Златомир Загорчич се превърна в спасител на „Славия”. Най-старият столичен клуб бе застрашен от конфузно изпадане от елита. Смел, но и решителен се оказа ходът на президента Венцислав Стефанов да покани родения в Нови Сад бивш национал на България.

Пред „Труд” Загорчич разкри какво е променил в „Славия” и как вижда футбола ни при завръщането си.

„Славия”

В „Славия” има много млади момчета с голям потенциал. Успяхме да ги вдигнем психологически. Демонстрираха качествата си на терена и в тези мачове показаха, че заслужават да играят в Първа лига. Когато дойдох, в съблекалнята беше абсолютно тишина. След 2-3 загуби младите губят самочувствие. Исках да има комуникация и от двете страни. Лека-полека се отпуснаха и започнахме да работим здраво и направихме, това което трябваше. В „Славия” всичко е оставено на треньора. Президентът Венци Стефанов не прави абсолютно нищо вътре в съблекалнята. Имахме цел и успяхме да я изпълним – „Славия” е спасена. За следващия сезон ще се опитаме да направим добра селекция. Ще видим какви са възможностите и какво може да се вземе. Искаме да запазим младите футболисти и да разчитаме на тях. Когато имат потенциал, само трябва да си повярват. Направиха го през последните три седмици. Показаха го на терена с головете и с играта в защита.

Българският футбол

Следях мачовете. Разликата откогато бях треньор на „Литекс”, не е голяма. Има нова система с баражите. Това е много по-голямо натоварване за футболистите, особено в последните мачове, когато е натрупана умора и е възможно да се получат контузии. Като погледнем моята история във футбола, най-хубавите неща направих в България. Изиграх много мачове за националния отбор. Отидох в Швейцария, после пак се върнах в България. Направих име тук.

Победата с 4:0 над „Сампдория”

Бях треньор във „Войводина” (Нови Сад). Говорих с журналистите, които следят цялата история на клуба и това е най-голямата победа. Един от големите треньори на „Войводина” и на „Сампдория” е Вуядин Бошков, който почина преди години. Беше голяма тръпка. Много го уважават и в двата клуба. Донесе първата титла на Войводина. Изведе Сампдория до финал за КЕШ. Този мач бе много специален за феновете и на двата отбора, които бяха направили хореография за Бошков. Защо си тръгнах от „Войодина”? Труден въпрос. Най-хубаво е да работиш в града си, но и най-трудно.

България или Сърбия?

Горе-долу нивото е подобно. „Партизан” участва постоянно в евротурнирите, а в България същото се отнася за „Лудогорец”. Тимът от Разград е една крачка напред, защото играе в Шампионска лига. Ние сега имаме много силен национален отбор. Селекционерът Славолюб Муслин е направил добър колектив. Вече няма звезди в отбора, но има колектив

Българската авантюра

Бях футболист на ФК „Нови Сад” във втора лига. Беше полуфинал или четвъртфинал за купата срещу „Напредак” (Крушевац), отстранихме ги. След този мач разбрах, че ме искат от „Литекс”. На следващия ден си говорихме с Ангел Бончев в Белград по въпроса за договора. Разбрахме се и това беше първата крачка. „Литекс” плати малко пари – между 30-50 хиляди марки. Видях една по-голяма възможност за моята кариера, но исках да попитам родителите ми, да чуя тяхното мнение. Получих „зелена светлина“.

Националният отбор

Спомням си първия сбор на националния стадион. Не бях млад, но бях притеснен. Излизам от колата, гледам хората и при мен идва Стоичков и ми казва: „Сърбин, давай!“ Пусна музика, за да ме отпусне и всичко беше наред. Първата ми повиквателна беше при Христо Бонев. Вече бях получил паспорт. Казах „да“ и нещата се случиха. Незабравима остава квалификацията на „Уембли” срещу Англия. Пазих Алън Шийрър. Първите 15 минути ядох як бой. Вече като се отпуснах, имаше лакти и ми каза: “Yes! Good!” Просто английският футбол е такъв. Когато започнеш да играеш агресивно, те уважават.

Евро 2004

Не го виждам като неуспех. В квалификациите играхме добре. Имахме желание на терена, както и вътре в съблекалнята. Не бяхме играли такива мачове, с изключение на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Мартин беше в Германия и имаше един сезон в силно първенство, Стилиян беше млад футболист в „Селтик”, а Бербатов също беше млад. Имахме звезди, но не опит в такива мачове. Срещу Швеция изпуснахме положения и се получи 0:5. Тежка загуба. И в останалите мачове имахме шанс да вкараме и да победим. Срещу Италия в последната минута Мартин Петров излезе сам срещу Джиджи Буфон, но стана контраатака, вкараха ни и паднахме с 1:2. Имахме възможности във всяка среща, но просто ни липсваше опит.

Гриша Ганчев в ЦСКА

Когато дойдох в „Литекс”, не бях запознат с българския футбол. Още на първата тренировка видях много добър колектив. Най-голяма заслуга за успехите са качествата на футболистите, събрани от Гриша Ганчев. Правихме всичко, което искаше от нас. Абсолютно убеден съм, че ще успее. В последните мачове ЦСКА игра много хубав футбол. Мисля, че през следващия сезон „червените” със сигурност ще изпреварят „Лудогорец”. Ганчев дава енергия на футболистите с влизането си в съблекалнята или на терена по време на тренировките. С тази енергия може да се раздаваш с повече от 100 %. Страхотен човек.

Любко Петрович

При него започнах като помощник. С Любко има толкова изненади, че можем да говорим поне 24 часа. Човек със страхотни идеи, които прилага в точния момент. Знае много за футбола и го прилага на терена. Най-голямото му качество като треньор е, че „чете футбола“. Във всеки мач 10-15 минути мълчи, стои и си гледа срещата. В един момент вижда нещата, подрежда ги и започваме да бием.