Иван Русев, кандидат за депутат от листата на „БСП за България“ във Варна: Инвестициите в образованието са гаранция за просперитет на държавата

Иван Русев

Университетите в Североизточна България получават едва 27% от националния бюджет за висше образование, алармира новосъздадената асоциация на университетите от региона. В началото на март стана ясно, че финансирането им е намалено средно с около 15%, а приемът – драстично съкратен, и то в период на вече активна кампания и готови разчети за академичната 2017/2018 г. В същото време столичните университети, които също не изпълниха план-приема за миналата година, са немотивирано поощрени с увеличение на държавната субсидия. Последваха серия от срещи на ректорите на 7 силно засегнати от мярката университета от региона със Съвета на ректорите, служебния просветен министър и медиите. Как промените ощетяват регионалната икономика, необходим и достатъчен ли е т.нар. регионален коефициент, който предлага служебният кабинет, коментира помощник-ректорът на Техническия университет във Варна инж. Иван Русев. Той е роден през 1975 г. Има висше техническо и юридическо образование. Бил е общински съветник от БСП, а сега е кандидат за народен представител от листата на “БСП за България” във Варна под номер 23.

– Г-н Русев, къде виждате потенциал за промяна на политиката за развитието на регионите в България?
– Всичко започва от образованието, там е и потенциалът за промяна. Тя ще доведе до бързо развитие и на други сфери, ще създаде база от кадри, които ще мотивират инвеститорите и т.н. Ще дам един пример. Наскоро участвах в работна среща с представители на местната власт от регион в Южна България и сериозен чуждестранен инвеститор. Той има намерения да открие поетапно няколко хиляди работни места и готова политика по отношение на кадрите – да обучи специалисти по своята фирмена система и да ги обвърже дългосрочно. Но в региона няма достатъчно подходящи хора, защото не е твърде привлекателен за младите и те бягат или в столицата, или в чужбина. Ето една класическа патова ситуация, която според мен е резултат от демографския срив и от срива на индустрията, но и от крайно недалновидната образователна политика през последните години. Затова една от целите на екипа на ТУ-Варна, от който съм част, е да обединим в едно процеса на образователното, личностното и гражданското израстване на младия човек по оста гимназия – висше образование – професионална реализация. Образованието не бива да е самоцел, а трябва да се обърне с лице към проблемите и нуждите на бизнеса. Един внимателен анализ еднозначно подчертава силната зависимост на регионалното развитие от висшето образование. Тук не говорим само за това, че висшето образование ще дава бъдещите кадри за промишлеността в дадения регион. Разглеждано в по-широк смисъл висшето училище означава повече млади хора и млади семейства, а оттам и демографски прираст, ръст на потреблението в района, включително и в сфери, които на пръв поглед нямат общо с образованието – наемите на жилища, оборотите на заведенията за хранене, потреблението на всякакви услуги. Регионалният коефициент не е точно решението, което университетите извън София очакват. Те поставиха много конкретни искания и добре мотивирани, които все още се надяваме да бъдат разбрани и уважени. Важно е не само за тях самите да се признае ролята им в икономиката по места, научният им принос и значимостта на образователната услуга. Столицата вече буквално се задъхва пренаселена, докато регионите опустяват. Европейските модели са много и красноречиво показват, че в най-развитите държави се инвестира най-много в образованието и там икономиката просперира. Освен това принципът за силни и равнопоставени региони там е водещ. Затова и у нас развитието и подпомагането на образованието в отделните региони е най-важната и перспективна държавна инвестиция.

– Как оптимално трябва да бъде ревизирана държавната политика в сферата на образованието?
– То дава видим резултат отложено във времето – след 12 г. средно образование и дори след още 4-5 г., колкото е обучението във висшите училища. За съжаление този изключително важен факт у нас по принцип се пренебрегва и затова повечето решения за средното и висшето образование през последните години са недалновидни. А отрицателният ефект вече се усеща на много нива в обществото. Липсата на ясно разписана дългосрочна образователна стратегия и постоянната смяна на екипите в министерството и съответно на концепциите, които те отстояват, до голяма степен обуславят негативните тенденции в образованието. Може би е повлияла и общата нагласа през последните близо 30 г. – всичко старо да бъде сринато и да се въведе пазарна икономика във всички сфери. Държавата като че ли се опита да се освободи от ангажимента към образованието, като сведе всичко до пазарен принцип. Всички виждаме резултата – демотивирани млади хора и преподаватели, изтичане на интелектуален потенциал, недостиг на добре обучени специалисти. Качеството страда от валидната в момента система на финансиране на висшето образование, при която парите следват студента. Недостигът на средства принуждава университетите да занижават критериите за прием и изискванията към завършващите специалисти. Това пряко рефлектира върху бизнеса, който не получава нужните му кадри и често трябва да ги дообучава. Моделът трябва да се промени изцяло и освен санкции да има и стимули за образователните институции. Сега е много трудно те да отстояват качество, след като са принудени да работят като търговски предприятия, които печелят от брой обучавани, а не от образователни услуги. Потенциал обаче има. За да се реализира дълго чаканият просперитет на държавата, най-важното е да се предприемат спешни законодателани промени, които да променят модела на финансиране и управление на образованието. Със знанията си на инженер и на юрист, както и с идеите и опита си в сферата на мениджмънта на висшето образование мога да предложа такива решения.

Избори 2017. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.