Абсурдни партии в битка за гласове Щури формации в Европа и САЩ засенчват родните колорити

Лейди Гага с рентген на цялото тяло

С PlayStation 5 „Сони” гони нов стандарт

Извънредно положение в Чили след протести заради поскъпване на билетите за метрото (ВИДЕО)

Кайли Дженър пропря, създаде нов тренд

Женева – от раннохристиянските прелати до Жан Калвин Цезар основава града на брега на едноименното езеро

Лененото семе е добър помощник на здравето Да не се превишава препоръчителната доза от 1 до 3 супени лъжици на ден

Десетки загинали и пострадали при скъсване на дига в Красноярския край в Русия

Счупен крак води дупничанин в Dota 2

Съветник на Тръмп: Порошенко и обкръжението му си присвоили $820 милиона

Дъщерята на Гала получи пръстен от приятеля си (СНИМКА)

Още по-спортна лимузина Новата „тройка“ е чистокръвен „баварец“ за хора, които обичат да шофират

Калоян Паргов: Смисълът на кампанията е да предлага политики за по-добър живот на хората

Югозападна болница отчита ръст на приходите, печалбата и заплатите

За талантите тук няма място

Гиг-икономиката няма да спаси част от бившите соцстрани от катастрофалното изтичане на мозъци

Само през 2016 г. общо 600 000 граждани на Румъния, Сърбия и Украйна са заминали да работят в чужбина

Гиг-икономика или икономика за съвместно ползване е принципно нов формат на взаимоотношенията между работниците и работодателите. В условията на гиг-икономика работниците не са постоянно обвързани с конкретно предприятие, а си сътрудничат едновременно с няколко и самостоятелно определят своята степен на заетост и интензивността на натовареността. За работодателите новият формат също е изгоден, тъй като позволява да се минимизират производствените разходи, свързани със създаването на постоянни работни места и да наемат работници само когато е необходимо.

За най-бедните страни в Европа новата епоха в пазара на труда се превръща в поредната пропусната възможност, след като не могат да ограничат отлива на своята висококвалифицирана работна ръка. Стотици хиляди сърби, украинци и румънци печелят прехраната си чрез глобални независими платформи за фрийланс (работа на свободна практика), изпълнявайки поръчки на чуждестранни клиенти, които заплащат техния труд на много по-високи цени от местните.

Изглежда, че това е чудесен начин да запазите своите най-добри умове у дома и те да не търсят по-добър живот в чужбина. Но откровено остарялото законодателство, което отдавна се нуждае от преразглеждане, принуждава тези хора да живеят в „сивата зона“ и прави предотвратяването на изтичането на мозъци безплодно.

През последните 30 години посткомунистическите държави завършиха трансформацията на националните си икономики и станаха звена от световната икономика. Сега нарастващата популярност на така наречената гиг икономика предоставя възможност за следващата стъпка напред. Но корумпираните политически системи в Източна Европа пречат на развитието на поколението, израснало след края на Студената война.

„Искате вашата икономика да расте, а хората да не отиват в чужбина, така че направете нещо за това“, обяснява Бранка Анжелкович, съавтор на статията „Потапяне в гиг икономиката в Сърбия“. Обаче за някои, като Матей Миладинович, 34-годишен дизайнер от Белград, очевидно е твърде късно. След над 2 години на свободна практика, той и съпругата му се преместват в Бали, за да променят начина си на живот и да се избавят от стреса, в който са държани от сръбските власти. Постоянен натиск, несигурен данъчен статус, липсата на достъп до социални помощи и здравни грижи, невъзможност за нормално пенсиониране – това са факторите, убедили го да напусне родината си. Той „живее в сива зона“, и подготвя предпечатния дизайн на списания за клиенти от различни страни, от Канада до Етиопия. Уверен е, че ще може да се занимава с тази работа от новия си дом.

Сърбия, заедно с Украйна и Румъния, са в авангарда на гиг икономиката на Източна Европа. Това се отнася главно за работните места в областта на високите технологии, графиката, дизайна и медиите, а не за куриерска доставка на продукти или частни превози – професии, които традиционно се смятат за част от гиг-икономиката. Споменатите държави са сред най-нестабилните политически държави и затова процесите на актуализиране на законодателството са бавни. Има още една „обща нишка“: в годишния индекс за корупцията Румъния е на 61-во място, Сърбия е на 87-о място, а Украйна е 120-та.

С появата на гиг-икономиката много западни страни с високо ниво на социална сигурност и по-гъвкави кодове на труда не стоят неподвижно. В Обединеното кралство, например, миналата година беше подготвен проект на закон за повишаване на степента на защита на фрийланса.

През септември Калифорния прие закон, който предоставя на предприятията правото да преквалифицират своите гиг-работници като извънщатни служители, имащи всички права, като на останалите. Това е валидно за Германия и САЩ и там не се обсъжда законността на фрийланса, а се дебатира само нуждата да се определи ясен правен статут на този сектор от икономиката и регулирането на трудовите отношения между работниците и работодателите

В Украйна, Румъния и Сърбия има огромен брой квалифицирани специалисти в областта на технологиите, много от тях работят дистанционно и поради това темпът на изтичане на мозъци донякъде се забавя, казва Джанин Берг, старши експерт в Международната организация на труда (МОТ).

Перспективата да станете шеф на себе си и част от глобалното трудоспособно население, при на пръв поглед безкрайните възможности на пазара на труда, изглежда примамливо. Но има и тревожни предупреждения, които звучат по-силно. Румъния трябва да „преосмисли и реформира трудовите си отношения“, а МОТ призова миналата година Украйна да разработи „политически решения, които да увеличат ползите от трансформациите на пазара на труда“.

МВФ в проучване от юли предупреждава, че страните от Източна Европа трябва да бъдат много по-активни в „запазването и по-ефективното използване на съществуващата работна ръка“, за да се сведат до минимум ефектите от предстоящото значително намаляване на населението в Източна Европа, което отчасти е провокирано от миграцията навън от тези страни. Изтичането на мозъци е често срещан проблем в Румъния, Украйна и Сърбия. Само през 2016 г. общо 600 000 граждани на трите държави са напуснали домовете си в търсене на по-добри работни места и живот в други части на света.

Кодексът на труда в Сърбия не се прилага за фрийлансери. Украйна позволява на фрийлансерите официално да се регистрират и да плащат данъци с намалена ставка, но не им предоставя никаква защита. Брюксел изисква от Румъния да премине към трудовото законодателство на ЕС, но поради политическата нестабилност този процес е бавен, а тяхното министерство на труда твърди, че работи по това и планира да изпълни изискванията до 1 август 2022 г.

По време на ожесточената борба за договори в гиг-икономиката дори висококвалифицираните специалисти са уязвими. Да си фрийланер изобщо не е лесен начин на живот и съвсем не е подходящ за всички. Посредническите интернет платформи взимат около 20% от приходите на фрийланса, без да му осигуряват комфортни условия на труд. Една трета от украинските фрийлансери се оплакаха от незаплатен труд и невъзможност да се възстанови справедливостта. „Когато става въпрос за арбитраж на платформата, посредникът обикновено взема страната на възложителя“, обяснява Жанин Берг.

Най-лоша е ситуацията в сръбската гиг-икономика. Работниците са без юридически статут, смятат се за безработни и съответно не могат да получат ипотека или кредитна карта. Единствената им възможност е да се регистрират като индивидуален предприемач, но това предполага данъчна ставка 40%.

Разбира се, винаги има алтернатива. Например, да намерите работа в местна компания, но за мнозина това не е вариант.

(Превод за “Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.