Нищо ново и нищо различно в Русия, Украйна и Европейския съюз

Русофобията в Украйна стана оправдание за грабежа и разрухата в икономиката

Обнадеждаваме се - нашенският елит отстъпва пред други пътеводни звезди

Не започват на чисто новите години. Не започват. Носят добра надежда, но и тежки товари. Изключение не прави и 2023 год. Тя, като и старата, ни донесе най-тежкия товар - измяната на елитите.

Отдавна приемаме за даденост, че българският политически елит е изтъкан от корупция, предателство, неадекватност. Конкретен пример - Продължаваме промяната, следвайки принципа „След нас и потоп!“, даде всичко от себе си за унищожаването на въглищните централи. ГЕРБ, от своя страна, започнаха да се противопоставят едва след свършения факт. Нищо ново, нищо чудно. И така за всичко - образование, наука, здравеопазване, икономика, армия и пр.

Приели сме го, но сами се обнадеждаваме - има пътеводни звезди- организации и държави, където предателства няма, където се изгражда общество на благоденствието - там политиците са ангели Божи, слезли от небето да се грижат за общото благо. В зависимост от русофилията или русофобията, тези примери са я Русия, я западната част на Европейския съюз, а напоследък и Украйна.

Затова, нека да видим какво сътвориха през 2022 год. елитите на тези райски места.

Да започнем с Русия. Деянията на нейния елит през изминалата година впечатлиха всички. По продажност надмина дори нашенския. Това особено ясно си пролича при започналата война срещу Украйна. Видя се, че под външния блясък, изградената през последните тридесетина години неолиберална държава, унищожава собствените си основи. Пораженията, нанесени от руската пета колона са повсеместни, но особено ярко изпъкват в армията. В огромни мащаби- разсипия и кражби на оборудване, снаряжение, оръжия, пари за разработки и производство на нови оръжия (напр. многострадалния танк „Армата“).

Оказа се, че са затворени повече от 2/3 от военните училища, т. е. офицери най-банално липсват, че стратегически военни предприятия са в чужди ръце, че мобилизационните центрове са в окаяно състояние, че армейската върхушка е безидейна и затънала в корупция. Самото водене на военните действия предизвиква изумление с некомпетентност или предателство. Примерите са много- атаки от типа „коч-маньовър“ върху предварително подготвени и укрепени позиции; танкови колони, оставени без прикритие; липса на съвременна система за управление на боя в реално време, запазване на ЖП-инфраструктурата, по която се доставя въоръжение; забавена мобилизация и пр.

На фона на всичко това, генерали, министри, шефове на фирми от военната индустрия и техните ближни, изнасят милиарди и купуват имения в гнилия и враждебен Запад, че и по време на бойните действия чедата и родата им отскачат за по шопинг в Лондон. Само за съпоставка- децата на Сталиновия елит, вкл. на самия Сталин, са били на фронта. На сегашния елит - кой на Запад, кой в тила. И пак за съпоставка - представете си, през лятото на 1942 год., някоя от дъщерите на Жуков или Рокосовски - на шопинг в Берлин. Найс, а?

Украинската върхушка също добре се отсрамва в частта измяна. През 1991 год. - годината на разпада на Съветския съюз, Украйна е страна с развити на световно ниво промишленост, включително военна, образование, наука, здравеопазване, земеделие и пр. Вместо да се възползва тези дадености, за да превърне държавата си в прекрасно място за живот, украинският елит принизи Украина до база за операции срещу Русия. Русофобията стана държавна политика, но всъщност оправдание за грабежа и разрухата в икономиката (вкл. при т. нар. „проруски“ президент - Янукович).

Паралелно с това, дори след преврата през 2014 год., Украйна имаше възможността, балансирайки между Изтока и Запада, да тръгне по пътя на възхода. За съжаление, избра като своя идеология и практика нацизма. Като резултат, независимо кой ще победи във войната, Украйна е вече губеща страна- тотална зависимост към Запада и негова дългова колония, топящо се и разединено население. Само един нюанс - вече 70-80% от земеделската земя на Украйна на безценица премина в ръцете на корпорациите. Сигурно, за да я пазят за украинците, по време на войната, пък после ще им я върнат, нали.

И да завършим краткия си обзор с Венеца на творението - неолибералния Европейски съюз.

Нека обърнем внимание на два момента - символичен и материален, бележещи тенденцията към унищожаване на Европейския съюз като отделен субект и превръщането му в полуколониален обект.

В символичен план - преди края на изборите в Италия, председателката на Европейската комисия - Урсула фон дер Лайен си позволи пряко да заплашва гражданите на Италия, с тежки последици, ако не направят правилния, т. е. неолибералния избор на предстоящите избори за парламент. Суверен на Италия е италианския народ, но на председателката на Еврокомисията не u пукаше от това, защото еврочиновниците отдавна са предали интересите на европейските народи и основната им роля вече е да потискат тези народи.

В материален план - войната Русия- Украйна беше използвана като основание Европа да се деиндустриализира.

Производствата в Европейския съюз активно се ликвидират или отправят към САЩ, които умело генерират и управляват процесите точно с помощта на европейския „елит“. Последствията - ролята на Европейския съюз в международен план отслабва значително, а икономическите трудности имат съвсем конкретни измерения - закриване на производства, инфлация, безработица и пр. Като прибавим разединените общества, затънали в тресавището на т. нар. екологизъм, толерантност и мултикултурализъм, Европейският съюз може да дочака тежко бъдеще.

Всичко това се случва пред нас, в реално време. Всеки човек, притежаващ грам критично мислене, осъзнава, че „елитите“ на тези уж безпощадни противници, отдавна са изменили на народите си, а посоките на действията им са координирани - един глобален куклен театър. От своя страна, народите, масово се оказват неспособни за самостоятелно историческо действие. Не го и желаят. Затова, измяната на елитите спокойно преминава в 2023 год., ще премине и в следващите години.

Истинските началници на Света, съвсем справедливо ще постигат целите си, а народите - и те ще си получават заслуженото.