Вижте новата банкнота от 100 лева (СНИМКИ и ВИДЕО)

В квадратите на „Кръгло време”

Поставят новите ограничители по трамвайното трасе на „Графа“

Ивелина Василева: Глобите за замърсяване на въздуха, ще отиват при засегнатите общини

Министър Петкова: „Булгартрансгаз“ е на финала на процеса за създаване на борса за търговия с природен газ в България

Евростат: 60% от младите жени и 80% младите мъже у нас живеят с родителите си

Любител на залозите играл с данните на приятелката си и източил картите й Младежът регистрирал профил на името на гаджето си и проиграл 565 лв.

Премиерът се отказва Правителствена да става детска болница Болница "Лозенец" ще премине от МС от МЗ

Новата Национална стратегия за детето е готова, заяви вицепремиерът Марияна Николова

Горски дариха 23 елхи на деца в Шумен

Арестуваха трима наркопласьори в Монтана

Евакуираха ученици от гимназия в Търново след сигнал за пожар Екстремните мерки били предприети след задействана оповестителна система

Хванаха двама пияни да шофират един и същи автомобил

Бойко Борисов: България е изключително уязвима заради конфликта между Русия и Украйна (ВИДЕО)

Товарен автомобил се преобърна на „Тракия“, двама са в болница

“Златната” кокошка вече снася

Президентът Румен Радев откри 13-ата специализирана международна изложба за отбранителна техника „Хемус 2018 – отбрана, антитероризъм и сигурност“

Днес приключва международното оръжейно изложение „Хемус 2018“. За тазгодишното издание на Пловдивския форум пристигнаха 69 компании от 17 държави. Нека не ги изброяваме всичките, за да не пропуснем някой. Като организаторите, например.

В официалния преслист липсваше името на Швеция, а щандът на СААБ бе един от основните в изложбата – точно срещу главния вход. Щом световни реномирани оръжейни компании дойдоха в България да покажат най-новата си продукция, значи ни уважават и признават родните достижения в бранша. Иначе никой не би пристигнал да си губи времето в държава без перспектива в сектор, който ако не влага високи технологии, няма как да оцелее и да е конкурентно способен.

Именно това подсказа в словото си при откриването на форума президентът Румен Радев. А скритите знаци в думите му бяха, че не бива само да сме консуматор на продукция, която по принцип генерира върхови научни постижения, но и производител, който да въоръжава родната войска и да изнася. Трудно ли е? Да, но не и невъзможно.

Зам.-икономическият министър Алексанър Манолев съобщи, че миналата година родният военнопромишлен комплекс е изнесъл продукция за 1,2 млрд. евро. Изтъркан шаблон е, но верен, че военната индустрия я наричат кокошката, която снася „златни“ яйца. Или пък „златната“ кокошка и т.н. Вариациите са различни, но знаменателят е общ – става дума за най-печелившият бизнес навсякъде посвета. Не от днес и вчера, а от древни времена до днес. Затова войната като обществено явление скоро няма да изчезне, тези които печелят от този бизнес, няма да позволят това. Но това е друга тема.

След 10-ти ноември България преживя много заблуди и цената на тези халюцинации, уви, още плащаме. Особено в сферата на отбраната. В зората на демокрацията имаше един премиер, прякорът му бе Урко – така се казваше една маймуна, главен герой в популярен от 90-те години сериал. Защото беше „красив“ и първосигнален като нея – всичко му миришеше на комунизъм. Той въведе у нас и някои католически традиции, чужди на православната ни вяра, но да не се отклоняваме.

Та този премиер се беше обградил с едни съветници – задгранични. И те му шепнеха, че България не бива повече да произвежда и изнася оръжия за държави, които раждат тероризъм. И започна да коли безмилостно златната кокошка. А другите след него я довършиха. Защото да произвеждаме оръжия било нехуманно. Такъв бе претекстът. И се случи това, което трезвите умове предупреждаваха.

България започна „доброволно“ да отстъпва оръжейни пазари, където имаше традиционно добри позиции. Военно-промишленият ни комплекс започна да умира, хиляди работници бяха изхвърлени на улицата и семействата им започнаха да мизерстват. Умножете средно по четири за всеки съкратен работник, който храни и издържа семейство, и ще осъзнаете социалната драма, която предизвика срива на отбранителната ни индустрия.

Нали се сещате, че в пазарите, които ние ос­во­бодихме доброволно и от политическа глупост, веднага се наместиха други. Които започнаха да печелят за наша сметка. Не знам дали ви е известно, но в ония години, които оплюхме под чужда диктовка, родният военно-промишлен комплекс внасяше всяка година в хазната 4-5 млрд. долара чиста пара. Не знам дали ви е известно и това – че с тези пари, по точно с част от тях, превъоръжавахме армията. Военният бюджет се харчеше само за текуща издръжка, заплати и социална политика. Затова войската ни при „омразния социализъм“ не страдаше от липса на средства, беше боеспособна и боеготова (това са различни понятия) и можеше надеждно да ни защити. По тогавашни параметри отстъпвахме единствено, и то в някои отношения, само на турската армия. Но и това е друга тема. Къде сме сега? Знаете – почти на дъното.

Та ако се върнем на тазгодишното издание на „Хемус“ няма как да не забележим, че промяна вече има. Макар и бавна, трудна, но е видима. Военнопромишленият ни комплекс изправя снага. Това е добър знак. Естествено, че не бива да го пришпорваме още отсега да се равнява с конкуренцията, която е пред нас с доста обиколки заради политическото навеждане, за което стана реч. По – важното е България да я управляват политици, които не тичат угоднически пред вятъра и не са забравили думите на желязната лейди Маргарет Тачър, че никъде по света безплатен обяд няма. И да знаят, че когато външен „благодетел“ ни потупва по рамото, винаги е за наша сметка. Помните ли, когато ни накараха да си нарежем ракетите SS-23 „Скъд“. Бяхме ги купили за около 1 млрд. преводни рубли. Тогава висшето военно ръководство предложи за компенсация да поискаме една ескадрила съвременни изтребители или един дивизион далекобойни реактивни системи за залпов огън, тъй като тези, с които разполагаме сега, бият само на 21 км. Познайте какъв беше отговорът на политиците- нещо като среден пръст.

 

Как се кара „Грипен“?

Да се кара самолет е много лесно, така се изцепи един мастит политик по време на една предизборна кампания. А да се управлява или пилотира изтребител „Грипен“ никак не е трудно. Почти като детска играчка е. В това се убедиха журналистите, дошли да отрязат откриването на „Хемус 2018“. Щандът на СААБ, където бе изложен тренажор за пилотиране, бе една от атракциите. Достатъчен е 10 минутен инструктаж, за да седнеш в пилотската кабина и да излетиш. Тренажорът възпроизвежда 1:1 всякакви ситуации. На една колежка даже й се зави свят. Аз, например, излетях при хубаво време и кацнах при снеговалеж и насрещен вятър. Унищожих и трите „вражески“ изтребителя. Така ми казаха шведите, дано е вярно, защото са възпитани хора и малко се съмнявам. С тренажора летите над реална местност. Може да се свали и от сателитна карта. На колега, например, му дадоха възможност да управлява „Грипен“ над района Панминчжон в Северна Корея.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.