На 25 март 2019 да почерпят

С 2500 места разширяват Софийските гробища

Ирландският Джо Кокър скара Лечев и Графа в „Гласът на България“

Вълни от поезия на Фотев заляха Бургас

Петиция за отмяна на Брекзит надхвърли 5 милиона подписа

Искове срещу България за над 1,2 млрд. евро Най-големи са претенциите на енергоразпределителните дружества

Утре ни очаква слънчево време с максимални температури между 20 и 25 градуса

Шествие срещу ислямофобията и расизма в Нова Зеландия

Владимир Кисьов се е отказал да бъде кандидат на СДС за евроизборите

Странната ярост на Томислав Дончев Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще заседава вероятно в сряда

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 25 март 2019

ВМРО и „Атака“ отиват заедно на евроизборите Волен Сидеров нямал претенции да бъде сред кандидатите на евентуалната коалиция

До 2 г. е готов първият нов боен кораб Проектът е за два кораба, като общата му стойност е почти 1 млрд. лв

Адвокат Михаил Екимджиев: Цветан Цветанов е тежък рецидивист по отношение на апартаментите

Проф. Михаил Константинов за евроизборите: Отива се към битка, която се води на непочтен език

Знатната българка от Средновековието – красива и умна В някои случаи цариците надминават по качества своите мъже

Византийска никейска императрица става и Елена, дъщеря на Иван Асен ІІ

През Средновековието ролята на мъжете в политиката, културата и обществените отношения е напълно доминираща. Мъже управляват държавата и водят армията. Търговците, занаятчиите, земеделците, учителите, свещениците, книжовниците, художниците са също от „силния” пол. Като изключим монасите, всеки от тези мъже е имал дом и семейство, където основната тежест е падала върху тогавашните българки. Едва на около 14-годишна възраст българските момичета поемат грижата за дома, раждат и отглеждат многобройна челяд, борят се с всевъзможни, често смъртоносни болести. Българките, както и всички жени в тогавашния свят, изпращат своите мъже, синове и братя на война и често остават вдовици. Те, българките, са пазителки на езика, семейната памет, богатството на народните приказки и песни. Дори да не го съзнаваме, дължим им благодарност, защото именно те са жизнената нишка на България от миналото към бъдещето.
Историята на българското Средновековие „помни” преди всичко цариците, царските дъщери, представителките на аристокрацията. Понякога в постъпките на владетелите се чувства влиянието на майки, сестри, дъщери и „фаворитки”. В някои случаи цариците надминават по качества своите мъже. Разбира се, знатните „дами” живеят в разкош, имат великолепни одежди, златни украшения, многобройна прислуга. И все пак, те не винаги се радват на щастлив живот – напротив, често им се налага да преживяват тежки изпитания.

Уви, не знаем нищо за съпругите на великите владетели като Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг… В романи и филми те са преди всичко грижовни майки и съпруги, но нерядко жените на владетелите играят важна роля в политиката. Според една византийска легенда св. княз Борис-Михаил е убеден да приеме християнската вяра от своята сестра. Знаем името на неговата съпруга Мария – майката на злополучния княз Владимир, но и на блестящия Симеон Велики… Известно е обаче, че от нея нататък при посещение на българска делегация във Византия се задава любезният въпрос: „Как е от Бога поставената владетелка на българите?”

Сaключеният през 927 г. мир между България и Византия е скрепен с брака между цар Петър и византийската принцеса Мария Лакапина, прекръстена на Ирина („мир”). Знаем името и на Рипсимия, съпругата на могъщия комит Никола, майка на цар Самуил и неговите братя. Сред владетелките на Първото българско царство ярко се откроява друга Мария – съпругата на Иван Владислав, майка на дванадесет деца! Тази горда и властна българка има горчивата участ да олицетворява поражението в десетилетния двубой с Василий ІІ Българоубиец. Детронираната царица е провъзгласена за „патрикиязости”, най-високата византийска титла за дворцова дама. Мария не се задоволява с почетното място, а участва в заговор за овладяването на византийския престол от нейния син Пресиан II. Опитът за превземането на империята „отвътре” е разкрит, Пресиан е ослепен, а амбициозната му майка – заточена в манастир.

Историята пази имената на много повече търновски царици. Сред тях е Елена, втора съпруга на цар Асен І и майка на Иван Асен ІІ. Известна в цяла Европа става куманката Анна, съпруга на цар Калоян. В далечна Франция са се носели слухове, че плененият император Балдуин е убит заради отхвърлената от него любов на царицата… Унгарката Анна-Мария Арпад, съпруга на Иван Асен ІІ, е запомнена като образец на благородство и благочестие. Тя умира заедно с едно от децата си по време на някаква епидемия, което Иван Асен ІІ схваща като Божие наказание. Любовта на Иван Асен към Ирина Комнина, негова втора съпруга, е сравнявана от съвременниците с онази на „Антоний към Клеопатра..” Повечето историци допускат, че Ирина е в основата на заговора, довел до убийството на малолетния цар Калиман I Асен (син на Иван Асен и унгарката), за да може нейният син Михаил ІІ Асен да заеме престола. Десет години по-късно младият цар Михаил също е жертва на заговор, а Ирина е принудена да напусне България.

Бракът с Ирина Асенина, внучка на Иван Асен II узаконява властта на македонския български болярин Константин Тих в Търново, вкл. му дава правото да носи династичното име „Асен”. След нейната смърт Константин се жени за Мария Кантакузина Палеологина, която през 70-те години на XIII век на практика управлява държавата, тъй като царят е тежко болен. Размирното болярство трепери пред нея, а Мария пази сина си Михаил, „както лъвица малкото си лъвче…” Мария не се колебае да се омъжи за човека, убил съпруга й – бунтовника Ивайло. Така или иначе, ромейката Мария защитава българските интереси, а във Византия я смятат за по-опасен враг дори от „селския цар” В средновековна България са помнени благородната Теодора Палеологина (последователно съпруга на Теодор Светослав и Михаил ІІІ Шишман Асен), властната сръбкиня Анна-Неда (първата съпруга на Михаил Шишман), влахинята Теодора I Басараб, която пък е първата жена на цар Иван Александър. Най-силен интерес винаги е предизвиквала втората съпруга на този наш владетел – еврейката Теодора II. Царят нарушава приети и негласни правила, с което ни убеждава, че, независимо от всички тогавашни предразсъдъци, е бил напълно земен човек. Новата царица е жена от „третото съсловие”, а и от „чужда вяра” – брак, който няма аналог в средновековна Европа. В нашата традиция тя си остава с литературното име „Сара”, сътворено от Иван Вазов. Нейният син Иван Шишман олицетворява трагедията на България в епохата на османското завоевание. Знаково име за един, макар и кратък период на мир с османците, е Иван-Шишмановата сестра Кера Тамара. Макар по същото време да е вдовица, тя е пожелана за съпруга от султан Мурад I. Както четем в Бориловия Синодик, „… тя запази православната си вяра и освободи своя народ…”

Знатни българки играят важна роля в други страни. Екатерина, най-голямата дъщеря на царица Мария и Иван Владислав, е първата българка, станала византийска императрица. Запомнена е със своя силен характер, ум и „вродено благородство” – думите на са на големия философ, но и „сив кардинал” на византийския дворец, Михаил Псел, който при това е неин противник. Византийска никейска императрица става и Елена, дъщерята на Иван Асен ІІ. Любопитно е, че още като момиче тя не се поколебала да се опълчи против волята на могъщия си баща, опитал се да я разведе със съпруга й Теодор II Ласкарис. В Констанинопол дълго време е помнена Кераца, дъщеря на Иван Александър, с нейните грижи за съпруга й Андроник ІV и техния син Йоан VII, които след един заговор са ослепени с врял оцет. Всеотдайната българка наема прочути генуезки лекари, използва някакъв (български?) „мехлем”, а двамата възстановяват зрението си.

Почитта към княза на Дукля (дн. Черна гора) св. Иван Владимир в голяма степен е заслуга на Теодора Косара, дъщерята на цар Самуил. Майка на прочутите руски светци Борис и Глеб е загадъчната „Болгариня”, жена на княз Владимир. Най-великият сръбски владетел Стефан Душан е син на българката Теодора, дъщеря на цар Смилец (1292-1298). Тя умира млада, а Душане е отгледан от леля си Марина – в един надпис сръбският цар я нарича „моя истинска майка”! Елена, сестра на Иван Александър, съпругата на Стефан Душан, е сред най-големите политици на Балканите през XIV век. В някои отношения тя определено превъзхожда своите брат и съпруг. Няма важно решение, в което да не се чувства енергичната й намеса.

И в онези далечни векове се е говорело за красотата на българката. Достатъчно е да си спомним за Десислава, съпругата на севастократор Калоян от Боянската църква, за красивите дъщери на цар Иван Александър, чиито образи знаем от т.нар. Лондонско Четвероевангелие. Показателен пример е Мария, внучка на цар Иван Владислав и царица Мария, която в средата на XI век е смятана за „…най-красивата и най-умната от всички жени, жена, която съединява външната хубост с вътрешната красота и блести с приятен характер и добродетелна чистота…” Персийският поет Балхи (XII век) пише, че само „…в Рая красотата на жените надминава красотата на българката… „ Във вековете на робството чужди пътешественици не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствената чистота на българките. И по тази причина са убедени, че дори и обикновените селски момичета няма как да не са от „царския род” от времето преди османското завоевание…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Слава сьвршитєлю богѹ вь вѣкы, аминь, а҃мнь, а҃м. Пыса сє сиꙗ книга ѹ Порѣчи, ѹ сєлѣ зовомь Калѹгєрєць, вь дьны благовѣрнаго кралꙗ Марка, ѥгда ѿдадє Ѳодору Грьгѹровѹ жєнѹ Хлапєнѹ, а ѹзє жєнѹ свою прьвовѣнчанѹ Ѥлєнѹ, Хлапєновѹ дьщєрє.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.