Изостава догонването на богатите страни

Брюксел: №1 сте в Евросъюза по неравенство на доходите

Пациентите плащат от джоба си, за да бъдат лекувани, въпреки че са осигурени

Европейската комисия (ЕК) наскоро публикува годишния си доклад за България за 2018 г., в който се прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите за да се вземат мерки за разрешаването им.

Икономическият растеж на България остава стабилен, но догонването на останалата част от ЕС е бавно, пише в доклада на Европейската комисия. За 2017 г. растежът на БВП е 3,8%, но е малко по-слаб, отколкото през 2016 г., когато беше 3,9%. Главният двигател на растежа се е изместил от външния сектор към местното търсене, тъй като частното потребление се е увеличило, а растежът на инвестициите показва положителна стойност. През 2018 г. и 2019 г. растежът на БВП се очаква да се забави в известна степен, но да остане силен, задвижван все още главно от вътрешното търсене.

Независимо от положителните икономически перспективи, сближаването на доходите в България със средните за страните от ЕС отново се забави през 2017 г., посочва ЕК. Това ясно показва, че доходите ни догонват средните в ЕС, но през последните години това става с все по-бавни темпове. А това означава, че моментът, когато ще получаваме заплати като нормалните европейци все повече се отдалечава във времето. Процесът по догонване на доходите е ограничен от умереното увеличение на капитала и труда, констатира ЕК. По-нататъшното повишаване на общата производителност - основният двигател на растежа на БВП от 2015 г. насам, би могло да бъде ограничено от сравнително ниските нива на инвестициите в страната.

Условията на трудовия пазар се подобриха напоследък. Равнищата на заетост и трудова активност са се повишили, докато безработицата е намаляла значително - до 6,3 % през 2017 г. Възнаграждението на заетите лица през 2016 г. беше много ниско в сравнение със средното за ЕС, отбелязва ЕК. Силният растеж на заплатите през 2017 г. ще повиши тяхното равнище, но ако тази тенденция се запази, без да е придружена от подобни промени в производителността, това може да доведе до загуба на конкурентоспособност. Ниските образователни резултати и неравенствата, свързани със социално-икономическо положение, представляват основни пречки пред усъвършенстването на човешкия капитал с потенциални последици върху нивото на уменията и потенциала за растеж на икономиката.

Европейската комисия дава отлична оценка на държавния бюджет, което според доклада създава възможности за преодоляване на икономическите и социалните предизвикателства. Държавният бюджет през 2017 г. е балансиран, а публичният дълг е намалял. Фискалните перспективи остават положителни в средносрочен план с малък излишък, предвиден за 2019 г., и биха могли да се подсилят още повече от подобреното събиране на данъци, както е планирано от държавните органи. По отношение на държавните разходи обаче, има възможност да бъдат подобрени ефикасността и контролът, посочва ЕК.

По отношение на банки оценките на ЕК също са много добри. Стабилността на финансовия сектор продължи да се подобрява въпреки оставащите слабости, пише в доклада. Равнищата на капитал и ликвидност на банките се повишиха, а качеството на активите се подобри. Рентабилността на банките остана значителна. Домакинствата са сред най-слабо задлъжнелите в ЕС, но дългът на предприятията и необслужваните кредити продължават да са по-големи в сравнение с други сходни държави, макар и да намаляват.

България постигна известен напредък в изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2017 г., отбелязва ЕК. Известен напредък бе постигнат при събирането на данъци и подобряването на данъчната дисциплина, засилването на мерките по правоприлагане, предназначени за намаляване на неформалната икономика и недекларирания труд, предприемането на последващи мерки след прегледите на финансовия сектор и за укрепването на банковия и небанковия надзор, по-лесното намаляване на необслужваните кредити, както и по-доброто насочване на активните политики по заетостта. Ограничен напредък обаче е постигнат при увеличаването на предлагането на качествено образование, по-специално за ромите, увеличаването на обхвата на здравното осигуряване, намаляването на преките плащания от страна на пациентите и справянето с недостига на здравни специалисти.

В предишния доклад на ЕК беше посочено, че покритието на заболяванията от здравната осигуровка е слабо, а достъпът до здравеопазване е допълнително възпрепятстван от това, че пациентите плащат направо от джоба си. В новия доклад на ЕК се констатира, че за изминалата една година е направено твърде малко за това да се ограничат плащанията на самите пациенти, които имат осигуровка. Достъпът до здравеопазване е ограничен и от ниското равнище и неравномерното разпределение на ресурсите, пише в доклада на ЕК. Публичните разходи за здравеопазване са много малки, което води до висок процент на невъзстановени медицински разходи. Броят на лекарите е относително голям и емиграцията им е намаляла. Въпреки това, различията на областно равнище в разпределението на лекарите и слабият брой медицински сестри продължават да представляват проблем. Въпреки подобрението през последните години, броят на българите, съобщаващи за проблеми с достъпа до здравни грижи, е значително по-голям от средния за ЕС, отбелязва Европейската комисия.

Въпреки че силният икономически растеж се изрази в по-добри резултати по отношение на заетостта, равнищата на бедност и неравенството в доходите продължават да са много високи, а активните политики по заетостта не са достатъчно развити. В България равнищата на бедност и неравенство на доходите са едни от най-високите в ЕС, пише в доклада. Като по разлика между доходите на най-богатите и най-бедните страната ни се нарежда на първо място в ЕС. Почти една четвърт от населението разполага с доход под равнището, определено като „риск от бедност“. Крайната бедност, измерена чрез показатели като изключително лоши жилищни условия за семейства с деца, намалява, но продължава да е сред най-големите в ЕС. Като много от хората, които работят и получават заплата (11,4%), също са в „риск от бедност“, което се дължи на ниските заплати в страната, сочат данни на Националната статистика.

Образователната система не осигурява напълно на учащите се необходимите им умения, а достъпът до качествено образование остава неравностоен, пише в доклада на ЕК. Освен това българските граждани изпитват трудности при достъпа до здравеопазване и жилищно настаняване.

Независимо че процентът на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, спадна леко до 18,2% през 2016 г., той все още е сред най-високите в ЕС и е значително над средното равнище за ЕС от 11,6%. Над половината от хората, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, са нискоквалифицирани, а процентът на младите роми, които заявяват, че не работят и не учат, продължава да бъде много висок (65%), особено за момичетата.

ЕК отбелязва и положителните промени в страната, като например, че се полагат усилия за подобряване на бизнес средата. Предприятията обаче продължават да изразяват загриженост във връзка с корупцията, институционални недостатъци и липса на работна сила, пише в доклада на ЕК. Бариерите пред инвестициите бяха намалени, но темповете на изпълнение на реформите са недостатъчни за догонването на сходни държави, обобщава ЕК.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи