Черната Златка само по бельо (СНИМКИ)

Допълнителен кораб закрепва фериботната връзка с Атон

Започна пълненото с природен газ на тръбопровода „Турски поток“

Туристи откриха опожарен автомобил

Проф. Венелин Терзиев описа в книга проекциите на устойчивото развитие в практическия живот Нетрадиционното представяне на сериозната творба бе в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово

Стефан Данаилов е излязъл от кома и е контактен

Тъща потроши колата на зет си, той си го върна Три автомобила с натрошени стъкла в Завет при семейна война

Нашествие на мушици в Разград и околностите Изяснява се видът и начините за борба с тях

Видин се включва в най-мащабната кампания срещу трафика на хора

Ново огнище на африканска чума по свинете в община Смядово

Николета Лозанова захвърли дрехите и задръжките (СНИМКА)

Карлес Пучдемон се предаде на белгийските власти

Задържаха 4-ма наркодилъри в прохода „Петрохан”

Варна домакинства за втори път състезание по медиация за ученици

Звездите вече са негови Фениксът Любомир Левчев се пресели в небесното царство при приятелите си Висоцки и Маркес

Снимка: Цветан Томчев

През 1977 г. се осмели да събере над 160 писатели от целия свят под един покрив и ги накара да си говорят за мир

И Любомир Левчев тръгна към небесното царство. Излетя в Петото измерение един неподражаем талант, титан на мисълта и словото, толерантен събеседник, който остави образци на литературното творчество. Един от малцината истински съвременни интелектуалци на България. 84-годишният Левчев е починал в болница, където е бил хоспитализиран в последните дни, съобщиха от семейството му.

Денят ми е двулик като бога Янус – врата, която отваря, и врата, която затваря – приятели и глътки вино с тях, но и неприятни хапчета… Много отдавна подчиних живота си на вътрешния диалог и често повтарям фразата: Никога не задавай въпрос, за който нямаш поне два отговора. Това са думи, споделени от Любомир Левчев, преди последния си рожден ден в последното му интервю за „Труд“.

Левчев, разбира се, не задава отговорите, нито измисля бодливите въпроси на разбуненото ни време. Той отдавна е предрекъл в поезията и романистиката си, че сме пред прага на едно кухо човечество, което „открива в себе си глобалната пустота, натъпкана с електронна информация, която бързо като нас остарява и се превръща на скимтене“. Поетът предпочита в ежедневното си меню солта на песента и омаята на орфическото кръщение. Той вярва, че все някога фабриката за илюзии ще произведе у българина същинското усещане за просперитет. Ако се обединим пред Олтара на Родината.

Любомир Левчев е носител на най-престижни български и световни награди за литература, но в погледа му няма и капка високомерие – общува с колегите си и с новите генерации писатели у нас напълно равностойно, от мълчанието му струи прозрение, мъглявините от хиляди изписани думи кръжат като ореол, а усмивката му е все така самоиронична, мистична, необятна. Писането за него е като дишането. Приятелите му знаят, че той празнува два пъти – официално се води роден на 29 април. Той обаче разбира, че се е появил на бял свят два дни по-рано (27 април 1935 г. в Троян), но е закъсняло записването му.

Вратите на гостоприемния му дом покрай Докторската градина винаги са били отворени за гости през последните 50 години. В него са купонясвали с часове, спорили са за поезия и политика, но накрая са си тръгвали по моста на световното поетично приятелство такива колоси като Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Гор Видар, Уилям Мередит, Джон Чийвър, Жан-Ерве Базен, Джани Родари, Рафаел Алберти, Янис Рицос, Алберто Моравия и десетки още творци. Идвали са дори Нобеловите лауреати Габриел Гарсия Маркес и Тумас Транстрьомер, за да видят ценни книги и картини, да усетят духа на българския интелектуален елит, да изкажат възторга си от поезията на Левчев и от дързостта му в годините на голямото разделение „отсам и отвъд“ Желязната завеса да се осмели да събере над 160 писатели (крайни егоцентрици!) от целия свят под един покрив. И да ги накара да си говорят за мир…

А какво се случваше тогава? Това би било тема на многотомни изследвания. Но кой пръв разказа за емоционалния фон в контекста на протоколните факти? Именно Любомир Левчев стана летописецът на това време с трите си мемоарни книги: „Убий Българина!“ (1988), „Ти си следващият“ (1998) и „Панихида за мъртвото време“ (2011). През 2015 г. те бяха преиздадени заедно и взривиха с полярни оценки българското литературно пространство. В интернет форумите и във Фейсбук месеци наред се водеха словесни престрелки „за“ и „против“, от „осанна!“ до „разпни го!“…

Левчев е създателят на мистичната поезия у нас. Започнал творческия си път в средата на 50-те години на XX век, приковал вниманието на читатели и критици още с първата си стихосбирка „Звездите са мои“ (1957), той не спира да изследва капаните на словото повече от 60 години. Издал е 75 книги в 36 държави. Само преди няколко месеца той представи в Националната библиотека най-новата си книга „Островът и всичко останало“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2018). В нея ни изненадва играта с думите, самоиронията, авантюристичният дух, алтернативната диалогичност, катарзисът…

Само един магьосник на думите като него умее да изведе метафоричната съблазън извън литературността, където всеки би разчел произволно посланията му: „Стоя като йероглиф с протегната ръка.“ Ако някой днес ме попита има ли факт с митологичен ореол в близката ни история – бих му отговорила: ще ти разкажа за Световните писателски срещи в София, за които никой след Промяната не се осмели да произнесе нито осъдителна дума, нито реалистична политическа квалификация.

Ето какво казва големият Левчев за смъртта и смисъла на живота: „Може би смъртта е също само една гувернантка, която ни отвежда по обратния път – от говора на мигновението към мълчанието на вечността. Смисълът на човешкия живот започва от чувството за свобода. Аз разбрах твърде късно колко различни неща са истината и справедливостта. Господар на справедливостта е моралът. А истината няма господар.“

Поетът признава, че днес му е хаотично и тревожно, виждайки, че не свободата, а някаква несигурност кара хората да не се обвързват с нещо категорично. Убеден е, че колкото и да е привлекателна, колкото и да е скъпа, „Свободата често се оказва неудобна, дори опасна. Затова много плахи души са се отказвали и ще се отказват доброволно от нея. Защо ли? Защото Свободата е по-голяма от нас. Тя може да ни смаже, да ни удави, да се загубим в нея.“

Доста преди да се заговори за България в Европейския съюз, един интелектуалец написа: „Кръвта на България руква и потъва в кръвта на Европа. Историята на живота и смъртта повтаря до безкрайност един урок, който ние никога не научаваме“. Точно този рицар на духа проникна в метаморфозите на съвременната личност и съзря най-важното за твореца изобщо: „Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно.“ Този рицар на духа никога не е носил маска, той стои прав пред съвестта си и подписва знаците по своята Via Dolorosa с името си: Любомир Левчев…

Най-първата стихосбирка на големия Поет носеше заглавието „Звездите са мои“. Да, звездите вече са негови.

Поклон пред паметта му!

Редакцията на „Труд“ изказва искрени съболезнования на семейството му.

 

Какво казаха за Поета приятелите му и политиците

Имам свое мерило – писателско – за стойността на един текст. Когато прочета нещо, ако то ме трогне, си казвам: Бих искал да съм го написал аз. Често си го казвам, когато чета стиховете на Любомир Левчев. Струва ми се, че винаги съм познавал Любо. Помня как неочаквано се появи първата му книга. Лежахме в тревата, гледахме облаците и той сподели, че ще умре на трийсет години. Тогава и двамата не знаехме, че поетите нямат възраст…

Акад. Антон Дончев, писател

Дълбоко ми е мъчно за бате Любо – винаги така му казвах. Светла му памет! Много сме близки отдавна, с изключение на последните 2-3 години, когато той беше болен, не сме си пропускали рождените дни, години наред си гостувахме. Любо е поет от световна величина. Той е човекът, който си позволи да постави началото на модерната поезия – успя от неговото време да влезе в модерното и в този начин на изказ. Изключителен поет, винаги е бил с душа на голям артист. Понесе и много мръсотия, но в крайна сметка не се отрече нито от миналото си, което беше достойно, нито от близките си приятели, с което доказа, че е мъжкар и голям. Надявам се, че той винаги ще бъде светъл пример за младите поколения.

Вежди Рашидов, председател на Комисията по култура и медии в НС

Смъртта на Любомир Левчев е тежка загуба на литературата на българската култура. Той беше – колко жестоко е, че вече трябва да мисля за моя приятел в минало време – ярко поeтическо дарование. Неговите прекрасни стихове, преведени на десетки езици, са на художествена висота, която ги сродява с образци на националното литературно творчество. Явление в съвременния културен живот, Любомир Левчев има големи заслуги за превръщането на основания и с участието на Иван Вазов, Съюз на българските писатели в незаменим фактор на духовния напредък на страната. Незабравима е и неговата роля за провеждането на известните Софийски международни писателски срещи. Всичко това, взето вкупом, нарежда Левчев сред именитите строители на българската национална култура.

Георги Йорданов, бивш министър на културата

За Любомир Левчев може да се говори с часове и да се изпишат много и много страници. Той си отиде от нас внезапно и аз, и Съюзът на българските писатели скърбим за тази безмерно тежка загуба. Напусна ни един изключително талантлив и много модерен поет. С чиста съвест мога да кажа: със световна значимост. А неговото стихотворение „Аз, който не избягах от Помпей” започва със строфата: „Смъртта е тайнство, страх, но край едва ли”. На мен ми се иска да вярвам да бъде така, но съм повече от сигурен, че поезията на Любомир Левчев няма да бъде забравена.

Боян Ангелов – председател на СБП

Отиде си още един от фалангата велики български писатели, хора на духа, артист във високия смисъл на думата. Блестящ поет, автор на няколко интересни романа, мемоари, на есеистика и публицистика. Той е един от строителите на съвременната българска култура, един от моторите на международните писателски срещи – въобще фигура незаменима. След неговата смърт българската поезия става по-сиротна.

Иван Гранитски – издател, поет и публицист

Последните години често се отбивах в гостоприемния дом на Любомир Левчев. Имаше какво да се научи от тази енциклопедична личност с неизменно присъствие в нашия културен живот от средата на миналия век до днес. Макар и възприеман нееднозначно заради определени политически наслоения и пристрастия, пред таланта му всички заемаха уважителни пози. Левчев е епоха в нашата съвременна поезия, която няма как да бъде прескочена или пренебрегната. При една от последните ни срещи му припомних какво беше написал преди години: „В Бодегита пих като комита! О, Господи на сибонеите, тъй много щастие до днес видях, че сигурно ще бъде краят ми ужасен като твоя…”. Но ето краят дойде и какво се оказа всъщност – че край няма. Пък и да има не вярвам да е толкова ужасен, след като небесната Бодегита очаква поета. На добър час към нея, приятелю!

Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей

Богатото творчество и безспорният авторитет на Любомир Левчев – обичан поет и значим обществен глас, оказаха значително влияние върху редица поколения. Талантът и мъдростта му вдъхновяваха и респектираха. Даваха увереност, че овладяната сила на словото е незаменима духовна величина. Литературното наследство на Любомир Левчев – великолепните рими, създадени от интелигентен ум и голямо сърце, остава за цялото ни общество извор на възхищение и гордост.

Румен Радев, президент на Република България

Днес ни напусна големият български поет и писател Любомир Левчев! Отиде си един творец, оставил трайна диря в нашия културен живот, носител на множество национални и международни литературни награди, автор с ценен принос в развитието на българската поезия и проза. Убедена съм, че Любомир Левчев завинаги ще живее чрез думите и стиховете, които ни остави! Поклон пред паметта му!

Цвета Караянчева, председател на Народното събрание

Чрез творчеството си Любомир Левчев беше с нас от десетилетия, в добри и трудни времена – и в градеж, и в разруха, и в преход, и в търсене на по-добри и по-верни истини. С колко истини обаче се срещнахме на този свят, и то преди да дойде неопровержимата новина! Самият Левчев казваше, че „да броиш приятелството и истината му се струва невъзможно и дори опитът е опасен”… През всичките години зад гърба ни стиховете му отмерваха кратко и точно като метроном най-важните понятия от живота, добродетелите, ценностите. Колко много написа той за свободата, и то запомнящи се куплети като „Свободата е самотно занимание”, „Свободата е опасна, защото трябва да говориш истината”, Раздялата не носи свобода…” Думите му сякаш бяха част от нашето всекидневие. С тъга днес трябва да си кажем сбогом, поете.

Илияна Йотова, Вицепрезидент на Република България

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.