Какво ще се промени със смяната на методологията

Що е то линия на бедност, и как влияе тя на социалните политики? Този въпрос излиза на дневен ред след публикуването на предложението за смяна на методологията за нейното изчисление в края на миналата седмица. Тук ще опитаме да отговорим и на двата въпроса, както и да оценим какви ще са последствията от евентуалното въвеждане на предложения подход.

Преди да разгледаме ефектите от смяната на методологията за изчисление на линията на бедност, е необходимо да представим какво всъщност представлява промяната. Досега линията на бедност се изчислява по приета през 2006 г. методика, въз основа на провежданото от НСИ наблюдение на домакинските бюджети, като дял (без в методиката да е посочен точен такъв) от медианния общ нетен еквивалентен доход, както и покриване на минимални жизнени потребности.

Предложеният понастоящем за обсъждане подход използва данните от провежданото вече десетилетие изследване от НСИ на доходите и условията на живот (EU-SILC) по обща за всички статистически институции в системата на Евростат методология. По метода на това изследване линията на бедност се определя като 60% от общия нетен еквивалентен паричен доход. Това е същият праг, който статистическият институт публикува в рамките на своите индикатори за бедност и социално включване. Тъй като референтната година за дохода, включен в EU-SILC, почти винаги е две години преди настоящата (т.е. последната за която има достъпни данни в момента е 2017 г.), методологията за изчисление на националната линия на бедност предполага индексирането u с коефициент на инфлация според индекса на цените на тъй наречената „малка кошница“, която включва продуктите, смятани за жизнено необходими (храни, облекло, жилище, здраве, транспорт). С други думи, „новата“ методология хич не е нова, тъй като резултатите от прилагането u са достъпни от десет години.

Както личи от изложеното по-горе, промяната е козметична, предвид че разликата в реалната им стойност е по-малко от 10 лева за 2019 г. - 348 по старата методология спрямо 351 лева по новата, без да вземаме предвид инфлацията. Въпреки това си струва да споменем няколко особености и последствия:

1) Премахване на двойното изчисление. Досега двете линии на бедност съжителстват, като едната се използва за нуждите на статистиката, другата - за дефинирането на някои социални политики. Поддържането на два алтернативни подхода за изчисляване на един и същи показател обаче е излишно, на фона на незначителните разлики в резултатите от двете сметки, поне на национално ниво.

2) Разширяване на детайлите на показателя. Една от ключовите разлики между двата подхода е, че са основани на две различни изследвания на НСИ. Докато наблюдението на домакинските бюджети включва 3020 домакинства, то от две години EU-SILC вече е с извадка от 8200 домакинства, а въпросниците му са много по-богати. Това позволява извеждането както на регионални и областни линии на бедност, така и на значително по-детайлен анализ на факторите, които поставят отделните домакинства в риск от бедност. По тази причина, чувствително по-високата разделителна способност на EU-SILC в бъдеще може да служи за основа на по-прецизно прицелване на социални помощи към най-нуждаещите се от тях групи, и употребата му за изчисление на националната линия на бедност е стъпка в правилна посока. За тази цел, би било полезно и националната статистика да приложи метод за изчисляване на разликите в инфлацията и номиналните ценови равнища на регионално ниво.

3) Съобразяване с европейската практика. „Новият“ подход почива на методология на Евростат, и е използваният похват от всички европейски институции, които се занимават с бедност и неравенство. По тази причина, 15 други европейски държави използват именно тази методология за определяне на националните си линии на бедност. С въвеждането на методика, основана на EU-SILC, България се присъединява към тях. Не че уеднаквяването на законодателството в рамките на ЕС трябва да е самоцел, но в този случай няма видими негативи от това, а положителните последствия се изразяват в сравнимостта на данните и консистентността както между отделните държави, така и с европейските институции.

4) Относително опростяване на понятието. Когато даден индикатор се ползва за дефиниране на политики, неговата простота и еднозначност определено са голям плюс. Досегашната методика смесва доходен критерий и минимални жизнени потребности, докато тази, основана на EU-SILC, се интересува единствено от финансовите измерения - медианния доход и инфлацията.

5) Прехвърляне на формалния подход и към други политики. Предложеното изчисление не се нуждае от никаква намеса или политическо решение - линията на бедност се изчислява автоматично с публикуването на новите данни от EU-SILC и годишната инфлация. Успешното му прилагане може да се превърне в аргумент за премахването на политическите преговори и въвеждането на обективни механизми за определяне и на други показатели, например механизъм за изчисление на минималната работна заплата, вместо безкрайни конфликти между работодатели и синдикати.

От седмичния бюлетин на ИПИ