За охолството на властта и нахалството на Анкара

Карикатура Иван Кутузов - Кути

За шефа на Върховния касационен съд си затваряме очите, на него всичко ли му е позволено

Измина поредна седмица на скандали във властта. Гъста пелена от съмнения за корупция, незаконни доходи и търговия с влияние, обгърна жълтите павета. На светло излезе една публична тайна - партийни номенклатурчици, които цял живот са на чиновническа заплата, тънат във версайски апартаментен разкош. Днес на пангара са управляващите, но ако утре се разрови из опозицията, гледката едва ли ще е по-красива. Защото става дума за системен проблем. Наред с почтените хора от всички партийни цветове, у нас има и критична маса от други, за които пребиваването във властта се ползва за лично устройване и облагодетелстване. Коя партия не е подготвила списъка с апаратни писарушки, роднини и шуренайки, които да грабнат „тлъстите дробчета“, ако докопа властта? Общественият интерес и службата в полза на обществото отдавна са подменени с политическа партизанщина, която глозга до кокал държавата. Сякаш партиите у нас не са инструмент за политическо представителство, а организирани банди за експлоатация на властта и публичните ресурси. Като в Третия свят.

На този фон реакцията на министър-председателя Бойко Борисов с отстраняването на новодомците от държавни постове сне поне част от напрежението около управляващата партия. В случая не става дума за типичната реакция на отстъпление при всяка реална или изкуствено нагнетявана обществена шумотевица, каквато е характерна за политическия маниер на г-н Борисов. „Разжалването“ на поувлекли се в демонстрации на охолство и имане управници, е аксиоматичен прийом на всеки далновиден държавник. Историята е пълна с подобни примери. Дори да е законно, охолството на властта е политически зловредно и обществено неприемливо. В цивилизованото общество грешки се прощават, но тоталната загуба на мяра се наказва сурово.

Докато политическата власт реагира сравнително адекватно на скандала, не може да се каже същото за онези обитатели на върховете на съдебната, чиито имена също се оказаха клиенти на строителната фирма, оплела властта в луксозните си паяжини. Докато за политическата номенклатура е недопустимо да тъне в необяснимо охолство, явно това е напълно в реда на нещата за висшата съдебна номенклатура. С други думи на правосъдния министър държим сметка за всеки квадратен сантиметър жилищна площ (което е правилно!), но за шефа на Върховния касационен съд си затваряме очите, защото на него всичко му е позволено и е над закона. Или поне така излиза от хвърлилите се на амбразурата да бранят имотите на Лозан Панов специфични медии, изразяващи интересите на група лица, които са подсъдими за крупни приватизационни и данъчни злоупотреби.

В опит да бъде опънат пропаганден чадър над „своя“ магистрат, бяха избълвани откровени мошеничества срещу шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Приписаха му покрива на кооперацията в кв. „Гео Милев“. Чак да им се учудиш, че не развихриха малко повече въображението си. Можеха, примерно, да му припишат и градинката в междублоковото пространство, а също и отсрещния тротоар. Защо го правят ли? Защото шефът на КПКОНПИ е същият, под чието ръководство, комисията успешно наложи на едно от подсъдимите лица, които сега го атакуват, запор за 200 милиона, за които има данни, че са придобити по незаконен начин. Пак той впрегна цялата законова мощ на КПКОНПИ в съдебните дела срещу банкера-беглец от правосъдието Цветан Василев и наложи запори за 2,2 милиарда лева на свързаните с него фирми и лица. Непростим „грях“ на Георгиев от гледната точка на въпросните подсъдими лица, които неприкрито влязоха в колаборация с укриващия се в Белград бивш банкер.

Освен за изваждането на светло на цяла мрежа от зависимости и интереси, имотните скандали, без съмнение ще окажат влияние и на предстоящата предизборна кампания. Не толкова от гледище на съотношението на силите, колкото с това, че ще изместят съдържателните дебати за бъдещето на ЕС и българската позиция по него. Ако не допуснат други провали с подобен мащаб, най-вероятно ГЕРБ няма да претърпи съществени електорални щети заради „апартаментгейт“ по две причини. Санкционира новодомците и изглежда съумява да канализира организационната енергия на Цветанов в правилна посока – за партийна мобилизация. За това благоприятства и хаотичната линия на БСП на Нинова, която тича след събитията и е по-скоро в позицията на реактивен коментатор, а не фактор, който задвижва процеси и тенденции и задава темите на политическите дебати. Освен това, скандалът около Цветанов ще нахъса актива на ГЕРБ, докато БСП отива към избори с тежък вътрешен конфликт и в пълна изолация без приятели и съюзници. Напълно е възможно, възстановената „Коалиция за България“, върху която своите исторически права имат и някогашният й архитект Георги Първанов, и другите партии-учредителки, а не само „Позитано“ 20, да привлече избиратели от левия център. Това допълнително ще усложни предизборните сметки на хората на Нинова.

Неочакван „подарък“ от пропагандно гледище получиха през последните дни разединените „патриоти“. Арогантната и унизителна за България позиция на Турция, артикулирана от външния министър Чавушоглу. Дали хората на Каракачанов, Симеонов и Сидеров ще съумеят да осребрят в политически смисъл тази ситуация, зависи изцяло от това дали ще наложат една по-радикална и категорична позиция на правителството.

Но извън партийните калкулации, турското вмешателство в българската политика повдига и някои сериозни въпроси от държавническо естество. Ескалиращите опити на Република Турция да се държи като попечител на България и като настойник на българските турци, трябва да бъдат рязко пресечени. До момента реакцията на българското правителство е правилна, но съвсем не е достатъчна. Анкара отказва извинение.

Затова българската държава трябва да продължи със своите реакции, като изтегли за консултации нашия посланик от Анкара. Това е стандартен знак в ситуация на изострени отношения между две държави. А какво по-изострящо, освен подобни унизителни изявления? Трябва да покажем, че няма да търпим османски манталитет в двустранните отношения. Тези обидни изявления на Турция се вписват и в един по-широк контекст. Чухме наскоро, пак в условията на турската предизборна кампания, изявления на Ердоган, който щял да възстановява джамията в историческата „Св. София“ в Константинопол, наричан днес Истанбул. Това би било откровено поругаване на тази историческа за християните светиня и заедно с това пълно отричане на наследството на Кемал Ататюрк, който е взел едно мъдро и компромисно решение, с оглед на историческите реалности - „Св. София“ да бъде един общодостъпен исторически паметник, който не се дава на никое вероизповедание. Сега, ако бъде превръщан отново в джамия, това е все едно джамията „Ал Акса“ в Йерусалим да бъде превърната в християнски храм - тежко посегателство върху едно вероизповедание. Тези изявления на Ердоган не са никак случайни и България трябва да бъде много категорична. Добросъседството не означава снишаване. Нямаме причина да раболепничим пред Турция. Нито „Турски поток“, нито заплахи с бежански вълни. България не е безсилна.

Достатъчно е да затворим южната граница, за да нанесем сериозни щети на Турция. Целият турски бизнес, турските ТИР-ове, гастарбайтери минават през „Капитан Андреево“ към Европа. Следва да оттеглим и подкрепата, която сега даваме на Турция в европейските институции.  България трябва да защити достойнството си. Османската империя е в историята и ще остане завинаги там. Ердоган ще си отиде, но България и Турция ще останат и трябва да имат нормални и взаимоуважителни отношения.

Целият въпрос е, че докато се ровим само в тинята на българската вътрешна политика, често пропускаме съдбоносни моменти на международната арена, когато е нужно да  покажем на дело, че сме силна държава с характер и достойнство, а не колониален персонал, който заради подхвърлените огризките на богатите, е готов да търпи всякакви унижения.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи