64-годишна жена е загинала при пожар в ямболско село

15-годишно момче е задържано за убийство на 14-годишно в училище в Германия

Бойко Борисов се срещна с руския посланик Анатолий Макаров

Отмениха глоба от 100 лева за нахапана от кучета

Общината наложи 140 000 лв. глоби на шуменци

Премиерът не се появи в НС. От БСП скандират: Оставка!

19 състезатели ще представят България на зимната Олимпиада в Пьонгчанг БОК утвърди делегацията в присъствието на корейския посланик

Прокуратурата в Горна Оряховица наложила глоби за 115 000 лв. и пратила в затвора 42 лица

Труп на жена на плажа в парк „Росенец“

Участниците в дискусията за Истанбулската конвенция се обявиха против нея

Кметът на Търново кани гражданите на обществено обсъждане за дългосрочен дълг от 805 768 лева

Спор между „Булгаргаз“ и британски инвеститор

Възстановено е движението при тунела „Топли дол“

Въвеждат виртуални ПОС терминали за данъците

Корнелия Нинова: Рано или късно всеки, който краде, ще лежи в затвора

Ива, която рисува със злато и вода

И като декоратор, и като художник Ива има невероятни авторски попадения

Скучна работа тласна декораторката на чаши към картините

Защото и при хартията, както при стъклото, сбъркаш ли, поправка няма

Може ли пет кокошки да предизвикат фурор на художествена изложба? Да! Ако са излезли от ръката на майстор. Точно така се случи с първата самостоятелна изява на Ивелина Владимирова в родния й град Нови пазар. Колоритната картина „Женско парти“ беше сред първите запазени от общо 50 творби, подредени в залите на известната галерия „Петър Персенгиев“ (преди години се „прочу“ с обир от богатия фонд – б.а.). Авторката се гордее с вкуса на гостите си, доволна е, че приемат творческото й предизвикателство.

Така както тя преди няколко години от декоратор на вази, чаши и чинии била пленена от акварелната техника. И като декоратор, и като художник Ива има невероятни авторски попадения. Преди обаче да започне да рисува с професионални водни бои върху хартия, Ива вече владеела до съвършенство луксозната декорация със злато. За нея няма трудно, и двете са голяма магия. Влагаш цялото си умение и даваш пълна воля на фантазията…

До боите с течно злато Ива се докоснала още като била на 18. От техникума по керамика попаднала на учебна практика в известния по онова време цех за художествено стъкло „Лебед“, част от прочутата „Китка“-Нови пазар. Незнайно как ръководителят Кирил Ганчев забелязал още от пръв поглед таланта и веднага пъхнал в ръцете й черен стъклен цилиндър. „Нарисувай Исус. След три дни ще ти кажа дали ставаш или не“, чуло момичето и докато се чудело как му поверяват такава сложност, дошъл и въпросът дали кандидатства в университет. „Ако те приемат – добре, ако не – още по-добре!“, отсякъл шефът. Талантливката била подала документи за специалност „Озеленяване“ в Лесотехническия в столицата. Имала истински късмет, че не я приели, защото следващите 12 г. в цеха за уникати били най-големият й университет.

Никой от майсторите не криел занаята си, всички се надпреварвали да предават опита си на тъмнооката любимка. А Ива попивала всяка дума и не спирала да твори чудеса върху изящни съдове в рубиненочервено, кобалтовосиньо, зелено, млечножълто, черно… Върху тях релефната декорация със специални стъкларски бои изпъквала перфектно. При нанасяне на всеки слой следвало изпичане. Мине ли през 500 градуса, поправяне няма. Но и майсторите не бъркали. Преди четката фигурите се чертаели със специален молив, който изгаря, обяснява Ива. На финала следвала позлатата с течно злато, доставяно от чужбина специално за стъкло. Декораторката художник се залива от смях на въпроса как не се е крадяло? Това злато е неприложимо за пръстен или украса на зъб…

Иначе изработваните вази в „Лебед“ били ювелирни, сигурно и сега красят много български и чужди домове, но едва ли някой ги ползва в бита. Ива още помни една от поръчките – сцена и текст от Манасиевата хроника върху стъкло. Творбата отпътувала с наша делегация дар за Япония. Още по-голямо предизвикателство било да нарисува основателя на „Китка“ Атанас Петров. Синовете му поискали и Ива дълго работила по негова снимка. „Рисувам, рисувам и все ми прилича на Борис Елцин. На третия път се получи. Не съм портретист, но го изпипах. Има характер у човека, който задължително трябва да предадеш дори и ако рисуваш върху стъкло“, настоява майсторката.

След като цехът за уникати затворил, Ива започнала работа в израелска фирма за керамика и разбрала как се декорира подглазурно и надглазурно. После пак минала на стъкло, но в друго производство, където машина декорирала съдовете сама. Точно творческата скука и липсата на ръчна работа с четки тласнала Ива към рисуването. По Коледа преди 4 г. изрисувала къщи върху няколко керемиди и се осмелила да ги покаже във фейсбук. Мнозина се запалили по нестандартните й творби и започнали да я „канят“ в групи на художници. Така съдбата я свързала с майсторката на акварели Сандра Линстрошейн от щата Мичиган. Ива се прехласнала по публикуваните й ефирни картини. Започнала да рисува всеки ден, но усещала, че нещо не върви.

Един ден се осмелила да попита къде греши. С лош английски едва успяла да преведе за час 5-6 изречения с Гугъл, а американката търпеливо й обяснила подробности за предния и задния план на картините. След половин час пуснала снимка, че рисува състезание с лодки на един бързей, а публиката е готова да спасява. Ива и до днес недоумява какво спокойствие е нужно, за да обърнеш внимание на непознат в такъв момент.

Най-щастливият й творчески ден бил, когато алени макове, нарисувани само за 15 минути, впечатлили учителката й. Сандра била категорична, че това е най-силната й картина. Така Ива се осмелила да участва в сборна изложба, а след закриването маковете отпътували по куриер към САЩ. След година Сандра направила първия си курс в България, а Ива била сред най-добрите й ученици. Рисували в Казанлък, после 10 дни в Италия. Докато обикаляла живописни кътчета в чужбина с палитрата, новопазарчанката преодоляла притеснението да ходи с четки и бои из малкия град. Сега с удоволствие присяда в боровата гора до дома си, но зимата не е удобно, водата за боите замръзва, смее се майсторката. Прави друго – снима с фотоапарат впечатляващи кадри и после ги претворява на хартия. Зимата прерисува летни мигове, за да се сгрее. Лятото твори снежни. Но винаги сяда пред белия лист, когато е в слънчево настроение. Защото и при хартията, както при стъклото, сбъркаш ли, поправка няма. Рисува с водни бои върху италианска хартия със 100% памук, която попива изключително бързо. Затова нанасяш от светлия към тъмния тон, обяснява вече търпеливо и Ива. Някои акварелисти слагат сол, дори алкохол за различни ефекти. Нейните картини също имат запазен почерк – Ива обича да смесва акварел и туш и лекият черен контур отличава творбите й дотолкова, че нямат нужда от подпис. Другата й запазена марка са леките пръски. Това е техника от керамиката, която декораторката е пригодила за акварела.

Когато не декорира чаши на машината, Ива неуморно рисува. Случвало се е да се върне след смяна у дома в 22 часа и да твори вдъхновено до 4 ч призори. Идеите я държат будна. Поръчки от рода „нарисувай ми бели коне върху зелена морава“ не изпълнява. Невъзможно е, няма да се получат, откровена е Ива.

На изложбата си най-много се зарадвала, като зърнала учителката си от първи клас Милена Иванова. „Браво, рисуваш, както съм ви учила, а не мац-мац“, насърчила я тя. Рисувам за удоволствие каквото ми се рисува, казва кратичко Ива. „Вярвам в чудеса“ е една от последните й творби, пълна с подаръци за приятели и ценители от цял свят.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.