Иван Звездев: Вкусното кюфте иска три дни работа

Алчността и печалбарството убиват ресторантьорския бизнес у нас, възмущава се кулинарят

Иван Звездев е роден на 12 август 1975 г. в София. Като дете заедно със сестра му Боряна са приети под опеката на известния български цирков артист Александър Балкански и стават част от Цирк “Балкански”, с който обикалят света. Напуска манежа в началото на 90-те години на ХХ век, след което завършва училище, а малко по-късно отбива военната си служба. Увлича се по музиката и сформира оркестър “Гама”, а по-късно и “Съни дейс”, като свири на саксофон.
През 90-те години заминава за Кордова, Аржентина. Там започва да работи като готвач, което му носи голям успех. Под въздействието на съпругата му семейството се завръща в България, въпреки че страната е в криза. Тогава узрява идеята и желанието да направи телевизионно предаване. “Бон Апети” стартира в ефира на bTV на 16 април 2001 г. В него Звездев използва нови, непознати продукти и показва както класически рецепти, така и нетипични за страната.
На 31 август 2009 г. започва собствено предаване “Кухнята на Звездев”, което се излъчва по bTV всяка сутрин на мястото на “Бон Апети”. То се снима в кухнята в дома на Звездев. През 2014 г. медията спира излъчването му, но Иван продължава да се занимава с готвене. От началото на тази година авторското му предаване “Кухнята на Звездев” се завърна на екран по Канал 3 със същото име и познатата концепция.
Иван Звездев е издал няколко кулинарни книги, най-известната от които е “Те готвят”, съвместно със Слави Трифонов. Женен е за Юлиана, двамата имат 3 деца – Даниела, Димитър и Иван.

– Г-н Звездев, почти година и половина не бяхте на екран. С какво се занимавахте през това време?
– С готвене. Предлагам кетърингови услуги, давам консултации в различни ресторанти, които имат интерес към моите знания и умения. Всъщност аз винаги съм правил това. Предавенето е само видимата част от заниманията ми. Имах време да си направя равносметка и разбрах, че не съм сбъркал, като съм бил 100% съсредоточен и фокусиран върху работата. Не съм като много други популярни готвачи да нося две дини под мишница – ресторант и предаване. Няма как и двете да се съчетаят, защото почнеш ли да се простираш много, няма как да не се разконцентрираш. Това са два различни типа готвене. И освен това разбрах колко приятели имам, след като спрях да бъда звезда.

– Много ли се оказаха те?
– Страшно много са. Хората не спряха да ме търсят, нищо че не съм вече в bTV. Те търсят Иван Звездев, техния приятел. Постоянно ми звънят и ме канят по празници.

– Като споменахте bTV, останахте ли разочарован от тази телевизия?
– Не можах да разбера причината за спирането на предаването. Предполагам, че някой ден ще ми разкажат. Аз съм благодарен за всички години, в които работихме заедно. За мен беше ясно, че това предаване е временно и няма да трае вечно.

– Каква е модата в момента при храните?
– Много готвачи се опитват да наложат молекуляната кухня. Но българинът е консервативен и винаги всичко започва с ракия и салата. Молекулярното готвене е модерно, но не всички го искат, а най-големият хит, който един ден ще стане част от народната кухня, е вакуумното готвене. Тази технология я използва вече почти всеки ресторант, макар и да не я афишира, защото при готвенето на ниска температура един джолан например се пече при 60 градуса в продължение на 12-15 часа. Тогава той получава съвсем друга структура, подобна на пастет, ароматът е абсолютно различен и хората го харесват. Връщаме се към най-старите методи на готвене, от преди хиляди години, където месото е било заравяно 10-12 часа в горещи камъни.

– Научи ли се българинът да цени вкусната храна?
– Много е хубаво, че ги има тези кулинарни предавания. Наскоро бях приятно впечатлен от жителите на едно наше село, където се проведе Фестивал на габровската кухня. Там възрастните жени бяха направили баница с киноа. Това страшно ме впечатли. Има значение, когато хората са по-информирани. Тогава бабите ми казаха: “Видяхме, че е модерно и ние искаме да изпъкнем с нещо”. Със сигурност вече сме част от световното кулинарно семейство.

– Защо повечето ресторнанти наблягат на скъп интериор, но не и на качествено меню и опитен готвач?
– В София има не повече от 5 ресторанта, които наистина са перфектни. Това е така, защото в ресторантьорския бизнес е пълно с печалбари. А и собствениците на помещения искат безумни наеми – по 8-10 хиляди лева на месец. Има ентусиасти, които се хващат и буквално след година-две затварят. Печалбарството и алчността убиват този бизнес. Добрият ресторант е плод на 20-30-годишен труд. В България си мислят, че инвестицията още на първата година трябва да се избие. Ето защо и самият аз не бързам да се захващам с това нещо. Искам да извървя внимателно всички стъпки.

– Вие лично обичате ли да се храните в ресторанти?
– Само на готвачи, които познавам и знам, че ще ме нагостят добре, иначе разочарованието е голямо, дори в редица скъпи и реномирани заведения. Наистина е безумие да се вложат 800 хил. лв. в обзавеждане. Най-добрите ресторанти са тези, в които има добър готвач и спокойна обстановка. А при нас се прави лъскаво и кичозно. Все пак това е заведение за хранене, а не моден салон.

Добрин Добрев:
Нищо не се е променило от 10 ноември, само хората по етажите

Уча българчетата в Лимасол да носят Родината в душичките си, казва известният народен певец

Народният певец, поет, фолклорен историк и краевед Добрин Добрев е роден в Добрич, израснал в крайграничното село Росица, откъдето е и репертоарът му. На 10 години постъпва в тогавашната детска студия на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци. Завършва Националното училище по култура в София. По-късно става ученик на голямата певица Верка Сидерова и наследник на репертоара й. Записва над 100 песни, издава дисковете “Песента на колелетатаФ, “Добрин Добрев – Добруджански песни”, снима филмите в БНТ “Сараджански легенди”, “Фолклорна география – Добруджа”.
Добрин Добрев е носител на Литературната награда “Владимир Башев” на в. “Пулс”. Работил е в Народния театър “Иван Вазов” и Министерството на културата. От години живее и работи в Кипър.

– Добрине, отбелязваш 25 години творческа дейност. Ще правиш концерт в Кипър, кога и къде?
– Концертът ще бъде на 25 ноември в Театър “Скала” на град Ларнака – място, което дава подслон на много български изяви, благодарение на актьорите Моника и Андреас Мелеки, възпитаници на НАТФИЗ – София. Моника е най-добрата актриса на Кипър и е от Перник – българка, в момента и общински съветник в Община Ларнака, това си е живо постижение да те признаят в чужда държава, и то шовинисти като кипърци.

– Кои други ще участват в него?
– Нормално е в такъв концерт да бъдат включени изпълнители, с които най-много съм пял през годините, с които ме свързва лично над 30-годишно приятелство, а именно Янка Рупкина, Галина Дурмушлийска, Таня Костова и Мими Николова, малкият, но много талантлив син на семейство Мелекис – Йоанис, който обича да пее български народни песни, много талантливо и впечатлително дете за мен. Ще участва и Ксенофон Йоанидис – много добър кипърски певец, който така прочувствено пее “Хубава си, моя горо”, че предизвиква сълзите ти. В концерта ще се включат двата основни фолклорни състава на Кипър, а именно “Соватчии” – Лимасол, с хореограф Теодосий Теодосиев, и ансамбъл “Българи” – Ларнака, с хореограф Радослав Георгиев. Бих искал да се получи запомняща се българска вечер, в която ще пее и танцува България… в Кипър.

– Да чакаме ли подобна изява и в България?
– Имам идея този концерт да се случи първо на сцената на читалище “Йордан Йовков” в моето село Росица – моята първа и най-важна сцена, откъдето тръгнах преди близо 30 години. В концертите в България ще вземат участие Калинка Згурова, Бинка Добрева, Даниел Спасов, квартет “Славей” и други колеги, с които сме били през годините по сцените на родината. Може ли това да не ме прави щастлив. Щастлив и горд българин! Имам покани за концерти в София и обичното ми Малко Търново, където живеят хора, които тачат и пазят традицията.

– С какви очаквания и нагласа отиде в Кипър?
– Слязох от самолета на летище Ларнака. Интересно ми беше: столицата – Никозия, а аерогарата – в Ларнака. Защо? После разбрах за зловещата окупация на острова от Турция през 1974-та. Слизайки от самолета, веднага ме огря едно топло средиземноморско слънце и гледам отляво по пътя – поле с жито… Лелеее, казвам си, това е моята Кипърска Добруджа – като у дома. Първата година куфарът ми седеше в коридора – аха да си тръгна всеки ден. Не знаех нито дума на гръцки, започнах да мия чинии в Бингото в Никозия – страшно трудно и тежко, по 12 часа с 1 почивен ден, за 40 евро на ден и без песните ми, без сцената, без средата ми. Ужас! Записах се на училище, за да науча добре гръцки и с всяка година говорех все по-добре. Помагаше ми това, че пеех много на гръцки език – обичам песните им, те са много красиви, трогателни, пълни с вино и любов… И така до днес, когато съм мениджър на хотел в Лимасол – добра позиция за чужденец.

– Като човек на изкуството как приемаш живота на емигрант?
– Интересно, но никога не се почувствах емигрант. Кипър като държава е много близка до онази България, която имахме преди – спокойна, без клошари, бандити. Тук спокойно можеш да си оставиш отключена вратата на къщата или колата, никой не пипа. Кипърецът е гостоприемен човек, ще те посрещне, нахрани, ще те поразпита – обича да контактува. Ястията им са близки до нашите, както и някои елементи на националната кипърска носия. Имаме общо в народните хора, в ритуала на старата сватба, като “бръснене на зетя”, “блага ракия”. Много думи са еднакви, има и много турцизми, като при нас. Тази близост в културите ни не ми позволи да се почувствам емигрант. Чувствам се във втората си родина тук – вече толкова много години.

И още…

Коментарът на Светослав ПИНТЕВ
Руса Цецка ще ни оправи, Орешарски свети в тунела

Мара Отварачката се съблече за ново видео

Луиза Григорова не обича да готви

Съдбата свързва странно Димчо Дебелянов и Иван Лазаров

Ще дойде ли Видовден за делото “Луканов”
Маниерът на стрелeца напомня кавказко васално убийство

Софи Маринова и Гринго работят за бебе

Посветиха сладкиш на Яна Маринова

Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен купуват къща

Джъстин Теру показа супертяло

Легендарен ръкопис е примамка за балъци

Нов метод премахва старческо перде

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.