В Американския център на Столичната библиотека дойдоха десетки писатели, преводачи, журналисти и фенове на поезията, за да аплодират Иван Христов и неговата поезия. Акцент в представянето на 20 юли беше съвсем новият триезичен сборник „Wysypisko / The Dump / Сметището” на полски, английски и български, който представлява своеобразна антология с най-доброто от стихосбирките му „Бдин” (2004), „Американски поеми” (2013) и „Любовен речник“ (2018). Това е петата негова стихосбирка зад граница, а у нас авторът има 4 издадени книги. Преводът на полски е дело на Магдалена Питлак, а на английски – на Анджела Родел, изданието е на „Институт за градска култура, Гданск”. Само преди седмица Иван Христов представи сборника си в Полша, а сега и българските читатели се запознаха с него.

В премиерата се включиха д-р Митко Новков – директор на програма „Христо Ботев” (БНР), д-р Владимир Левчев от АУБ, и д-р Боряна Владимирова от Института за литература към БАН.

Петър Чухов – водещ на събитието – информира публиката за житейските и творчески перипетии, съпътстващи изявите на Иван Христов (поет, литературовед и музикант), с когото се познава от 2000 г. и са свирили заедно в етно-рок групата за поезия „Гологан”, издавайки музикалните албуми „Опит за запомняне” и „Гологан”.

„Новата книга „Сметището” говори за стремежа на автора да дефинира човека като топос, като средищност – поетът дълбае всеотдайно в езика, в поетическата реч. Той търси квинтесенцията на думите минавайки през различни реални места, той стига до речника. Той се отказва от времето, отказва се от топосите, за да намери своето място сред поетите...” – отбеляза Митко Новков.

От своя страна, Владимир Левчев говори за „Американски поеми” (двуезично издание – български/английски), на което е редактор: „Поезия може да се прави от всичко. Иван Христов умее това – да извика поетичното от фактите, от реалните места, от звуците. Сред метафорите му често се прокрадва в различни лица мостът...”.

Финалните думи бяха на Боряна Владимирова: „Основният мотив в поезията на Иван Христов са личностната идентичност, разрухата, вечното търсене, свободата и любовта.     Ключов е мотивът за съня и спомена, пронизани от миналото, което е обект на разглеждане и преосмисляне. Характерно за лирическия „аз” е пребиваването му в едно своеобразно вакуумно пространство, в което съдържанието се изплъзва... В поезията му могат да се провидят влияния от Атанас Далчев, Константин Павлов, Иван Цанев, Борис Христов, Томас Елиът, Йосиф Бродски, Силвия Плат и др.”.

В авторския рецитал прозвучаха стихове от „Сметището” и от предишни книги на поета Иван Христов.