Излишък даден, излишък приет Какви са резултатите от борбата със сивата икономика

Българската икономика не може да се движи в друга посока освен към все по-задълбочаващо се неравенство и нарастващ дял на живеещите в бедност

В последните отчети по консолидираната фискална програма може да се открие една сполучлива илюстрация на първия закон на класическата механика. Данните от началото на 2017 г. показват, че повечето бюджетни пера запазват праволинейното си движение и изглежда, че временното прехвърляне на щафетата към служебно правителство не оказва съществено влияние върху поведението им. Действително приходите нарастват. Хазната приключи първото тримесечие с положително салдо за над 1 млрд. лв., а ако се изключат т. нар. европейски средства, формираният излишък по националния бюджет през изтеклото тримесечие (984 млн. лв.) е с 20% по-голям, отколкото през същия период на 2016 г. За съжаление тези иначе позитивни констатации трудно би могло да се определят като някакъв резултат от проведени реформи или от повишена ефективност на данъчната администрация. По всичко личи, че постъпленията се увеличават предимно в резултат от съживяването на икономиката и стабилизирането на доходите. Затова и отчетените темпове за тримесечието са съпоставими с постигнатите за периода на работа на предишното правителство през миналата година (до края на октомври 2016 г.).

Така например приходите от данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) през десетте месеца на 2016 г. бяха с 8,7% повече, отколкото за същия период на 2015 г., а през първото тримесечие на 2017 г. се увеличиха с 11% на годишна база. Интересното в случая е, че тези стойности са доста близки до темпа на нарастване на заплатите през 2016 г. (9,5%), което е показателно за слабия принос на изсветляването на икономиката към увеличаването на събираемостта. В противен случай данъците биха нараствали по-бързо от средната заплата, тъй като прехвърлянето на заети от сивата икономика към легалната по правило води до разширяване на данъчната основа (и съответно до нарастване на приходите в хазната), а средната заплата остава практически без промяна, освен ако възнаграждението за труда на тези лица не е значително по-високо от средното в страната.

Известни резултати от мерките за справяне със сенчестата икономика има и те са отчетени в доклад на Министерството на финансите, публикуван преди около месец. В доклада се посочва, че през изтеклата година са „констатирани 3135 случая на недекларирана заетост“. Тъй като броят им е сравнително малък (под 0,1% от общия брой на заетите в страната), облагането на техните доходи с данъци не може да натежи съществено в общата маса на постъпленията от данъци върху доходите на физическите лица. Очакванията на обществото са насочени по-скоро към косвените ефекти от подобни мерки, а именно към потискане на мотивацията за недекларирана заетост. Малката разлика между темповете на нарастване на доходите и данъците показва, че поне засега този ефект отсъства и ако се съди от предварителните данни, едва ли може да се очаква да се прояви в близко бъдеще, тъй като според отчета за дейността на МФ в мандата на служебния кабинет към 25 април 2017 г. увеличението на приходите от ДДФЛ вече се забавя – до 6,9% спрямо същия период на миналата година.

Подобна е и картината при корпоративния данък. През първото тримесечие на 2017 г. от този източник в бюджета са постъпили 587 млн. лв., което е с 9,5% повече в сравнение със същия период на миналата година. Дали това се дължи на изсветляване на икономиката и в каква степен, може да се съди от съпоставката на този темп с измененията на облагаемата печалба на юридическите лица. Само банковият сектор, например, през 2016 г. увеличава печалбата си с 416 млн. лв., или с 49,1% повече от предходната година, а той далеч не е единственият, за който 2016 г. донесе по-добри печалби.

Може би най-безспорни резултати в борбата със сивата икономика се постигат по отношение на косвените данъци и служебното правителство има какво да отчете в тази област. През първото тримесечие на 2017 г. приходите от ДДС, мита и акцизи нарастват с 302 млн. лв. Отчасти това увеличение се дължи на нарастването на цените на вноса, повишението на обменния курс на долара и други независещи от служебното правителство причини, които са посочени в доклада за дейността на МФ. Принос за това увеличение имат и мерките за повишаване на събираемостта. За съжаление в нито един от споменатите доклади не се прави разграничение на резултатите от проведените мерки върху ключовите играчи в сенчестата икономика и останалите участници, чийто дял по правило е доста ограничен. За ниската ефективност на цялата кампания е достатъчно показателно обстоятелството, че през изминалата година най- съществен резултат в тази сфера е постигнат чрез томболата с касови бележки, която е насочена именно към дребните участници в неформалната икономика. В докладите не се конкретизира нито как е определен икономическият ефект от споменатата мярка (оценен за 26 млн. лв.), нито какво е неговото въздействие върху ключовите участници в сивия сектор. Вероятно тези неясноти са част от причините, поради които в тазгодишния доклад за структурните дисбаланси напредъкът на страната ни по отношение на намаляване размера на неформалната икономика беше окачествен като „известен“, а борбата със сивата икономика – като „ключово предизвикателство“.

Служебното правителство приключва мандата си с положителен резултат по консолидираната фискална програма на стойност 1,6 млрд. лв. Добре закръглено салдо, което няма да оцелее до края на 2017 г. Законът за бюджета предвижда приключване на годината с дефицит и не може да бъде иначе при толкова скромни резултати по отношение на ограничаването на сивата икономика. За съжаление това е само малка част от проблемите, в решаването на които страната ни не може да се похвали с особен напредък. Не по-малък е и проблемът с липсата на целенасочени политики при изразходването на публично акумулирания ресурс. Политики, които да подсигурят нормалното изпълнение на функциите на държавата, справедливото разпределение на публичните блага и устойчивото развитие на икономиката. Политики, за които плащаме данъци и които засега липсват. Това е една от основните причини, поради които във февруарския доклад за структурните дисбаланси напредъкът на страната по отношение на подобряването на качеството на публичните разходи е окачествен като „ограничен“, което стои непосредствено над „никакъв“. Това е и причината, поради която, независимо дали със или без излишък, българската икономика не може да се движи в друга посока освен към все по задълбочаващо се неравенство и нарастващ дял на живеещите в бедност.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.