На 20 юли 2019 да почерпят

Тир и кола катастрофираха между Своге и Церово

Помпео: САЩ са готови да преговарят с Иран без предварителни условия

Иран плени британски танкер в Ормузкия проток

70-годишен мъж е загинал, след като е блъснат от кола на пътя Разград – Русе

САЩ свалиха ирански дрон, Техеран отрича (обзор) ВМС на САЩ използвали електронно заглушаване

Горанов за хакването на НАП: Скоро разбрах, че да направиш такава беля на практика е ненаказуема

„Боинг“ е загубил близо 5 млрд. долара заради скандала с модел „737 MAX“

Холандия частично отговорна за Сребреница

Тръмп се срещна с астронавти от „Аполо 11“, стъпили преди 50 г. на Луната

Засилен трафик на „Капитан Андреево“

Китайската космическа лаборатория „Тянгун-2“ изгоря в земната атмосфера

Двама парапланеристи пострадаха край Дупница

Доналд Тръмп за иранския дрон: Няма съмнение, свалихме го

Хакнатите данни били със събути гащи Не са били криптирани, съобщи Венцислав Караджов, шеф на Комисията за защита на личните данни

Златно сечение и космична мяра скрити в основите на Голямата базилика в Плиска Инициативен комитет ще възстанови архитектурния комплекс и храма в Плиска

Видният учител по математика Теодосий Теодосиев от Казанлък разписва учредяването на Инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска. Събитието се проведе вчера в Голямата зала на БАН. Снимки: Цветан Томчев

Учредителното събрание започна с минута мълчание в памет на Божидар Димитров

Вече има дарения за 150 000 лв.

Златно сечение и космични пропорции мистериозно присъстват в основите на Голямата базилика край Плиска, разкри пред „Труд“ професор Христо Смолянов. Той е от съучредителите на Национален инициативен комитет за възстановяването на голямата базилика в Плиска, който беше официално създаден вчера в Българската академия на науките. За възстановяването на светия храм и археологическия комплекс около него ще работят български интелектуалци, учени и родолюбци. Учредителното събрание на комитета започна с минута мълчание в памет на историка Божидар Димитров, който почина преди година. Последната мечта на дългогодишния шеф на Националния исторически музей бе да възстанови религиозно-дворцовия комплекс.

Голямата базилика от птичи поглед.

Сред учредителите на Инициативния комитет са почетният председател на Камарата на строителите в България (КСБ) Симеон Пешов, председателят на управителния съвет Илиян Терзиев и изпълнителния директор на КСБ Мирослав Мазнев, акад. Стефан Воденичаров, акад. Антон Дончев, проф. Михаил Константинов, архитектите Юлий Фърков, Лидия Станкова, Христо Ганчев, кметът на Каспичан Милена Недева, директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, проф. Любен Тотев, директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов, издателите на вестниците „Труд“ и „24 часа“ Петьо Блъсков и Венелина Гочева, певецът Костадин Георгиев-Калки и други.

Учредителите избраха председател на Управителния съвет акад. Стефан Воденичаров и членове: акад. Пламен Карталов, доц. Д-р Бони Петрунова, арх. Георги Бакалов, арх. Лидия Станкова, инж. Мирослав Мазнев и инженер и инж. Симеон Пешов. Изпълнителен директор стана Мирослав Мазнев, изпълнителен директор на Камарата на строителите.

 

Премиерът обеща подкрепа

Проектът трябва да мине през Министерството на културата

Бойко Борисов

Имахме разговори с премиера, и той каза: щом се организирате и съберете малко пари, оттук нататък съм аз, съобщи пред учредителите в БАН почетният председател на Камарата на строителите в България (КСБ) Симеон Пешов. Сдружението ще разполага с достатъчно средства да се развие проектът, уверен е г-н Пешов.

Банкова сметка на сдружението ще получи до седмица всеки от учредителите, за да внесе в нея своето първоначално дарение от 100 лв. Дарения от юридически и физически лица ще бъдат приемани по същата сметка. Дотук е в Сдружението е постъпило едно лично дарение от 40 000 лв. Ръководството на „Главболгарстрой” е взело решение да дари 100 000 лв. за възстановяването на Голямата базилика. Още през 2016 г. папа Франциск дари 5 000 евро за възстановяването с писмо до шефа на НИМ Божидар Димитров. Инициативният комитет ще разчита до голяма степен на големите структури – Търговската камара, Криб, Строителната камара и другите браншови организации за подпомагане на родолюбимото дело.

Учредителното събрание ще възложи на Управителния съвет да подготви проект за кандидатстване за европейски субсидии за възстановяване на целия комплекс.

 

Случайност? Едва ли

През IX век сме имали специални познания

Дължината на храма е една милионна част от обиколката по екватора

Христо Смоленов говори по време на учредяването.

Изследвахме пропорциите на Голямата базилика и така стигнахаме до сензация, оповести пред „Труд” историкът Христо Смолянов . Цялата й дължина е равна на една милионна част от екваториалната обиколка на Земята, умножена по квадрата на Златното сечение. А височината й се получава от дължината по екватора, делена на третата степен на Златното сечение. Тази космично-земна мяра откриваме и в Тронната палата на Двореца в Плиска. Явно не става въпрос за случано съвпадение!

Аз съм бил 22 пъти тази година в Плиска и съм измерил всеки камък с точност до половин сантиметър. Нашите са имали специални знания. Те са имали цивилизационен потенциал. За да се изправиш срещу Византия като държава срешу империя, трябва да имаш самочувствието, че си поел в себе си цялата култура на великия Изток, че си я обусловил и си наследник на тази култура, която минава през Месопотамия, завива към Индия и Китай и от Великия предел на Памир се връща обратно тук, а не се е зародила някъде в сухите и безводни степи на Централна Азия.

 

Да носи името Свети княз Борис I Михаил

97% от българите желаят храмът да се именува на Покръстителя

Божидар Димитров

“Голямата Базилика е редно да бъде кръстена на нейния създател Цар Борис I – Покръстител, защото 97% от българите искат това.”

Това каза приживе в едно от последните си интервюта най-големият радетел на идеята за възстановяване на храма професор Божидар Димитров. Вчерашното учредяване на Инициативен комитет за възстановяване на храма бе част от събитията за годишнината от кончината на видния български историк и родолюбец.

“Майката на всички църкви” е построена през 875 г. като символ на отхвърлянето на езичеството и приемането на християнството. Амбицията на цар Борис-Михаил била България да стане трета сила на православната вяра в Европа. Освен налагането на християнството цар Борис I Михаил (срещан и като Богор, Богорис) въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

 

Акад. Стефан Воденичаров, предс. на УС на сдружението:

Младите губят своите корени

Всички ние знаем, че приносът на България към европейската цивилизация започва оттам, от Плиска. Ако успеем с това си дело, ако наистина завършим това, което имаме желание да направим, това ще е от идкулчителна важност за нацията ни – да има един символ за младите хора, да се чувстват те горди. И дано да успеем! Защото живеем в такова време, ние сме хора, останали без национален идеал. Нямаме общи национални цели. Разрушихме връзките помежду си, не общуваме и не мислим заедно. По тази причина младите хора губят своите корени.

 

Симеон Пешов, почетен председател на КСБ:

Три години ще отнеме предварителният етап

Предполагам, че три години работа ни предстои, не може да стане по-бързо, обектът е специален, трябва всичко да бъде изчистено внимателно, да бъде представено в съответните органи в Миистерството на културата, за което сме говорили с министър Банов. Има специални съвети, които трябва да го одобрят, обществеността на се изкаже. А след това самото изпълнение на проекта изисквапрецизност, не може да юрош да се изгради. Една такава стоманобетонна сграда се прави за половин година, но не е онзи архитектурен сакрален комплекс, който чака нашите действия.

 

Акад. Антон Дончев, академик на БАН, писател:

Притежаваме богатства, които държим под миндера

Не обръщаме достатъчно внимание на Втората българска държава – на Куберовата, защото ние обръщаме внимание само на Аспаруховата България, но Куберовите българи спасяват България със съпротивата си срещу Василий Втори. Но ние не сме успели да осветим тези времена, тези строежи, тази цивилизация, която е част историята, на тази част от българската цивилизация. Тоест, ние притежаваме богатства, които държим под миндера, а трябва да ги изложим на прозореца, да ги сложим пред вратата, за да могат хората да ходят да го видят и да се почувстват по-богати, защото те не са само наши, те са на всички.

 

Хронология

IV в. – Историческите извори сочат най-ранна датировка на сграда под Голямата базилика към времето на император Константин Велики. Постройката е разрушена в края на IV или началото на V век. камъните над основите са използвани за построяването на други монументални сгради в близост.

VII в. – Изграден е т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Предполага се, че откритата в ново време сграда под основите на базиликата е мартириум (гробница на светец).

Около 875 г. – Голямата базилика като е достроена с тухли върху по-ранните основи. За времето си е от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа.

До X век – Изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот.

Краят на Х век – Отново е разрушена, което съвпада с присъединяването на цяла източна България към Византия.

1898 г. Чешкият археолог Карел Шкорпил публикува първото съобщение за Плиска и започва разкопки, които потвърждават хипотезата му, че там е първата българска столица.

Проф. Тотю Тотев

1973 г. На археолозите проф. Тотю Тотев и Казимир Попконстантинов е възложено да продължат археологическите проучвания на Базиликата в Плиска. По време на разкопки в северната част на олтара попадат на основа, която предшества Голямата базилика.

9 юни 2015 г. – “Започнаха разкопките на Голямата базилика в Плиска, от 9:00 часа днес. С това се задвижи процесът по реставрацията на този храм, останал от времето на Първото Българско царство.” Това каза проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с отпуснатите от Министерски съвет средства за разкопки, проучвания и реставрационни дейности в Плиска.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.