Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

Изпълнителният директор на „Лев Инс“ Павел Димитров, пред „Труд“: Застраховките са достъпни за всички, но хората нямат информация Активизират се след бедствията, което е след дъжд качулка

Застраховката във вида, в който днес я познаваме, се появява преди три века в Лондон. Тогава за първи път хората защитават по този начин имуществото си срещу пожар. Днес застраховките са много по-развити и предлагат обезщетение за почти всеки риск. Българинът обаче, обикновено застрахова само колата си и едва, когато през пролетта градушките и наводненията унищожат реколтата му или отнесат покрива на къщата му, се сеща, че срещу само няколко лева годишно е могъл да се размине с излишните разходи.

– Г-н Димитров, за пореден път имуществото на много хора пострада при градушките, а българинът така е не се научи да се застрахова, защо?
– Градушките са един бич за цялото население и затова ние водим доста стриктна и консервативна политика, като презастраховаме този риск. Не случайно направихме един продукт, който да е достъпен за всички български граждани. Той се казва „Защита срещу наводнения и други природни бедствия“. Само срещу 10 лв. годишно предлагаме имуществена застраховка, която включва абсолютно всички природни бедствия, горски пожари, градушки, наводнения, земетресения и т.н.

Но хората навярно нямат нагласата, че тази застраховка може да помогне. Най-големият проблем е, че обикновено те се активизират след бедствията, което е „след дъжд качулка“. В България има две опции за застраховане на земеделска продукция. Първата е свързана с програмите на Държавен фонд „Земеделие“, където производителят заплаща 35% от премията и след предоставяне на документа, доказващ плащането, държавата финансира останалите 65%. Във втория случай говорим за частни производители, които самостоятелно финансират своите култури. Основният проблем тук са градушките, като в България има 2-3 области с изключително рискови зони. Едната в региона на Сливен и Карнобат, другата е в Северозападна България между София, Монтана и Враца.

– Защо българинът няма застрахователна култура?
– Може би начинът по който тръгна застраховането в България през 90-те години предизвика едно недоверие у хората. Но законите толкова се промениха и регулацията на застрахователния бранш е толкова голяма, че към днешно време не може да се говори за идентичност на българския застрахователен пазар с този, който стартира през 90-те години. Към сегашния момент доброто менажиране и управление на риска е важно за успеха на една застрахователна компания. И хората трябва да знаят това, за да имат доверие на застрахователните институции.

– А застрахователите достатъчно гъвкави и активни ли са?
– Застрахователните брокери и агенти чувствително намаляха заради допълнителните изисквания, които са въведени. Те трябва да отговарят на определени условия, за да бъдат лицензирани да извършват тази дейност. Това безспорно доведе до намаляване на тяхната численост. Но има региони, където са намерени правилните хора, инициативните, които разясняват на българските граждани и ходят и застраховат дори и по селата. Но има места, където е трудно този бизнес да съществува.

– Наскоро името на „Лев Инс“ беше намесено в скандал с футболен клуб „Палермо“, какво стана там?
– Случаят с „Палермо“ е много интересен – там беше извършена застрахователна измама с предоставяне на документи с невярно съдържание и „Лев Инс“ я установи и уведоми ръководството и собствениците на „Палермо“ за недействителния договор, който им е предоставен. Случаят е следният – с цел облагодетелстване италиански брокер беше предоставил застраховка и изготвил документ без да е оторизиран от нас. След като разбрахме сериозността на ситуацията – че „Палермо“ може да загуби статута си на елитен клуб на Италия, направихме една спешна среща. И тъй като нашите израелски акционери винаги са подкрепяли спорта, успяхме да договорим възможността и да издадем гаранции, чрез които футболният клуб да запази елитния си статут и по този начин да радва и феновете си.

– Вярно ли е, че имате проект да разширите дейността си и в други страни?
– Проектът на „Лев Инс“ е много амбициозен, завършихме последната година на българския застрахователен пазар с безапелационна разлика от 45 млн. спрямо втория в класацията по премиен приход. Това показа, че границите на българския застрахователен пазар са малки за нас и трябва да се разрастваме на нови пазари. Проектите, които стартираха или скоро ще стартират обхващат Италия, Румъния, Гърция, Полша, Германия, Великобритания. Целта ни е да изградим собствена мрежа в цяла Европа и по този начин да сме близо до нашите потребители. Тъй като европейският пазар е единен, много българи са в чужбина и когато сме близо до тях, ще можем да им помогнем.

– Много хора ли правят и се опитват да правят застрахователни измами?
– Има много случаи на застрахователни измами, тъй като за една прослойка от обществото, явно това е доходоносен бизнес. А нашата основна цел е да съхраним застрахованото имущество и съвместно със застрахования да постигнем сигурността, за която всеки се бори. Най-често измамите са свързани с автомобилните застраховки, защото те са и най-големият дял от застрахователния портфейл. Когато говорим за автокаско, там е възможно да има фиктивни ПТП-а или инсценирани кражби на автомобили. По отношение на „Гражданска отговорност“ измамите са свързани най-вече с международни щети. Когато установим такава измама, алармираме компетентните органи на съответните държави. Съвсем скоро ще има новини и наказани в няколко държави в Европа, за които „Лев Инс“ е установил, че извършват застрахователни измами.

– Много шум се вдигна покрай застрахователната система бонус-малус, тя в ущърб ли е на шофьорите?
– Хората се противопоставят, защото нямат информация. Те не разбират системата бонус-малус, защото не е разяснена. Това просто е възможност добрите шофьори да плащат по-ниска премия, лошите – висока или много висока. Съгласете се с мен, че не е нормално да има хора, които всяка година да правят по няколко пътно-транспортни произшествия и други – без нито едно, и да плащат еднакви застрахователни премии. В практиката сме виждали рекордьори, които за година правят по 20 ПТП. Защо трябва дисциплинирания шофьор да плаща цената на недисциплинирания? Този, с многото катастрофи, ще плаща своята цена и по този начин добрите шофьори няма да плащат за чужди грехове. Твърдо вярвам, че това ще се приеме и това е единственият добър изход за справедливо разпределение на премията. И друг случай – този, който не излиза с автомобила си в чужбина, не е изложен на риск там да направи произшествие, също ще плаща по-малка цена. Това е бонус-малус.

– А ако му се наложи все пак да излезе, след като си е направил застраховката?
– Българската „Гражданска отговорност“ важи за цяла Европа. Когато му се наложи да излезе и той е внимателен и не направи произшествие, това догодина ще му се отчете като бонус. Докато този, който обичайно се намира в чужбина и извърши произшествие, съответно ще заплаща по-висока цена на застраховката.

– Всички силно се вълнуват от повишаването на цената на „Гражданската отговорност“. Защо скача така драстично?
– Цената на застраховката е обвързана с изплащаните обезщетения. Трябва да знаем, че застраховането е дейност, която е изградена на еквивалентния принцип. Тоест застрахователят събира едни средства, които изразходва за разпределянето на застрахователни обезщетения. Когато растат застрахователните обезщетения, неминуемо тези средства трябва да бъдат взети отнякъде – от застрахованите лица. По този начин цената на застраховката се вдига. И проблемът в българското застраховане и повишаването на средния размер на обезщетението е свързан с намесата на лица, които се възползват и облагодетелстват от пролятата по пътищата кръв. Има такива нелоялни адвокати, които на гърба на увредените при тежки катастрофи лица и техните наследници, вземат чувствителна част от обезщетенията, които се предоставят. Нито потърпевшият е доволен, защото получава само част от обезщетението, нито застрахователят може да каже, че е възмездил напълно пострадалите лица, защото част от обезщетенията отиват при тези адвокати, които се занимават с неимуществени вреди. Това безспорно е едно перо, което не е урегулирано в България и към настоящия момент се изготвя методика за определяне на неимуществените вреди. Когато те бъдат регламентирани, се надяваме спекулацията и тенденциите в нарастването на застраховката да се преустановят, защото ще има ясни правила кой колко получава при нараняване и т. н. Другото съществено перо, за което можем да говорим като разход, са щетите в чужбина и съответно не защитаването на интереса на българските компании. Ако в чужбина настъпи ПТП има определени фирми, които ликвидират застрахователните претенции, но никой не дава гаранция дали ремонтът на даден автомобил струва 1000 или 10 000 евро. И поради тази причина ние като компания, която действа изпреварващо, сме предприели мерки. Имаме денонощна гореща телефонна линия с изградена мрежа от адвокати в държавите, посещавани най-често от българи – Румъния, Италия, Великобритания и Германия, където работят наши безплатни денонощни телефони и при настъпване на ПТП, клиентът ни може да алармира местен адвокат, който да защити интересите му и правата му. Дори в случай на изкривяване на ситуацията, може да го защити, когато наистина не е виновен. Това съответно ще помогне на клиента ни и през следващите години при влизането на системата бонус-малус, защото тя ще ползва информация за доста дълъг период назад.

– Що за застраховка е новият ви продукт „Киберсигурност“?
– Тя е свързана със защитата на личните данни и защитата на информацията на всяка една организация. Ако трябва да сме честни, най-важното нещо в днешно време е информацията. Когато някой посегне на нея, застрашава всяка една организация и нейната дейност. Застраховката „Киберсигурност“ е разпределена и се предлага на пазара в два варианта. Единият е за малките фирми, другият – за големи национални и международни организации. Основната идея е да се защитят личните данни и да се установи нерегламентираното проникване в мрежата, хардуера на дадено дружество. Когато вие съхранявате лични данни, по закон сте длъжни до 24 часа при проникване в мрежата ви, да уведомите ДАНС и органите на реда, за да са наясно, че чрез вашия компютър някой е взел лични данни. Ние организираме съпорта, като чрез тази застраховка първо помагаме на лицата да се ориентират в ситуацията, за да не нарушават законите, след това установяваме откъде е извършена тази хакерска атака и даваме предписания как могат да бъдат опазени данните в компютрите.

– А има ли застрахователна премия, ако ти откраднат данните?
– Има и премия, има и нива на отговорност, които ние покриваме. Цените варират според покритията. Този продукт ще е строго профилиран, според нуждите на всяка компания. Наша кампания е подпомагането на деца в неравностойно положение. „Лев Инс“ отделя средства от всяка сключена застраховка „Киберсигурност“ за децата на България, като по този начин искаме и да призовем да сме по-толерантни към хората, които имат нужда от помощ. А ние помагаме често.

Само ще припомня, че преди години имаше случай в планината, където скиор беше пострадал, беше с комбинирана травма. Долитането на хеликоптера беше единственият вариант да му се спаси животът. След това имахме още случаи, помагали сме при пътно-транспортни произшествия. Когато имаше бедствия – веднъж в Северозападна България, втори път в района на Смолян, правихме курсове, които да помогнат с хуманитарна цел.

Нашият гост
Павел Димитров е изпълнителен директор на “Лев Инс „. Завършил е “Застраховане и социално дело” в Стопанската академия “Д. А. Ценов” в Свищов. Докторант е в същия университет и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. От 2003 г. започва кариерата си в “Лев Инс”, като от 2008 г. е отговорен актюер и член на Управителния съвет на компанията. От 2010 г. членува в Българското актюерско дружество.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.