поли Златарева) и др. Стана безпощадно ясно, че 65 на сто от политиците не владеят бройната форма, за което учениците получават двойки. Но за думата “пари” бройна форма няма. Журналистите в телевизиите забравиха звателната форма, обръщат се със Здравка вместо Здравке, Пламен вместо Пламене, а омъжествяването на женския пол продължава стремглаво: жената на екрана се оказва журналист, а не журналистка, вече няма учителка, а г-жа учител, както сме я подкарали “кметът ще забременее”(откритието е на Емил Кошлуков).

Писателят Румен Стоянов вижда изхода от безпросветността с изпитче по български език за цялата изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Мале, каква сеч ще настане! А ръководството на Великотърновския университет имаше намерение да обяви задължително обучение по български език за всички студенти. Може би това е пътят, защото не е пълноценно образован човек този, който не владее книжовната реч.

По преди Институтът за български език е правил курсове за депутатите как да говорят, как да оформят кореспонденцията, но сега не търсят учените за съдействие. “В последния парламент влязоха хора без никаква езикова подготовка, които имат нужда от помощ.” – казва проф. Владко Мурдаров. Но, както виждате, депутатите ум не щат, всичко си знаят, всичко могат. Ще се пръснат от самочувствие! А бодро бълват езикови клишета и простотии в уродливи съчетания, сипят диалектизми и чуждици в непонятни изрази. И никакъв смут в душата заради езиковата им немара и правоговорната им немощ. Кой да им каже, че “от калпавия език произтичат множество неприятности”, което още древните римляни са прозрели. Дотук за езиковата неграмотност на управляващите и на повечето от народните представители, за политическата неграмотност даже не отварям дума.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. СИЛНО КАЗАНО ТИКВАТА ДА Е ЕЛИТА. ЕЛИТА Е НАВРЯН В КУЧИ ГЪЗ И УПРАВЛЯВАТ НАЙ- КОРУМПИРАНИТЕ И НАГРИТЕ

  2. Много хубава и поучителна статия! Браво на г-н Тодор Коруев! Дано въпросните политици и журналисти я прочетат и си вземат поука. Дано не чуваме и четем за входиране,конструкт,сервитут и други измислици!

  3. В един момент си помислих, че мен навремето грешно са ме учили – глаголите деляхме на : за множествено число ЧЕТЕМ, ПИШЕМ, ХОДИМ и т.н. И РЕШАВАМЕ, СЛАГАМЕ, БУДУВАМЕ и т.н. ! А учител по български език ми бе син на критик и то 4 години !

  4. Като ги слушах дебелите в НС в един момент си помислих, че моят учител в гимназията грешно ме е УЧИЛ да различавам глаголите и да не бъркам ! А той бе син на Минков !

  5. диалектите нъпример съ нъ почит въ франциъ ну зъ унито и елитите правоговръ е условие без което ни можи дъ се кътериш по стълбътъ зъштото езикъ е математикътъ нъ умъ:мекънето отръзвя инерциятъ нъ мисловниъ процес и е биологичен белег зъ беден умствен потенциал:простите не съ способни дъ овлъдеят правоговоръ зъштото това изисква заложенъ мисловнъ матрицъ: след 9-и офето опрости bg езикъ точно заради 80 % интилектно инпотентите:един ден разрушаването нъ езиковите нормативни бариери ште достигне до премахването и нъ запетайкътъ:дъ не говориМЕ зъ пълниъ джендър:могъ дъ пишъ по ? до събалнкъ:bg интилектуалците горят Но къту НУ:нъ Ако вечи му викът Акъ:разбиръ се вечи е ръзбиръ съ или разбиръ са и etc и etc:дъ не говориМе чи шекериниъ ни омайен нъ мамъ ни и нъ тате ни е подменен съ англоезични чуждици и е една шизофренннъ кайма което води до непълноценен умствен колективен ум което ииич не тревожи bg тебеширенето уни: отдавна нямъ bg език и нямъ зъшто дъ имъми притеснения че един ден ден тук ште си бъде турско:впрочем ште ми кажи ли некой как се превждъ конвенциъ или пък рътификациъ:што зъ чинчун е това промоциъ:купих си блендер и попитъх продъвачкътъ какво ознъчавъ блендър:след едно нълудно обяснение накрая ми се казъ чи блендер е блендер:чух по радиото еднъ интиликтуалкъ дъ казв следното:изкачихми върхъ и децатъ репликиръхъ отъ възхитъ пред природътт:една другъ пък казъ:по принцип съм роденъ въ пловдив:между нас селяне съ селяне некъ дъ си остане конфидинциално ну bg умъ мамътъ си тракъ:аку bg унито беши нъ висотъ штеши дъ се знае отъ селянете чи нямъ по високу отъ езикъ:чи той е сичко:чи той е Родинътъ:чи той е качествениъ ум:чи той оформя и материалното бит и съзнателното битие:? е повичи отъ сириозен :нешто което и нъ уни професорите ни бългърски е гъстъ мъглъ:пак казвъм:нямъ вечи bg език тъ дъ гу ъртикулиръми:примери ли:ето саму един:tv показвъ селянкъ съ забрадкъ седнълъ нъ сянкъ съ цървулките дъ казвъ:ние въ нашето село се реълизиръхми:ръзбирътили драги селяне:те съ се реълизиръли:питъм:бългърете имъхми ядрен:генетичен:архиглагол зъ реализиръм който е портретъ нъ азъ ни:нъ аз СЪМ.

  6. Неграмотното говорене не се изчерпва с посоченото горе. Много ме дразни навлизането на чуждици които се употребяват в Сърбия, но до скоро бяха непознати тук. Например квалитетно, ексклузивно. Новорусизмът отцепвам също дразни. Да не говорим за непреведените английски понятия. Айде сега и джендър пристигна!

  7. А какво ще кажете за „страхувам някого“, „усмихвам някого“?

  8. Това „мекане“ е заложено в учебника по български език за 3-ти клас.Какво тогава да очакваме от бъдещите поколения.Приветствам ВТърновския университет да въведат обучение на студентите по български език.Нека това да стане във всички вузове.Освен това всички учебници ,които МОН възлага за написване да бъдат проверявани за правописа им .Не само по български език,а всички, защото и в тях правописа е грешен.

  9. Браво за статията и за публикуванването и! Не само да се възмущаваме и обсъждаме помежду си! По медиите трябва да се въведат образователни предавания по граматика за пропусналите 3-ти клас, а не само 10 минутки в петък, водени от Владко Мурдаров!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.