Мошеник отнесе глоба от €208 000 в Мюнхен

Четворен ръст на морбили в Европа И България е в тревожната статистика на СЗО

Десетки убити и ранени граждани на Русия и ОНД при сражение в Сирия

Столичната община съветва гражданите какво да правят при терористичен акт При взрив в метрото лягайте на пода, инструктират от "Московска 33"

Мароканецът, задържан у нас за тероризъм, ще остане 90 дни в ареста

Лавров заяви, че ситуацията в Африн може да се реши чрез пряк диалог между Дамаск и Анкара

Спасителите на Преслав с екипировка от Швейцария

Адвокатите на Йоан Матев искат да бъде преместен в Софийския затвор Съдът даде ход на делото за убийството на Георги Игнатов

Григор дал 14 проби миналата година

Съдът отказа да освоби предсрочно братоубиец

Обществената трапезария в Търново ще работи без прекъсване цяла година

Румен Радев удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Бургаска учителка се нуждае спешно от кръв

Свлачище застрашава пешеходци и коли край Дебелец

ВСС прие оставката на Красимир Влахов

Игли Таре, спортният директор на „Лацио“, ексклузивно пред „Труд“: „Левски“ взе правилно решение с Делио Роси

Спортният директор на „Лацио“ от десет години вече е албанецът Игли Таре. След 10 години в германския футбол той се превърна в голямо име в Италия. Игра заедно с Роберто Баджо в „Бреша“, преди да премине в „Лацио“. Таре има 68 мача и 10 гола за националния тим. Известен е като невероятен родолюбец и заради обида към Албания дори удари с юмрук сърбина Синиша Михайлович в дербито „Интер“ – „Лацио“. Специалистът е работил три години в „Лацио“ с Делио Роси, настоящия треньор на „Левски“.

– Мистър Таре, какво означава за вас поста на спортен директор в „Лацио“?
– Това е най-важното и отговорно дело в моя професионален път, защото не само играх в „Лацио“, но и там завърших кариерата си. Десета година съм в „Лацио“ и работя за клуба. Всичко там ми е познато и го чувствам свое.
– Италия е една от най-големите футболни нации. Как хората на велик клуб като „Лацио“ приемат факта, че един албанец е спортен директор?
– Не виждам никаква разлика дали на този пост ще е италианец, албанец или човек от друга националност. Аз играх дълго в Италия и хората добре ме познават. Никой не е коментирал, че не съм техен сънародник.
– Кое е най-тежкото решение, което ви се е налагало да вземате като директор в „Лацио“?
– Най-трудното като цяло е да създадеш тим, който да има манталитет на победител. Това изобщо не е лесно, повярвайте. Историята на клуба е много важна и много задължава. Затова и доста е трудно да се работи в „Лацио“.
– Случвало се е неведнъж да освободите треньор. Какво е чувството да кажеш на един човек, че е уволнен?
– Ужасно е. Треньорът е може би най-важният човек в един отбор. Когато нещата не вървят и резултатите липсват, това решение е абсолютно наложително да се вземе. „Лацио“ обаче не е клуб, който лесно се разделя със своите служители и най-вече треньори. Трябва наистина убедителна причина и резултатите да не отговарят на изискването. Едва тогава решаваме, че е е време за промяна.
– Съгласен ли сте, че е по-лесно да уволните един треньор, а не 20 футболисти?
– Да, така е. Така работи футбола. Това е част от бизнеса.
– Кой е най-трудният трансфер, който сте направил в кариерата си?
– Много са тези трудни трансфери. Всъщност лесно няма. Но все пак най-трудният може би беше последният – на португалската звезда Луиш Нани. Случи се в последните два дни на трансферния прозорец. А това не е времето, когато трябва да привлечеш толкова важен играч. Ние обаче имахме късмет и трансферът му стана.
– Какво мислите за днешния трансферен период и сегашните му параметри? Нормални ли са?
– Футболът се променя. Еволюира непрекъснато. Сега е съвсем различно в сравнение с преди десет години, когато аз играех. Нямаме избор – трябва да се развиваме и да следваме тази революция във футбола.
– Колко пари е готов да плати „Лацио“ за един футболист?
– Парите не са най-важното нещо при един трансфер. Ключовото е да намериш точния футболист за точния клуб. Нашата цел е не да плащаме много пари за един човек, а да създаваме наши кадри.
– Нормално ли е според вас Неймар да струва 222 милиона евро?
– Не е нормално и не го приемам. Но това е футболът. Очевидно има хора, които са в състояние да платят тези пари. Това е част от бизнеса. Но в тази насока футболът не се развива правилно.
– Вие сте спортен директор на „Лацио“ от 2009-а година. Има ли ваш колега в Серия А, който е толкова дълго на поста си?
– Чакайте да помисля. Не, мисля, че няма такъв.
– Какви са вашите отношения с другите спортни директори в италианското първенство?
– В отлични отношение съм с абсолютно всеки. За мен най-нормалното нещо е да се уважаваме един друг.
– Кой тогава е най-добрият ви приятел от тях?
– Нямам нито един приятел, просто добри взаимоотношения. Ние сме професионалисти, които трябва да си вършим работата. И мисля, че го правим. Не е нужно да имаме приятелски отношения.
– Как си говорите със спортните директори на „Рома“, когато идва голямото дерби?
– Нормално. Това дерби е много важно за Вечния град. В двата клуба се уважаваме един друг като професионалисти. Никога не съм имал проблеми с човек от „Рома“.
– „Ювентус“ е тотален доминатор в италианския футбол през последните шест години. Как може да се промени това статукво?
– Конкурентите трябва да работим още по-здраво, за да успеем. През последните шест-седем години „Ювентус“ наистина не оставя шанс на останалите. Но през последните два сезона нещата започват бавно да се променят. „Наполи“, „Рома“ и „Лацио“ са все по-конкурентни. Очаквам същото от „Интер“ и „Милан“.
– В миланските грандове влязоха инвеститори от Китай. Мислите ли, че те ще променят ситуацията в италианския футбол?
– Нямам представа. Времето ще го покаже.
– Може ли да се случи същото и в „Лацио“?
– Не.
– Защо?
– Защото нашият собственик не иска да продава клуба.
– Но има ли интерес отвън?
– Нямам представа.
– Италианският футбол доминираше дълго време в европейския футбол. През новия век обаче изостана от Висшата лига, Примера дивисион и Бундеслигата. Какво трябва да се направи, за да застане отново над тях?
– Много неща трябва да се променят. Трябва да се изгради нова инфраструктура. Имаме нужда от нови стадиони, те са изключително важни. Другата стъпка са футболните академии. В последните 2-3 години непрекъснато се появяват нови и това е добре. Като цяло промяната вече е започнала.
– Нека поговорим малко за вашата футболна кариера. Играл сте само един сезон в родината си – за „Партизани“ (Тирана), след това отидохте в Германия. Как се стигна до тази стъпка?
– По това време ситуацията в Албания и футбола ни беше много тежка. Всеки млад играч се стремеше да намери отбор в чужбина, за да може евентуално да се развие. Може би това не беше най-правилното решение за мен, но се оказа изключително важно за живота ми в бъдеще. Бях много млад тогава, но бях убеден, че само по този начин ще успея да се развия. От сегашна гледна точка очевидно съм постъпил правилно.
– Не чувствахте ли носталгия към вашата родина? Все пак съвсем млад сте отишъл в Германия.
– Не само аз, но и всички мои връстници чувствахме носталгия по Албания. Не е лесно да вземеш това решение да отидеш далече от родината. Но такъв е животът. С всичкия опит, който натрупах, се оказа, че съм взел най-правилното възможно решение.
– В Германия играхте за един от клубовете с най-вярна публика – „Кайзерслаутерн“. Помните ли, че имахте български съотборник?
– Разбира се! Това е Мариян Христов. Един от най-добрите футболисти, с които съм бил съотборник. И досега сме в отлични отношения, останахме си приятели. Освен че беше много силен на терена, той е и много добър човек. Хората в „Кайзерслаутерн“ силно го обичаха заради факта, че се раздаваше за клуба.
– Имате ли контакт с него и сега?
– Не се чуваме често. Но винаги си разменяме съобщения за Нова година и другите празници.
– Кои други български играчи харесвате в миналото и сега?
– Естествено на първо място е Христо Стоичков. След него нареждам Йордан Лечков и Мариян Христов. Също и Трифон Иванов. България определено имаше много силен отбор през 90-те години.
– Помните ли мачове срещу националния отбор на България или срещу клубен съперник?
– Веднъж играхме контрола в София и завършихме 0:0. Не мога да се сетя кога точно беше. Но бе последният мач за един от най-важните играчи на България. Не смея да кажа име, за да не направя грешка. Може би беше някой от Балъков или Лечков,. Да, да Балъков, не бях сигурен.
– Кариерата ви в Италия продължи след десет години в Германия. Подписахте с „Бреша“. Как се стигна до този трансфер?
– Това е съдба, част от футболния живот. „Бреша“ търсеше нападател като мен. Поканиха ме, преговаряхме и аз се съгласих да сменя обстановката с рязка промяна.
– Какво е чувството да играете с футболист като Роберто Баджо в един отбор, както се случи в „Бреша“?
– Баджо е най-важният съотборник, с когото съм играл в цялата си кариера. За мен беше чест да съм в една съблекалня с него. Дори и сега когато си спомням сякаш ме обзема онова удоволствие, което изпитвах, когато си партнирахме на терена.
– След „Бреша“ отидохте в „Болоня“ и после за последно в „Лацио“. Как „римските орли“ спечелиха сърцето ви?
– Клубът е много специален и само който не го е видял, не може да го оцени. „Лацио“ не само ми даде възможност да съм футболист там, но и да стана спортен директор. В началото не можех да повярвам, че това се случва. Но ето сега – близо десет години, след като спрях да играя, продължавам да съм в „Лацио“.
– Един от вашите треньори в „Лацио“ е Делио Роси, който сега работи в българския „Левски“. Какво мислите за него?
– Считам, че е много класен специалист. Първо две години ми беше треньор в „Лацио“, а след това аз му бях една година спортен директор. „Левски“ е взел правилното решение да покани толкова доказан специалист като сеньор Роси.
– Какво е специалното в неговата работа?
– Изключително добре подготвя отборите си тактически. Освен това неговите състави винаги са перфектни от кондинционна гледна точка.
– Кое смятате, че е най-големият успех в кариерата ви?
– Да играя в много държави.
– А кой е любимият ви гол?
– С националния отбор на Албания срещу Германия.
– Как завърши мачът?
– 4:2 за Германия.
– Бихте ли ни разказали какво се случи в мача между „Лацио“ и „Интер“, когато ударихте сърбина Синиша Михайлович? Защо го направихте?
– Стигна се до едно сериозно неразбирателство на терена. Не помня вече какво точно беше, а и сега… просто няма причина да се връщам на този случай.
– В добри отношения ли сте с Михайлович сега? Всичко ли е забравено?
– Всичко е забравено.
– Известен сте като голям родолюбец. Какво означава Албания за вас?
– Това е моята родина. Всички албанци страшно много обичаме нашата страна. Тя означава много за нас. Един ден съм сигурен, че ще се върна и че ще имам възможност да дам опита си на албанския футбол.
– Как успя албанският футбол да направи този забележим прогрес в последните години?
– Много от нашите звезди играят в чуждестранни отбори. А няколко клуба се развиват отлично тук в Албания. Създават се нови футболни академии, където се формират млади таланти. В нашата страна хората много обичат футбола и всяко момче иска да играе.
– Помага ли правителството на клубовете за инфраструктурата?
– На клубовете – не. Но много помага за футболната инфраструктура.
– Къде и как гледахте Евро 2016?
– На живо – бях на мача срещу Франиця, който загубихме с 0:2 с голове в последната минута. На останалите двубои не можах да присъствам. Бях у дома в Италия пред телевизора.
– Горд ли сте от представянето на албанския национален отбор?
– Разбира се. За първи път бяхме на европейско първенство. Всички албанци сме горди.
– Кога да очакваме Албания отново на голям форум?
– Надявам се да е съвсем скоро – на следващото европейско първенство.
– Смятате ли, че Кристиян Панучи е правилният национален селекционер на Албания?
– Абсолютно! Убеден съм. Той е млад треньор, който рано успя да натрупа доста опит. А и беше велик футболист.
– Като играч само една година изкарахте в албанския футбол. Кога планирате да се завърнете като ръководител с вашия опит?
– Още съм твърде млад за това. Имам много опит да трупам. Но както вече ви казах, сигурен съм, че и този ден ще дойде.
– Един албанец е много популярен в България. Името му е Албан Буши. Сега е селекционер на младежкия национален тим на Албания. Познавате ли се с него? В какви отношения сте?
– Как да не се познаваме? С Буши израснахме заедно от деца. Той беше страхотен нападател и всички в Албания много го харесват. Знам, че много го уважават и в България, Турция и Гърция. И това е заради добрите му игри. Сега върши отлична работа като селекционер на младежкия тим на Албания. Пожелавам му и съм сигурен, че един ден ще води първия тим.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете