На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Златко Янков, легендарният халф от САЩ’94, ексклузивно пред „Труд“: Ходих със снимка на Марадона в джоба

Paraguay’S Jose Cardozo (l) dribbles past Bulgarian players Zlatko Yankov (C) and Ivaylo Iordanov at the Stade de la Mosson in Montpellier during their 1998 Soccer World Cup Group D first round match 12 June. (ELECTRONIC IMAGE) / AFP / CHRISTOPHE SIMON

Златко Янков беше един от най-големите футболисти на България. Наричат го Фара – мощен, безкомпромисен, железен. Истински черноработник. Без Янков нямаше да бием Германия на четвъртфинала в Щатите преди 25 години. Именно Фара даде гениалния пас към Йордан Лечков.
В националния отбор Янков има 80 мача. Три пъти стана шампион с „Левски“. Игра в Испания, Германия и Турция. Но неговата голяма футболна любов е Бургас – без значение дали става въпрос за “Черноморец” или “Нефтохимик”.

– Изминаха 25 години от американското лято. Често ли си го спомняте?
– 25 години са дълъг период, но хубавите спомени не се забравят. Резултатите, класирането, удоволствието от победите над Гърция, над Аржентина и най-вече над Германия. Как да го забравиш? Често гледам положението, от което стана голът на Лечков. В тази ситуация имаше тъч за нас, трябваше да се действа много бързо под натиск. Противникът ме атакуваше, някой ми подвикна, завъртях се и видях как Лечков спринтира към наказателното поле. Знаех, че е много силен с глава и трябваше да подам топката остро, тъй като беше далеч от вратата, а трябваше да нанесе силен удар. Затова пасът трябваше да бъде прецизен и отсечен.
– По инстинкт ли беше това или заучено положение?
– Според ситуацията и противника. Задържах топката, тръгнах към нашата врата, обърнах се и с периферията видях как ми извика „Фар“.
– Седем мача от едно световно първенство – кой от тях ви е най-много на сърце?
– Срещу Аржентина. Тогава трябваше да играе Диего Марадона, но му забраниха. В дните преди срещата ми закачаха на джоба негова снимка да я гледам. Бях много притеснен и до последно трябваше да мисля как да противодействам. Той играеше в моята зона. Марадона не игра, но на терена бе Ортега – също много класен футболист.
– Какво беше настроението преди паметния мач на „Парк де Пренс“?
– Голям късмет! Цяла България очакваше чудо. Преди мача много не си вярвахме, но когато излязохме да загряваме, си казахме, че това е един мач и трябва да го спечелим. Във футбола всичко се случва. Имахме хора, които играеха на високо ниво. С техните думи помогнаха на останалите, които играехме в България, още да вдигнем настроението.
– След световното в САЩ взехме и първа победа на европейско първенство. Много или малко бяха трите ни мача в Англия?
– Групата ни беше доста тежка. Нямахме късмет. Отборът вече играеше по-трудно. Имаше нови попълнения. Кишишев игра като десен бек. Може би помислихме, че сме направили много. Наистина е така. Носехме тази слава, но се видя, че трябва да се играе футбол.
– Защо се получи крахът на Мондиал’98?
– Стартирахме с 0:0 с Парагвай. После дойде негативният резултат срещу Нигерия – 0:1. Играта ни не беше добра. Някои почнаха да подвикват: „Подай на мен топката, защо я подаваш на него, а не на мен!“ По време на игра не избирам на кого да я подам
– Вие си чедо на Бургас, но за разлика от много местни легенди, стартирахте в „Нефтохимик“ и после отидохте в „Черноморец“. Имаше ли съперничество?
– Винаги имало. Тогава „Черноморец“ беше в „А“ група, а „Нефтохимик“ – в „Б“. Мачовете между двата отбора за купата бяха много оспорвани.
– Сега нито и двата ги няма в големия футбол.
– „Нефтохимик“ е в „Б“ група с прилично класиране. Нашият отбор „Черноморец“ е във „В“ група. Ще се постарае тази година да влезе в професионалния футбол. Когато нямаш база е много трудно. Христо Порточанов липсва на футбола в Бургак. Няма човек като него.
– Звездните ви години у нас са в „Левски“. Бихте ли сравнил отбора, който отстрани „Рейнджърс“ с този, който влезе в групите на Шампионска лига и стигна четвъртфинал за купата на УЕФА?
– Не мога да ги сравня. Няма смисъл. Футболът се промени, стана по-динамичен. Нашият отбор можеше да постигне и повече. Малко не ни стигна.
– Защо не се завърнахте в „Левски“?
– Когато треньор беше Люпко Петрович, тренирах за кратко. Годините ми оказаха влияние. Тогава отидох в „Локомотив“ (Сф), след което преминах в турския „Ванспор“.
– Вие сте сред първите, редом с Христо Стоичков и Любо Пенев, които отидоха в испанския футбол. Купи ви „Атлетико“, но веднага заминахте за „Валядолид“. Защо изигра само шест мача?
– Отидох за три месеца и половина. Бяхме много чужденци, а имаше ограничение. Така се върнах в „Левски“. Но успях да изиграя един мач срещу „Барселона“. До 20-ата минута беше 3:0 за тях.. В края на първото полувреме топката излизаше към централната тъч линия и аз я догонвах. Обърнах се, а Гуардиола тичаше след мен. Помисли, че ще поема топката и ще се обърна към нашата врата, а бях с гръб към тяхната врата. Застана ми вляво, но го видях и веднага прибрах топката с десния крак обратно. Пеп замина към резервната скамейка. Спомням си, че всички пляскаха.
– От „Левски“ тръгнахте към германския „Юрдинген“. Тогава наричахме немското първенство „българско“. Как беше в Германия?
– На първия ми лагер и на втората тренировка получих контузия. 40 дни се лекувах, всеки ден ходехме в Дюселдорф. После трябваше да вляза във форма и минаха доста мачове. Първият ми двубой бе срещу „Борусия“ (Дортмунд) за купата, играх малко. След това отбелязах първия гол на „Юрдинген“ навън. Отборът беше скромен и изпаднахме. След това последва трансфер в „Бешикташ“.
– Това е най-силният ви международен период. Спечелихте купата на Турция.
– Двете години в „Бешикташ“ бяха страхотно преживяване. Голям отбор, един от четирите най-известни тимове в Турция. Невероятна атмосфера, хубави условия, страхотен стадион. Не можахме да станем шампиони, но играхме в групите на Шампионска лига, в тези за купата на УЕФА.
– Как гледаха на вас и на Йордан Лечков шефовете и феновете на отбора?
– Когато играеш добре, винаги са много искрени към теб. Има голямо уважение и всичко, което искаш, се случва.
– Какъв треньор беше славният Джон Тошак?
– Много добър! Работихме една година и нямах никакви проблеми. Тогава Данчо се скара с него и Тошак всеки ден ми казваше: „Говори с Лечков да не се отказва, има много футбол в него.“ Тошак разбираше от футбол. Видяхме се в Бургас на един мач на националния отбор.
– За стадион „Инюню“ казваха, че е най-шумният в света. Като човек играл там, какво ще кажеш? Чувахте ли се вътре изобщо?
– Не се чувахме. Отвсякъде ни подкрепяха още на загрявката. Поздравявахме ги от три страни. Невероятна публика, всеки мач стадионът беше пълен. Голяма подкрепа, като и сега продължава да бъде така.
– В кариерата сменихте няколко турски и български отбора. Имаше ли шанс да отидеш в по-голямо първенство или пък в някое екзотично към края?
– Когато дойдох в „Левски“ и тренирах, Люпко Петрович ме изпрати два пъти за по 10 дни на проби в Китай, но не стана. Не знам защо. Може би това, че бях на 30 и няколко години. През 1999-а направих силни мачове за „Ванспор“. След това играх шест месеца в „Генчербирлиги“. Всичко зависи от мениджърите и връзките им.
– Бяхте директор в „Черноморец“ по време на големите пари на Митко Събев. Защо не проработи проектът?
– Тогава Краси Балъков беше треньор и проектът работеше, но после парите свършиха. С тях и футболът. Имахме 12 чужденци и зависи как харчиш. Когато взимаш, трябва и да продаваш футболисти, за да има възвръщаемост.
– Какво мислите като цяло за българския футбол? Полетяха оставки на ваши колеги от американското лято.
– Оставката е нормална, когато нямаш резултати и не искаш да водиш отбор, който губи. Без материал трудно се работи. Нямаме и сред по-младите играчи, но да се надяваме, че това ще се промени.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.