Въздействието на дадена политика не е равномерно сред отделните хора

При повишаване на минималната заплата се създават по-малко нови работни места

Дейвид Кард (канадец), Джошуа Ангрист (американец) и Гуидо Имбенс (нидерландец) бяха определени за носители на Нобеловата награда за икономика за 2021 г. Фактически тя се връчва от Шведската кралска академия, но се счита за равностойна с останалите Нобелови награди. В настоящата статия накратко ще разкажа какво отличава посочените икономисти и е било достатъчно убедителен аргумент за получаването на тази все още престижна награда.

Откритията на Дейвид Кард за минималната работна заплата

Привържениците на постоянното повишаване на минималната работна заплата често цитират изследване от 1994 г. на Дейвид Кард и Алън Крюгер, където се твърди, че то не води до загуба на работни места. По този начин се поставя под съмнение консенсусното до тогава виждане, че по-високата МРЗ намалява заетостта. Друг нобелов лауреат, Пол Кругман, даже твърди, че така се поставя началото на “интелектуална революция”.
Подобни твърдения обаче не означават, че икономическата теория, създадена преди тях, трябва с лека ръка да бъде отхвърлена. Всъщност тези изследвания действително помагат за разбирането как МРЗ въздейства върху заетостта.

През 1992 г. минималната почасова работна заплата в Ню Джърси е повишена с 80%, докато в Пенсилвания се запазва непроменена. Кард и Крюгер използват възможността да сравнят ситуацията в заведенията за бързо хранене в двата щата преди и след повишаването, което в икономическата наука се нарича квази-експеримент.

Те провеждат телефонни интервюта със стотици ресторанти в двата щата, а в някои случаи правят посещения и на място, когато не получат отговори по телефона. Противно на традиционните представи те откриват, че повишената работна заплата в Ню Джърси не намалява заетостта спрямо тази в Пенсилвания.
Самото изследване обаче страда от няколко недостатъци. В него не е включена информация относно дела на заетите в тези заведения, които получават МРЗ. Липсват данни дали и до каква степен нормативната уредба относно минималната заплата се спазва в конкретната извадка. Липсва информация по отделни области за доходите, нормата на безработица, младежката безработица, работната сила и участието в нея. Не са споменати промените в данъчното облагане и таксите за използването на франчайза.

Приложеният регресионен анализ обяснява слабо различията и освен това фактически нито един коефициент не е статистически значим. От това Кард и Крюгер правят заключението, че политиката относно минималната заплата не поражда съществени различия. По-подходяща интерпретация обаче би била, че уравнението не включва някои важни променливи, които е трябвало да бъдат отчетени.

Авторите изследват изключително заведенията за бързо хранене, но не включват най-голямата верига със голям пазарен дял. Освен това те пропускат много други дейности от услугите, като хотелиерство, които също биха били сериозно засегнати.

Освен посочените проблеми един важен пропуск се отнася до периода на изследването, който обхваща едва 11 месеца. Това означава, че като краткосрочна реакция спрямо промяната в това административно изискване няколко заведения са уволнили малък брой хора. Същевременно обаче те са вдигнали цените, за да компенсират увеличените си разходи и са оставили заетостта непроменена. Това изглежда логично, тъй като работодателите не променят значително плановете си веднага спрямо промените в един фактор.

В средно- и дългосрочен период обаче ситуацията е различна. По-високата минимална работна заплата означава, че ще бъдат открити по-малко нови заведения, а тези, които изпитват затруднения, ще бъдат закрити по-бързо. Вместо пряко да засегне броя съществуващи към момента работни места минималната заплата засяга негативно темпа на растеж на създаването на нови работни места.

През следващите месеци след повишаването на МРЗ на щатско и държавно ниво може да се регистрира същата заетост, както преди това. Няколко години по-късно обаче ще има създадени значително по-малко нови работни места, отколкото биха били създадени, ако МРЗ не беше повишена.

Други изследвания доказват точно това. По същия начин както при Кард и Крюгер в тях се твърди, че нарасналата минимална заплата не води до намалена заетост в краткосрочен период. Тя обаче има силен негативен ефект върху растежа на заетостта. Така нарастването на МРЗ в реално изражение с 10% намалява годишния темп на растеж на щатско ниво с 0,5 процентни пункта.

Изследване на други икономисти потвърждава по-дългосрочните ефекти от минималната заплата. В края на първото десетилетие на 21-ви век средната минимална заплата се повишава с приблизително 30% и по този начин намалява коефициента на заетост с 0,7 процентни пункта. Освен това тази мярка въздейства негативно върху доходите на нискоквалифицираните работници, тъй като създадените по-малко работни места не позволяват натрупването на опит и знания и преминаването в по-високоплатена група.

Следователно краткосрочните ефекти от минималната работна заплата е възможно да не са толкова вредни, колкото се счита по принцип. Работата на Кард обаче не разказва цялата история - отрицателното въздействие на МРЗ все още го има, но е по-късно във времето. Тоест това отново не е аргумент в подкрепа на нарастване на МРЗ.

Нова рамка за изследване на причинните връзки

Джошуа Ангрист и Гуидо Имбенс получават половината награда за приноса им в изучаването на причинно-следствените връзки и провеждането на естествени експерименти.

Един от начините за установяване на причинност е да се използват експерименти, където индивидите се разпределят в тестова група и контролна група на случаен принцип. Този метод за съжаление е трудно приложим за социални въпроси. Тук се намесват тазгодишните Нобелови лауреати. Тяхното решение е да се използват естествени експерименти - ситуации от реалния живот, които наподобяват експериментите със случаен избор.

При естествените експерименти изследователите имат достъп до данните за тестовата и контролната група, но не могат да определя участниците в тях, решенията се вземат от самите участници. Това прави много по-трудно тълкуването на резултатите от естествения експеримент.

Въздействието на дадена политика не е равномерно сред отделните хора. Те се влияят по различен начин в естествена среда. Пример за това е ефектът от допълнително обучение в училище. Учениците, които биха желали да продължат с висше образование, няма да се възползват от възможността да напуснат на 16-годишна възраст. Такива проблеми са налице в изследванията на базата на експерименти в действителността, тъй като хората по принцип трудно биха били принудени да участват. Обикновено подгрупата, която би желала да участва, съдържа хора, които смятат, че биха имали изгода от участието си. Изследователят знае кой е участвал, но не и защо го е направил. Няма информация за мотивите. В крайна сметка обаче целта е да се установи каква е причинната връзка между образование и доход.

Ангрист и Имбенс решават този проблем със свое изследване от средата на 1990-те години. Те си задават следния въпрос: при какви условия може да се използва естествен експеримент за оценка на ефекта от конкретна мярка, като например добавянето на компютърен курс, когато той се променя сред отделните хора и не може да бъде наложен контрол върху участващите лица. Как да се оцени този ефект и как да се разтълкуват резултатите?

Естествен експеримент би могъл да се осъществи, когато отделните участници се разделят на случаен принцип в тествана и в контролна група. Тестваната група са хората, които участват в програмата, докато тези в контролната група не участват. Ангрист и Имбенс показват, че е възможно да се оцени ефектът от програмата чрез прилагането на процес от две стъпки. Първата изследва по какъв начин естественият експеримент въздейства върху вероятността за участие в програмата. Втората разглежда вероятността при действителното приложение на програмата. В условията на някои допускания, които двамата автори формулират и обсъждат подробно, е възможно да се оцени програмата, дори когато липсва информация кой фактически е засегнат от естествения експеримент. Важен извод е, че ефектът може да се оцени само сред хората, които са променили поведението си в резултат от експеримента.

Това означава, че изводът на Агрист и Крюгер за ефекта от една допълнителна година обучение върху размера на дохода, който те оценяват на повишение с 9%, е валиден само за хората, които са избрали да напуснат училище, когато са получили тази възможност на 15- или 16-годишна възраст. Не е възможно да се определи кои индивиди участват в тази група, но може да се определи нейният размер. Ефектът за нея е наречен местен среден ефект от мярката.

Ангрист и Имбенс всъщност показват точно какви изводи относно причина и следствие могат да бъдат направени от естествените експерименти. Техният анализ се отнася до експерименти на случаен принцип, където няма пълен контрол върху засегнатите от дадена мярка, което означава почти всички такива експерименти. Парадигмата на Агрист и Имбенс се възприема от широк кръг изследователи, които работят с данни от естествени наблюдения. Чрез изясняването на необходимите допускания за установяване на причинна връзка тяхната рамка също така повишава прозрачността и надеждността на емпиричните изследвания.

Това, което показват Нобеловите лауреати от тази година, е, че е възможно да се отговори на важни въпроси за причина и следствие, като се използват естествени експерименти. Техният принос се допълва и подсилва взаимно - методологическият устрем на Ангрист и Имбенс относно естествените експерименти и приложението на Кард на този подход към значими въпроси създават ново поле за изява на останалите учени. Вече е налице последователна рамка, която освен останалото ни казва и по какъв начин да интерпретираме резултатите от такива изследвания. Така работата на тазгодишните лауреати според Нобеловия комитет е поставила началото на революция при емпиричните изследвания в социалните науки и значително е подобрила способността на изследователите да отговарят на важни за хората въпроси.