Общественият критицизъм към управляващите лавинообразно нараства

ГЕРБ печели европейските избори. С малко и не завинаги, но все пак с преднина. БСП остава втора по брой гласове. Но пък с шанс да има равен брой мандати с управляващите. ДПС остават непоклатими и утвърждават позицията си на ключов фактор за развитието на политическите процеси. Съдбата на „патриотите“ ще се реши на фотофиниш. Това показват последните социологически сондажи. И не само – такава е устойчивата картина през последната година. От тази гледна точка предстоящите избори за членове на Европейския парламент изглеждат като „уравнение“, но без неизвестни.

Социални протести, които са в състояние да свалят властта, няма и не се задават. И все пак. Има фактори, които могат да променят картината на финалната права. Общественият критицизъм към управляващите лавинообразно нараства. ГЕРБ и „патриотите“ дават обилни поводи. Гаф след гаф. От голям скандал към още по-голям скандал. Това са правителствените новини в последно време. И тъкмо в начина, по който ги отиграват управляващите, сякаш е закодиран и възможният им срив в недалечно бъдеще. Вместо спокойствие и увереност, ГЕРБ вече излъчват все повече нервност и озлобление. Кръгова отбрана. Вместо да се стремят да печелят приятели в условията на критики от всички страни, те все по-натрапчиво си създават врагове. Капка по капка вир става. Управлението изглежда лишено от енергия, без големи идеи, без обединителни каузи. Когато една политическа сила навлезе в такъв цикъл и не съумее бързо да го преодолее, това предвещава бъдещи загуби. Безусловно.

Проблемът на БСП пък е залитането по ефекта без да се държи сметка за ефективността. Само с партийни фойерверки опозицията трудно може да убеди независимите избиратели, че е политическа алтернатива, която носи реална промяна. Нужни са идеи и личности, които убедително олицетворяват тези идеи. Напускането на парламента има смисъл само, когато от това следват предсрочни избори. Иначе е губеща позиция – лишава от парламентарна трибуна, показва, че липсва капацитет за ефективна опозиционна дейност с инструментите на парламентаризма. Навремето 39-те от СДС напуснаха и постигнаха резултат - накараха ВНС да ускори приемането на конституцията, да се саморазпусне и да има нови избори. Как ще се завърне утре БСП в парламента, ако няма ясна перспектива за предсрочни избори? Още повече, че в предстоящите евроизбори БСП е изправена пред много тънка игра. В тях се гласува не просто за българските евродепутати, а за членове на съответните политически семейства, които после ще избират новия президент на Европейската комисия. БСП на Корнелия Нинова много правилно постави разграничителните линии на партията от статуквото на неолибералния глобализъм, което все още властва в Брюксел – миграцията, семейството и джендъра. От „Позитано“ уверяват, че техните евродепутати няма да гласуват в общия хор на ПЕС по тези теми.

Но това не е достатъчно. Защото от тях се очаква да гласуват в подкрепа на Франс Тимерманс, когато започне процедурата за избор на президент на Европейската комисия. Той е известен освен като част от статуквото в Брюксел, и като душеприказчик на Джордж Сорос. Радикален привърженик е на джендър-идеологията, според която полът е лична приумица, а не обективна биологична даденост. Засипа България с критики, че не ратифицира Истанбулската конвенция. В програмната си реч в Мадрид онзи ден замаскира предизборно това зад благородната кауза за борба с „насилието, основано на пола“. Но от цялостното му поведение е ясно, че Истанбулската конвенция, претворена в евродирективи, е негов непосредствен приоритет. Остава се с тягостното впечатление, че ако по истинските проблеми, които левите трябва да решават – бедността и неравенството – те говорят главно с лозунги, то за въвеждането на джендър-идеологията имат съвсем конкретен план.

Ще гласуват ли евродепутатите от БСП за Франс Тимерманс? Това е въпрос, чийто отговор ще тегне над тях като дамоклев меч по време на предизборната кампания. Защото ако заявят, че ще гласуват за него от партийна солидарност, то това ще бъде пълно отричане на позициите им срещу Истанбулската конвенция и Пакта на ООН за миграцията. Подобни двойни стандарти са в състояние да разколебаят и дори да отблъснат значима част от независимите избиратели, които са срещу управляващите, но не могат да приемат шикалкавене по тези теми. А без да привлече поне двеста хиляди независими избиратели БСП не може да спечели избори. Трудна игра, която партията трябва с гросмайсторско умение да изиграе. Пред червените стои и хроничният проблем с партньорите и съюзниците. Чувството за самодостатъчност е опасно, а идеята „вие елате, ние ще ви водим“ е отдавна изчерпана.

След сътресенията с групата около Местан, ДПС отново възстанови позицията си на остров на стабилността в лепкавата тиня на родната политика. Партията не само играе ключова роля в сформирането на аритметическо мнозинство в парламента, но и често задава тон и посока на дебатите. Промените в Изборния кодекс са един от примерите за това. Ако сегашното разположение на силите остане без съществени промени, управление без ДПС в следващия парламент ще е невъзможно.

„Обединените патриоти“ пък са в състояние, което отрича дори самото им наименование. По-разединени, скарани и разнопосочни са дори от времето, когато не бяха в коалиция, а враждуваха помежду си. Бъдещето им в този формат определено изглежда проблематично, освен ако инстинктът за политическо самосъхранение не надделее в крайна сметка.

Състоянието на основните политически сили се отразява и в съдържанието и начина, по който произвеждат политика. Все повече се затъва във виртуалното за сметка на реалните идеи и решения. Два сюжета доминират. Първият е за митичното „руско вмешателство“, чиято мрачна сянка тегнела над предстоящите български избори. Усещало се и било много силно през последните години. Така ни убеждават със специфичен блясък в очите, инсталирани от периферния антураж на отстранените от властта в САЩ неокони и хилъристи (по нашему - соросоиди). Интересно. Защото ако има нещо вярно, то значи управлението на ГЕРБ през последните 10 години се дължи и на това вмешателство. Дали е така? Или може би говоренето за „руско вмешателство“ е димна завеса. От една страна в пушилката се крие друго вмешателство, а от друга – обществената дискусия се отклонява в тези виртуални теми, за да се заглушат истинските – бедност, корупция, лоша администрация. Вижте колко ефирни въздишки се носят за пустото му вмешателство. За другото не остава време.

И ако вмешателството е доминанта в съдържанието на политиката, която ни предлагат, то начинът на правене на политика е не по-малко откъснат от реалностите. Прави се фейсбук-политика. Какво означава това? Светът на Фейсбук е мозайка от мимолетни страсти и истерии, които текат паралелно в стотици малки общества, всяко от които си въобразява, че е единствено и представлява общественото мнение като цяло. Естествено, никое от тях не е реално представително нито за Обществото, нито за масовите настроения на хората. Но капанът щраква, когато все повече политици и управници се потопяват в едно-две подобни мини-общества и решат, че това именно е пулсът на народа. Тогава политическото умира и се ражда фейсбук-дърдоренето, въздигнато в ранг на държавна политика. Големите политици и държавници не се люшкат по настроенията из фейсбук, а ги моделират чрез идеите и политиката, която прокарват. Доналд Тръмп например, не подскача според възгласите от социалната мрежа, а целенасочено ги предизвиква и насочва, за да постигне желания политически резултат. Липсата на идеи и компетентни аргументи, у нас се замества именно с такова фейсбук-дърдорене. Механизмът е: комуникационният сътрудник в пола или панталон алармира, че „мрежата е пламнала“, и политикът тутакси изстрелва реакция според очакванията на мини-тълпата. Ама, че има други мини-тълпи в мрежата и в тях настроенията са диаметрално противоположни, никой не си дава сметка. Така партиите и политиците се капсулират и стават подвластни на чужд дневен ред, което ги лишава от ценностно и съдържателно лидерство. Откъсва елита от народа. Какво следва ли? Този филм вече е гледан – бунт срещу елита. Вчера беше във Вашингтон, утре в други градове, а може би някога и в София.