Неправителствени организации от „За да остане природа в България“ прибрали половин милиард лева за биоразнообразие
В игри за милиони чрез усвояване на огромни суми от еврофондовете са забъркани неправителствени организации от коалицията „За да остане природа в България“, показват поредица разследвания на „Труд“.
Въпреки че има многобройни доказателства за незаконната дейност на „еколозите“ по европейските програми, срещу тях все още няма прокурорски проверки.
Както „Труд“ съобщи миналата седмица, само по Оперативна програма „Околна среда“ в периода 2007-2013 Европейската комисия е отпуснала безвъзмездно на България над 210 милиона лева за опазване на биологичното разнообразие. Голям процент от тях са усвоени от „зелените“. Като към тях се прибави и другият канал за финансиране от ЕС в сферата на биоразнообразието – програма „Лайф“, сумата набъбва до половин милиард лева.
Огромните пари са влизали основно в джобовете на НПО от „За да остане природа в България“ - особено активни са били четири от тях. Това са тукашният клон на швейцарската офшорка Световен фонд за дивата природа (WWF), Българското дружество за защита на птиците, Българска фондация „Биоразнообразие“ и Зелени Балкани. В Управителния съвет на последната НПО от 2000 до 2014 година е Тома Белев, като от 2012 до 2014 е и председател. В същото време той е и начело на дирекцията на Природен парк „Витоша“, както и нелегитимен шеф на сдружение „Асоциация на парковете в България“.
Според официалните данни в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България, десетки проекти по ОП „Околна среда“ са с участието на тези четири НПО. На интернет страницата на „Лайф“ същите организации са номер 1 по усвояване на пари и по тази европрограма.
Над 90% от проектите са записани като изпълнени по документи, но ползата за българската природа и държава е спорна.
Проектите
Списъкът със спечелените от „еколозите“ проекти е огромен, затова „Труд“ обръща внимание на българската прокуратура само за тези, чието финансиране се равнява на бюджета на една малка община.
Първо са Зелени Балкани, които имат достъп до солидното финансиране от ЕС. Проектът „Светло бъдеще за черния лешояд“ по „Лайф“ е на обща стойност 3 483 411 евро. От тях безвъзмездната помощ от Брюксел е 2 607 648 евро. Останалите пари са самоучастие от изпълнителя на проекта. Тоест Зелени Балкани и техните партньори са имали почти 1 милион евро, за да спечелят изпълнението.
Така се пораждат два важни въпроса. Първият е ползата от проекта, въпреки огромното му финансиране - единствената новина за лешояд от България е, че такава птица, с маркери на тукашните еколози, бе хваната наскоро в Йемен.
Вторият въпрос е откъде Зелени Балкани могат да си позволят да съфинансират дейностите с почти милион евро собствени средства само по един проект.
Същото е положението и при проекта „Възстановяване на популациите на големите европейски лешояди в България“ – общ бюджет 1 332 320 евро, безвъзмездна помощ от Брюксел на стойност 666 164 евро. Останалите пари ги дават „еколозите“.
В крайна сметка Зелени Балкани изпълняват два проекта за лешоядите на обща стойност близо 5 милиона евро. Оказва се, че това е най-ценната и важна птица у нас. И възниква резонният въпрос – не е ли всичко параван за източване на пари по европейски програми, без доказателства за извършените дейности и ползата от тях.
Зелени Балкани участва и във възстановяването на вида на белошипата ветрушка – там сумата е 1.378 милиона евро.
Но това НПО е само част от огромното смучене на европари, чрез което от години „еколозите“ забогатяват.
Българският клон на швейцарската офшорка WWF, ръководен от жената на Тома Белев – Веселина Кавръкова, също е бенефициент по сериозни проекти.
По ОП „Околна среда“ „Труд“ ще спомене два от тях - „Прилагане на дейности от Националния план за действие за есетровите риби с цел подобряване състоянието и опазване на есетрите в България“ на стойност 1 249 814 лева. Както и „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествени местообитания, чрез залесяване с местни видове в поддържан резерват „Сребърна“ - 918 765 лева.
Това са два проекта с финансиране от над 2 милиона лева. А има още много.
В отбора, гълтащ европари играят още две ключови НПО от коалицията „За да остане природа в България“ - Българска фондация „Биоразнообразие“ и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП).
Двете изпълняват заедно „Спешни мерки за възстановяване и дългосрочно опазване на крайбрежната лагуна Атанасовско езеро“ на стойност 2 013 027 евро.
БДЗП успява да се вкопчи в – „Запазване на популацията на червеногушата гъска в България“ – 2 656 608 евро и „Живот за царския орел“ - 3 984 874 евро.
Резултатите
Резултатите от проектите за милиони евро, до които „природозащитниците“ са имали достъп, днес не са ясни на никой, освен на самите „зелени“ изпълнители. В публикуваните мъгляви отчети на интернет страниците на НПО-тата се вижда, че тук таме има ръст на опазваните от тях видове, но това е само според техните данни, които не са доказани. А и в голямата си част са оспорени от независими експерти.
Публично е известно, че „еколозите“ използват евросредствата не за да опазват природата – тази кауза е маска, зад която се крият политически и лични финансови интереси.
Коалицията „За да остане природа в България“ е едно с бившата политическа партия „Зелените“. Тази година формацията остана без име, защото бе осъдена окончателно, че го е ползвала незаконно 11 години.
Но в момента „еколози“ участват в листата на „Демократична България“ за европейските избори, като кампанията им очевидно е добре финансирана.
Докато се правят на граждани, „природозащитниците“ продължават да усвояват огромни пари от ЕС, които използват за всичко друго, но не и за опазването на околната среда у нас. Това ще продължава, докато прокуратурата не се намеси и не спре „зеления“ произвол.
„Труд“ пита:
„Труд“ е доказвал в десетки свои разследвания, че няма нито един проект, реализиран от „зелените“, който да е от безспорна полза за българската природа и общество. Напротив – има факти, които досега е трябвало да привлекат вниманието на прокуратурата.
Немислимо е да се вярва, че във всяка друга сфера има проблеми, които веднага стават обект на проверки, а единствено там, където са усвоени стотици милиони уж за опазване на околната среда, всичко е наред. Очевидно държавното обвинение има сериозни причини да обърне внимание на съмнителните дейности на „еколозите“ по европрограмите. Кога?
*За версията на английски език натиснете ТУК.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш