Благоевград отбеляза 168 години от рождението на Георги Измирлиев – Македончето

Тематичен тур по стъпките на: „Християнското наследство във Варна“

Циврим за Париж, а църквите ни сиротни… Изтича ли времето на катедралите?!

Двама души са пострадали при катастрофа в Благоевград

Кралят на циганската цигулка идва в България Роби Лакатош ще взриви с класика, джаз и чардаша публиката във Варна

Партията на Ердоган с нов опит за отмяна на резултата от изборите в Истанбул

Световни лидери осъдиха атаките в Шри Ланка

Община Павликени финансира наградата „Никола Гюзелев“

Стоев: Преднината дава спокойствие на „Лудогорец“

Избирателната активност, в първите часове на балотажа в Украйна, е по-висока

Де Бройне може да пропусне дербито

Тимът на Костов с победа в Казахстан

Президентът Радев изрази съболезнования на президента на Шри Ланка

Фиданка от най-старото българско дърво бе засадена в подножието на Царевец Част от Гранитския дъб ще расте в двора на храма „Св. Иван Рилски“

Роналдо счупи нов рекорд

Здравната система на една болна държава Кому е нужна медицина, която не може да оцелее без частни дарения и източване на Касата

Всичко за нас започна преди близо 4 години, когато със съпругата ми взехме не съвсем рационалното, но за сметка на това категорично решение да изоставим слънчевото небе над Флорида и да се завърнем в облачно-непредвидима България. Тази ни постъпка бе мотивирана преди всичко от желанието да отгледаме децата си близо до родната стряха, да бъдат те „програмирани“ по подобен на нас начин и да не ни се налага да си говорим на чужд език с тях. Речено-сторено! Завърнахме се, работим, учим, гледаме да бъдем икономически и обществено активни, грижим се за двете ни момичета с любов и старание – казано по нашенски: борим се с живота. И що-годе ни се получава. Опитваме се да осмислим българското си битие и аха да успеем, дойде неизбежният сблъсък със здравната ни система.

Водени от трудно обяснимите ни патриотични подбуди и пренебрегвайки редица предупреждения от близки и приятели, решихме да прекараме част от лятото на българското Черноморие. Няма да се впускам в описание на достойнствата и недостатъците на родната туристическа индустрия, всичко все някак се преглъща до момента, в който и двете ти деца се разболеят от явно гарантираните стомашно-чревни вируси и се опиташ да им осигуриш най-елементарна лекарска грижа.

Опитът ни да открием в интернет къде точно се намира медицинският център в Созопол удари на камък. Нищо, казвахме си, хората имат по-важна работа от това да си споделят координатите. В крайна сметка местен жител ни упъти към стария град. Някак естествено, не е предвидено място за паркиране, затова разтоварих съпругата ми с малкия 6-месечен пациент, който беше в по-тежко състояние, и тръгнах да търся къде да оставя колата. Тъкмо успях да я наместя в паркинга под един супермаркет, когато получих обаждане, което ме информира, че всъщност съм ги оставил пред спешното отделение, където не могат да ги приемат, но те ще се придвижат пеша до където трябва. Добре, но се оказа, че в където-трябва имало един единствен доктор, който незнайно защо бил заминал за Китен. Дадоха ни две опции: да отидем до Бургас или да пробваме денонощния медицински център, който е отворен за летния сезон. Решихме, че не искаме да тормозим болното бебе с по-дълъг път и се насочихме към въпросния лекарски пункт, в който срещу 30 лева получихме съмнителна по естеството си здравна консултация от човек, когото аз лично бих определил като доктор-любител. Дотук ни стана ясно, че ще трябва да търсим адекватна помощ или в Русе, където понастоящем живеем, или в Бургас.

Това, което не успяхме да си изясним, е защо точно плащаме здравни вноски. Останахме с надеждата, че ще го сторим в по-големите градове.

В крайна сметка се добрахме до Русе, минахме преглед при личния ни лекар и нещата взеха да се понареждат. Уви, по едно от неписаните правила на Мърфи, състоянието на бебето ни се влоши в събота сутрин и се наложи отново да потърсим лекарска консултация.

В единствения работещ кабинет попаднахме на изнервена жена, която на висок глас изразяваше възмущението си от факта, че предният пациент не си е носил старческите документи, с които потребителската такса от 3 трябвало да стане 1 лев. Нищо, казвахме си отново, събота сутрин е, нормално е от хората да не струи лъчезарност. След секунда обаче избухна нов скандал, защото друг пациент влезе в кабинета с найлонов плик, в който носеше домати, които лекарката отказваше да вземе. Пациентът обаче настояваше, явно убеден, че качеството на обслужване е неразривно свързано с поднасяне на определен вид почерпка.

Тук не успявахме да намерим смислено обяснение на случващото се и се опитвахме, макар и втрещени, да го неглижираме. Малко по-късно напуснахме кабинета с направление за детското отделение на болницата и както се казва в популярната реклама: The fun starts here.

Първото ни впечатление беше на приятна изненада. С помощта на частно дарение детското отделение беше изцяло реновирано. В последствие обаче се оказа, че не са монтирани климатици. Колко му е при 39 градуса навън! Като бонус, поради едномесечна профилактика на ТЕЦ-а, нямаше и топла вода. Това обаче явно по никакъв начин не пречеше на повечето „пациенти“, които се оказаха едва ли не назначени на щат в отделението циганки и болните им от незнайно какво децата. Нещата са ясни – все пак болниците трябва по някакъв начин да изцеждат пари от Здравната каса, за да съществуват.

Добронамерена служителка ни предупреди, че в отделението се краде много, та се наложи да се връщам, за да взема почти целия багаж на съпругата ми. Благодарение на това се отървахме само с половин пакет памперси.
Споменавайки добронамерената служителка, трябва да уточня, че по никакъв начин не искам да обвинявам персонала на болницата за случващите се в нея безумия. Напротив, хората се мъчат да си вършат съвестно работата в една ненормална обстановка, притиснати между недъгавата система и ордите цигани, сновящи из двора и етажите на лечебното заведение.

Когато още първата вечер се сблъсква с цигарения дим и дънещата до полунощ чалга, съпругата ми се опитва да им обърне внимание, че случващото се не е нормално, а те просто отговарят, че се страхуват да не бъдат набити и не смеят да правят забележки. Надявам се, че осъзнавате реалистичността на този абсурд.

Кому е нужна здравна система, която не може да оцелее без частни дарения и източване на Здравната каса? Още на входа на болницата ни посрещна плакат на „Специализирани болници за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, на който буквално пишеше: платете здравните си вноски за 6 месеца и си подарете балнеолечение. В превод: внесете 100 лева в Здравната каса, за да възстановите правата си, а ние ще източим от нея 1,000, за да продължим да съществуваме. Всички ще бъдат щастливи!

Всъщност проблемът е в това, че никой не задава подобни въпроси. Говорим си за правосъдна реформа, заплати в МВР, шумни дискотеки по морето, а истината е, че понякога в същия пети по големина град в България няма анестезиолог, който да сложи упойка на родилките. В отделенията няма термометри, защото са изпокрадени от мургавите пациенти и трябва да си носите от вкъщи. И да си ги пазите, за да не бъдат откраднати и те. Няма кой да спаси лекарите и сестрите да не бъдат пребити насред болницата или в някоя линейка. Скоро всъщност изобщо няма да има лекари и сестри. Ще ни има само нас. Още ще бъдем тук, децата ни ще говорят български, но ще се чудим дали да ги програмираме да ходят при докторите с кило домати в найлонова торбичка. И докато целият свят ще продължава да си задава въпроса дали здравеопазването е право или отговорност, у нас отговорът ще бъде кратък и ясен: безправие и безотговорност.

* Авторът е завършил мрежови технологии във Флорида. Работи в DXC Technology. Живее в Русе.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Mladi gospodine , NE E ZLE DA PREOSMISLITE BITIETO SI TUK V BULGARISTAN I DA IZBERETE NAI PRAVILNOTO ZA VAS RE6ENIE- PAK NATAM OTKADETO STE DO6LI..

  2. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of notable technologies, products, or markets. No one is more wizard in the realities of a company’s poser than they are. But while these employees are deluged with extraordinarily clear-cut report, they commonly light upon it exceptionally profound to veer that dirt into usable knowledge. Object of at unified thing, signals from the marketplace can be non-specific and ambiguous. On another, employees can turn into into so caught up in their own pitiless angle that they be beaten descry of the broader context.

    The more holistic gossip up advances to cognition at multitudinous Japanese companies is also founded on another fundamental insight. A enclose is not a appliance but a living organism. Much like an unitary, it can eat a collective finding of indistinguishability and principal purpose. This is the organizational marquess of self-knowledge—a shared intermission of what the troop stands after the benefit of, where it is prevailing, what benevolent of domain it wants to room in, and, most signal, how to plug in that crowd a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating discernment purposefulness evolve into the lead to sustaining a competitive advance in the future. Because the competitive ecosystem and personally preferences changes constantly, scholarship perishes quickly. With The Knowledge-Creating Being, managers be struck by at their fingertips years of perspicacity from Japanese firms that ventilate how to design conception continuously, and how to take advantage of it to make successful new products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.