“Игли в съня” е новата книга на поетесата Анжела Димчева

Анжела Димчева и Любомир Левчев.

В Украйна излезе книгата с лирични фрагменти „Игли в съня” (2017) от поетесата Анжела Димчева. Изданието е двуезично (български и украински език) и е дело на издателство „Твердиня” (гр. Луцк). Блестящият превод е реализиран от поетите Микола Мартинюк, Виктор Мелник и Бойка Драгомирецкая. Томчето е илюстрирано с 18 рисунки на Райна Дамяни. Премиерата на книгата ще бъде в София на 10 март в литературен клуб „Перото” с личното участие на тримата преводачи и на художничката.

Предговор от Любомир Левчев

Държите в ръцете си една необичайна книга – „Игли в съня”, сборник от философско-поетични фрагменти, които могат да бъдат причислени към жанра на кратката или афористична проза, бидейки разнообразни по съдържание, метафоричен изказ и морално-интимни послания. Тези кратки фрагменти са писани от Анжела Димчева в продължение на четири години и отразяват нейното виждане за света и човека в началото на ХХІ век. Акцент е сложен върху същността на изкуството, в частност върху ролята, битието и сложния вътрешен мир на твореца в България днес; тя не налага категорично мнението си, а говори с кристално ясни метафори за вариативния характер на ред понятия и актуални дилеми на взаимоотношенията в съвременното общество: любовта, лицемерието, омразата, нещастието, религията, смъртта, измамата, парите, кражбата на идеи, думите, завръщането, илюзиите, завистта, „безкрайния преход”, самовнушението, отмъщението, свободата, пресечната точка и т.н. Казвал съм и друг път: Не надеждата умира последна, уви! Последна умира омразата. Нека помислим за илюзиите, които се разтопяват днес пред очите ни – това ни казва с тези фрагменти авторката.

„Игли в съня” е своеобразен влог в критико-есеистичната мисъл на българската литература – написана от поет и литературен критик, познаващ добре проблемите на българските писатели.

Рядко на книжния пазар се появяват такива книги. Те не са чист жанров формат, а симбиоза, граничност между класическите жанрове. Стилът понякога е по-важен от сюжета, защото е рожба на по-сложното – отразените лъчи на времето, премълчаното като цивилизационен жест. Тук ще видите всичко това.

Анжела Димчева

„Игли в съня” (откъс)

• • •

България е петно от пепел върху картата на света.

• • •

Християнската цивилизация се предава без бой – това е кризата на религията, в която след 2000 години вече няма истинна вяра, а само глобални интереси – днес европейските църковни институции са просто едни финансови корпорации.

• • •

Поезията е най-заразната болест, която се лекува само с още повече поезия…

• • •

Нищо не е толкова отровно, както опитът да се гримира любовта.

• • •

Толкова е изпълнен въздухът с аерозоли лицемерие, че хората започват да мутират. Плоскостта на видимото е всъщност ребус от привидности.

• • •

Милиони хора са праведни, но само от гледна точка на религията. Още повече са грешници, защото това е тяхната религия.

• • •

Лятото не е антипод на зимата, а нейното чувствено отражение.

• • •

Стъмването предизвиква еротичност дори само с разсъбличането на звездите.

• • •

Най-страшното не е цунами в океана от хора, а празната стая, в която сме се обичали.

• • •

След хиляди придобивки и загуби по пътя най-сетне разбираме, че никой не може да ни отнеме само смъртта.

• • •

Кражбата на идеи никой не я забелязва. Нима антиматерията би могла да се измери на кантар?

• • •

Аз нищо не измислям, думите са самозараждаща се плазма. Който може – я облагородява, който иска – я обсебва, който страда – я дарява.

• • •

Сънят… Само в него никой не ни подслушва… Но успяваме ли да изкрещим най-важното?!

• • •

Да отворим прозореца, преди „прозорците“ от компютърния екран да ни зазидат окончателно…

• • •

Когато спреш да се интересуваш от себе си, разбираш, че всъщност никой не се интересува от тебе.

• • •

Изкуството не иска жертви, защото то самото е жертва на признатия гений.

• • •

Една свещ ми е достатъчна – ще успея ли с поглед да я запаля, като си мисля за теб?

• • •

Дишам в графика, работя в карикатура, движа се в плакат, говоря в анимация, остарявам в скулптура… Но вали нежност в чужда живопис.

• • •

В града природата е уморена. Никой не забелязва сезоните. Климатикът е заковал равновесието на извънприродния човек, а интернет му е внушил, че е вечен.

• • •

Ако и душата можеше да се опакова, Кристо би бил повече от Папата… Но всъщност неговото изкуство е един добре рекламиран пазарен символ.

• • •

Ледени висулки проглеждат към мене, задават отговор и отминават… Човекът е излязъл завинаги от пещерата, когато е разбрал, че смисълът на живота е да разговаря.

• • •

Майката знае всичко, може всичко, тя е островът на спасението, докато детето не се влюби… в компютъра.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.