Избори на хоризонта - всичко се купува

Има ли кой да вярва?

Изборите са вече тук. Което ще рече, че се пазарува всичко, което може да изиграе някаква роля—политолози, социолози, врачки, анализатори, цигански барони, журналисти, цели партии. И цели медии, разбира се. БСП вече си има собствена телевизия. За ГЕРБ се твърди, че вече притежава не една телевизия. Да не говорим за Атака, за Симеонов…Вече само наивниците не знаят за платените публикации, за пишещите по поръчка, за рекета. Българската журналистика възприе черти от поведението на мафията и проституцията.

Може би затова тя стигна своите върхове именно в развенчаването, в бламирането, в отхвърлянето. Но нищо позитивно, което се опита да съгради, не остана на здрави основи. Не случайно журналистиката участва в свалянето на няколко правителства от различен политически цвят. Но когато се опита да лансира политици, последва неуспех.

Освободена от старите политически окови, днес българската журналистика се оказа в плена на собственици на банки, холдинги, икономически групировки, структури от сенчестия бизнес. Ето защо зад всяка журналистическа кауза прозира икономическо влияние. Добре, че у нас нищо не се приема на сериозно, така че поръчаните публикации си излизат, парите минават от един в друг джоб, а българският зрител, читател, слушател се подсмихва иронично. Него винаги са го лъгали и той се е научил да не вярва ни на бог, ни на цар, ни на господар, а още по-малко на журналистите.

Медийната политика на управляващите

Управляващите имат добра медийна политика, тъжно заключават социалистите, когато искат оценките им за кабинета на Борисов да изглеждат по-обективни.

Кабинетът въобще няма медийна политика, горчиво нашепват десните лидери, поглеждайки завистливо към президентската къща.

Къде е истината?

Като казват, че управляващите имат добра медийна политика, социалистите постигат поне две цели. Първата- внушава се, че политиката на кабинета не е добра, а само представянето й пред обществото. Втората – внушава се, че социалистите са загубили властта не защото политиката им е била лоша, а защото лошо са я представили пред обществото.

Като казват, че кабинетът въобще няма медийна политика, скептиците от десния лагер си представят такъв диктат над медиите, какъвто се оказва в някои страни от Вишеградската група.

Истината е, че управлението на Борисов се радва на благоразположението на голяма част от медиите. И това не е продукт толкова на някаква добре обмислена медийна стратегия, а на вкорененото притегляне към силните на деня.

Смята се, че добрата политика няма нужда от специална медийна политика. Дали е така? Всяка крайност може да изправи управляващите пред две опасности.

Първата е, ако управляващите бъдат оставени на любовта на медиите. В условията на безкритичност, ухажване и повърхностно кокетиране едно управление губи своята кондиция, своя нерв, няма коректив, няма опонент. Любовта го задушава до степен да се самовлюби. ГЕРБ и Борисов „дължат „ много за своето износване на такива престараващи се журналисти от малкия екран“.

Следователно добрата медийна политика е да се оставят управляващите лице в лице с критиката, със съмнението, с несъгласието дори, когато е от грижа за обществото.

Втората опасност е, ако управляващите бъдат обградени от посредници между тях и медиите. За да оправдаят службата си, тези посредници обикновено внушават страхове на своите шефове, отчуждават ги от медиите и в крайна сметка ги противопоставят. Когато управляващите се капсулират, те започват да живеят в един измислен свят и губят всякаква представа за реалния живот, за истинските настроения в обществото.

В крайна сметка - лошата политика не може да я спаси никакъв PR. Но и най-добрата политика трябва да търси своя медиен образ.

Опозицията - смяна на ракурса

Твърде често от опозицията се оплакват, че са игнорирани от медиите. Няколко фактора определят избора на медийното поведение на левицата.

Първият - това са отношенията с медиите от близкото и далечно минало, когато тя бе на власт. Стремежът за повече контрол доведе до точно обратния резултат - медиите реагираха негативно и в немалка степен допринесоха за падането на левицата от власт. Отогава извира тази враждебност. Но всеки уважаващ се журналист трябва да знае, че неговата обективност се измерва с уважението, което проявява към мнението на опозицията, която и да е тя, независимо от миналите отношения. Така, че левицата спокойно може да заложи на плуралистичните принципи и да не проявява неуместна нервност.

Вторият фактор, който е особено актуален в този момент, е самият образ, който левицата иска да си създаде. Дали на интелигентна и конструктивна опозиция, опираща се на националното съгласие, или на обидена, твърда и рязка опозиция, която държи да не я бъркат с управляващите. Очевидно първият образ би търсил отварянето й към по-широки слоеве, а вторият е адресиран към собствения й твърд електорат.

Тези разсъждения са в услуга на избирателите , когато тълкуват медийния образ на кандидатите за техния глас.

 

Журналистите като артисти

За да не ги сбъркат на чия страна са, като в също време спазват правилата за плурализъм, някои телевизионни журналисти се стараят да разговарят с опозицията строго, сърдито, пренебрежително. Те не изслушват гостите си от опозицията, прекъсват ги и ги отпращат с подчертано облекчение. За да се усмихнат сърдечно веднага на представителите на властта.

Ако това е непоправимо, нека поне да вземат уроци по актьорско майсторство. Телевизията не е лишена от средства за обучение.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари