ЦИК показа симулация на електронно дистанционно гласуване

Бюджетната комисия в НС отхвърли ветото на президента за лекарствата

Страничното огледало на микробус причини смъртта на 72-годишен велосипедист в пловдивско село

US посолството у нас чака протест заради Ерусалим

Борисов се среща с норвежкия премиер утре

Митничари задържаха 71 хил. ръчни часовника и стотици слънчеви очила във Варна

Контрабандна валута за 55 000 лева задържаха на „Капитан Андреево“

В Медицински университет-Пловдив обучават студенти на дисекция на нос със съвременни технологии

97 деца на загинали и пострадали полицаи ще получат подаръци от „Технополис“ и „Практикер“

Режисьорът Владимир Белов разказва във Велико Търново как да си направим филм

ВАС потвърди нарушение на забраната за увреждане на доброто име на конкурент

Румен Порожанов: ОСП ще бъде основен приоритет на българското председателство

Община Горна Оряховица отличи призьори в национални и международни надпревари в областта на културата

Live Изтекла информация предизвикала закриване на офшорки Запор за 200 милиона лева имущество на Прокопиеви по искане на комисията за конфискация

ВТУ и Международния университет на Киргизстан сключват договор по Еразъм+

За общата отбрана и общите пари на ЕС Без армия, стратегия, командване и обединени ресурси не може

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Световната история показва, че съюзите първо се създават с договор за сигурност и отбрана. Около това са се обединявали групата, племето, общността, нациите и държавите. При създаването на ЕС беше решено да не се използва положителният световен опит, „best practices“, а да се тръгне по нов, експериментален път, като европейците бяха обединени около въглищата и желязото, впоследствие в кошницата влязоха зърното и млякото. ЕС е първият геополитически проект, при който главна роля в отбраната беше поверена на държава, която не е член на проекта. Както е известно от практиката, експериментите биват успешни, но в много случаи и неуспешни. В нашия конкретно, концепцията – обединени около продуктите, като защитата на европейските интереси на международната арена, е предоставена на друг, не сработи. Не случайно се е наложил терминът международна арена. Това там е състезание с всички средства, включително и с военни. Ако се перифразира мисълта на Клаузевиц във вид: Съвременните международни отношения са продължение на войната с хибридни средства, ще се получи доста точно определение. А във войната, дори и хибридната, без армия, обща стратегия, командване и обединени ресурси не може. Може, но винаги губиш, а да се обединяваме в съюз, за да загубим, някак не върви.

Така в годината на честванията на ЕС – 60 години от Римския договор, 25 години от Маастрихт, 15 години (13 декември) от Лисабонския договор, вече е съвсем ясно, че ЕС трябва да се преизгради. Този път по доказалата ефективността си конструкция за държавните съюзи – в основата стоят общата отбрана и общите пари. По готовността на всяка една страна да изпълни тези условия, ще се определи и нейното място в бъдещия структуриран ЕС. Това се вижда и в изявленията на лидерите на водещите страни в ЕС и председателят на ЕК. По време на официалното си посещение във Франция тази седмица, президентът Радев подкрепи предложенията на президента Макрон за единни отбранителни способности на ЕС. Същото становище нееднократно беше заявено и от премиера Борисов в Брюксел. По време на конференцията миналия месец в София „Ролята на България в Общата европейска отбрана“ с участието на президента Румен Радев, министър-председателя Бойко Борисов, министър Каракачанов, председателя на БСП Корнелия Нинова, лидера на ПЕС Сергей Станишев, всички основни политически и държавни фактори се обединиха около общото мнение, че България трябва да заложи като приоритет участието си в изграждането на реални отбранителни способности на Обединена Европа.

Това вече е необходимост, защото иначе ние ще бъдем в ролята на статисти във важния момент за бъдещото реорганизиране на ЕС. Събитията в световен план също показват необходимостта от засилване на европейската интеграция в отбраната и постигане на ниво на самостоятелност в действията. Несъстоятелната изолация, в която попадна ЕС, като на практика остана извън случващото се в ключови региони като този на Близкия Изток и Северна Африка, поставя въпроса за нивото на оперативна готовност и реалните възможности пред силите и средствата на ЕС, ангажирани в Европейската отбрана. Виждаме,че оттогава много малко е направеното и проявлението на политическа воля, а особено когато е необходима директна намеса, на ЕС нещо все не му се получава. В същото време заплахите пред сигурността на европееца и новите реалности на войните около съюза налагат бързи и неотложни действия за промяна на сегашната ситуация.

Според всички направени проучвания европейските граждани като свое най-голямо опасение поставят на първите места сигурността. Съгласно статистическо изследване на Евробарометър за периода 2002 -2016 г. европейците са категорични с между 70% и 76 % в мнението си за Общата политика за сигурност и отбрана , както и между 65% и 70% (период 2010-2015 г.) с това, че ролята на ЕС на световната сцена трябва да се засили.

В тази връзка Европейската комисия тази година представи т.нар. Бяла книга за бъдещето на Европа, където съвсем ясно се обръща внимание, че бъдещето на ЕС ще се изгражда около общ валутен и общ отбранителен съюз. Времето на обединението около въглища, желязо, зърно и мляко, характерни за детско-юношеската възраст на ЕС, отмина. В тази връзка в Декларацията от Рим беше изложена визията за сигурността на Съюза и ангажимента за засилване интеграцията в областта на сигурността и отбраната.
Европейският съвет одобри Глобална стратегия в областта на отбраната, а през ноември беше подписано Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС. България се присъедини към него, с което гарантира, че поема за изпълнение задълженията за изпълнение на Постоянно структурираното партньорство (Permanent Structured cooperation) – PESCO и на практика се включва в процеса за ускореното изграждане на обща европейска отбрана. На базата на дебатите и различните предложения, направени от 27-те държави членки на ЕС, без Великобритания, която е в процес на напускане, ЕК очерта три варианта за постигане на Общ съюз за сигурност и отбрана. За постигането на тази цел се изисква напредък в няколко области: Първо – съвсем ясно се вижда липсата на единна политика на ЕС в това направление. За това забавянето трябва да бъде преодоляно. Необходимо е ускорено интегриране в отбранителната политика на страните членки. Стартът на това е форсирането на механизма за Постоянно структурирано партньорство. На второ място това е изработването на единна и обща за ЕС рамка на степенуване на заплахите и предизвикателствата. Преди е имало различия във възприемането на степента на заплахите за различните страни. В момента с новите хибридни и киберспособи за атака на критичната инфраструктура е необходим единен и координиран подход от всички държави за общо разбиране на заплахите и съвместни обединени отговори, защото не е възможно една държава самостоятелно да се противопостави на такъв вид въздействие.

На трето място, ЕК констатира, че трансатлантическите отношения се променят. Подчертава се, че повече от всякога европейците е нужно да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Както и до момента НАТО и ЕС ще продължават да координират дейността си, но успоредно с това ЕС ще предостави рамка, в която 27-те държави ще засилят колективната си защита и ще отстранят досегашните съществуващи пропуски. Четвърто и основно, е наличието на неефективно харчене на средствата за отбрана. ЕС е втората структура на планетата след САЩ по разходи за отбрана, близо 230 млрд., като нивото на проявление на международната сцена и нивото на сигурност е несъразмерно ниско с разходите. Практиката да се спонсорират други структури и държави с възможности, които да ни осигуряват сигурност за сметка на изграждането на собствени европейски сили с необходимата екипираност и готовност, категорично се определя за грешна. Разнопосочността в разходите за отбрана на страните членки и дублирането им доведе до пълен хаос и на практика намалени под минимума европейски отбранителни способности. Доведоха до липса на подготовка и оперативна съвместимост на бойната техника и оборудването. В момента в ЕС има на въоръжение 17 вида среден боен танк и бойни транспортни машини. За сравнение в САЩ те за 1 вид боен танк и БМП. Притежаваме 20 типа бойни самолети, в САЩ са сведени до 6, европейският флот се състои от 29 вида бойни кораба, американският – от 4 вида.

Неразборията и липсата на централизиран подход са в несравними величини. За да се предотврати тази тенденция разходите за отбрана на страните трябва да се координират по-добре. На първоначалния етап по-голямата част от финансирането ще продължава да идва от националните бюджети, но ще се засили координацията и общото планиране. Създава се Европейски фонд за отбрана с годишен бюджет от 5 млрд., като това е началото на единен отбранителен бюджет в структурата на бъдещото европейско „ядро“ в бъдещата структура на ЕС. Върви се към общо финансиране на военните аспекти на ЕС. Чрез засилена интеграция се стига и до петата необходимост за изграждане на единен пазар в областта на отбраната. Точно тук в закупуването досега на разнородно и дори несъвместимо въоръжение и бойна техника в голям процент от чужди производители, се намират резервите от 110 млрд., за които говори Юнкер. Следва да се създадат условия да се ускори собствената военна промишленост, да се насърчи вътрешно пазарната промишлена конкуренция, както и обединението и консолидирането в консорциуми по различни направления. Ако Европа иска да бъде конкурентна в световен мащаб, тя трябва да бъде единна и интегрирана във висшите си производства и технологии, а те всички идват от военните разработки. Както и фундамента на всеки един ефективен съюз – общата отбрана и общите пари.

Такава е и основата на друг един съюз от обединени американски държави (States), махнете от този съюз общата им армия и общата им валута долара и си представете колко време ще останат единни – United, тези държави – States.

Очаквайте продължение

##########

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

    1. А най-трудно е да коментираш, когато нямаш какво да кажеш. Само по себе си това да не си подготвен по някаква тема не е страшно; страшното е напъването да се изкажеш по нея.

      Според Уикипедия:
      Графомания (от гръцкото γραφε, писане и μανία, безумие, изстъпление) e болезнено влечение и пристрастяване към усилено и безплодно писане, към многословно и безполезно съчинителство.

      Доста точно описание!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.