Изпълнителят Дичо пред „Труд“: Днес всичко е кючек!

2016-а е една от най-продуктивните години в музикално отношение за изпълнителя.

Бъдещето е в интернет

Хората ще си купуват албуми за левче

– Дичо, наскоро излезе новото ти парче „Дух“. Разкажи ни повече за него. Как ти хрумна да го направиш?

– „Дух“ ми дойде отвътре. Парчето е моя идея, но за завършването му като краен продукт ми помогнаха моите музиканти Чери и Сашо. Заедно стигнахме до извода, че тази песен трябва да звучи по по-модерен начин от старите поп и рок парчета. Смятам, че с времето младостта и новите неща влизат в музиката и ние като изпълнители трябва да се съобразяваме с това.

– Предстои първият ти албум след епохата на Д2. Откога имаш нова банда и има ли познати лица в нея?

– Свиря със съвсем нови музиканти от 4 години. Те са си група от доста по-отдавна, някъде от 4-5 клас започват да свирят, заедно са завършили и музикално училище. В разговорите, които водя с тях, разбирам, че във времето, когато са били деца, любимата им група е била Д2 и са слушали много от моето творчество от онова време. Техните родители също са били фенове на групата. Музикантите, с които работя сега, и до този момент харесват творчеството на Д2, заради това между нас нещата се получават и има доста голяма уважение.

– Кога да очакваме албума и какви парчета ще включва?

–  Искаме да издадем албума много скоро. Заедно с големите дизайнери в интернет пространството като Кирил Кръстев продължаваме да правим обложката на диска. Просто искаме да изгладим нещата докрай. Очакваме до няколко дни да го тиражираме и да го пуснем на пазара.

В него ще има много парчета, които хората все още не са чували. Половината от песните не са били пускани в интернет или по радиата. Албумът е направен с различни хора във времето, защото подготовката му продължава доста дълго. В последните 4 години съм създал около десетина парчета със сегашните си музиканти Чери и Сашо, които ще влязат в компактдиска. Имам направени и много песни, които са създадени много преди това. Във времето подготвихме доста добри проекти с предишните ми групи, като Бирата и Фичо и бандата „Вокс“, които са големи професионалисти.

Хората, с които работя в момента, са трета различна формация, с която правя музика за последните 8-9 години, но мисля, че съм уцелил хората и нещата вървят.

Албумът ще представи моите емоции и изживявания за последните близо 10 години от живота ми. С него тепърва ще покажа точно това, което чувствам и което искам. Това е един завършен цикъл от моето творчество за този дълъг период и се надявам да е интересен на хората.

– Смяташ ли, че в България вече много рядко се издават албуми и музикалният пазар у нас тотално се е променил?

– Музикалният бизнес в България и неговата структура ще продължават да съществуват по същия начин, както досега. Според мен всички изпълнители трябва да събират парчетата си в един албум и да го издават. Дали ще го продават по магазини и бензиностанции, или ще решат да го публикуват само в интернет – няма никакво значение. Самото структуриране на продукта е важно.

Аз от 8-9 години издавам по 2-3 парчета на година, но сега по-добрите ще ги вкарам в албум. Всеки изпълнител има нужда да компилира най-доброто си творчество в един компактдиск. Мисля, че бъдещето е в интернет. Хората ще могат да купуват музикалните продукции за минимална цена като 1 лев, а не както досега, да дават парите и на изпълнителите, и на отделните магазини. В крайна сметка, ако един артист си продаде готовата продукция на дистрибуторите, той ще взима само половината печалба от всичко, което се продава по магазините.

В този ред на мисли бизнесът може да се сведе дотам, че музикалната продукция да се продава само в интернет, за да може артистите да са доволни, защото е доста по-удобно да се пазарува по интернет и по този начин се отрязват крилата на „междинките в бизнеса“, както се казва. Радвам се, че този процес вече започва и се правят доста опити, за да се съкрати процедурата във финансовия отдел към албума.

– Каква е равносметката за изминалата година?

Миналата година беше доста добра за мен, защото за първи път от много време издавам 3 парчета за 12 месеца. Направих „Нощ и ден“ и „Дух“ с моите приятели и работих с „Оги 23“ за „Чернова“. Мисля, че нещата в творчески план започват се изчистват, всеки знае какво иска да твори и да представи на аудиторията, защото с времето тези неща доста се размиха. Самите музиканти почнаха да смесват различни части от творчеството си и в крайна сметка големите хитове и златните песни от старото време станаха „еднодневки“. Смятам, че е дошло време всички да разберат кой артист какво прави и какво е направил през годините. 2017 г. ще е време, когато аудиторията ще се радва на нови проекти, и се надявам моите творчество през този период също да забавлява хората.

– На колко стана Ариел? Музикална ли е като теб и опитвал ли си да я тласнеш към музиката?

– Като танцьорка е доста добра, но дали е музикална, все още не можем да разберем, тъй като е само на 2 години. Засега обича само да танцува, без да пее. Аз например съм почнал да пея на 3, така че има да изчакаме още една година. Дори и да се окаже, че Ариел има певчески възможности, няма да бързам да я тласкам към музикална кариера, а предпочитам тя сама да избере пътя си. Искам тя да прави това, което ще я кара да се чувства щастлива. Разбира се, ще й помогна с каквото мога и ще й предам моите знания, ако се окаже, че има певчески възможности и реши да се занимава с музика. Забелязал съм, че обича и да рисува, което доста ме радва. Може пък да се насочи към кариера на дизайнер. Моите родители, например, не са били музиканти, но с мен се случи да се развивам в тази сфера. Времето ще покаже.

– Мислиш ли, че е по-лесно да си в група, отколкото самостоятелен изпълнител?

– Общо взето, всичко е до късмет и време. Нямам представа дали е по-лесно като самостоятелен изпълнител или с група. За мен най-голямо предимство е бил талантът, даден ми от Господ, и късметът – в онова време да творя песни, които да се харесат на хората точно от този период.

Българският народ е много музикален. Според мен във всяко петчленно семейство има поне по един музикант, но тези, които наистина успяват, са доста по-малко. Най-вече се изисква късмет и постоянен труд, който да полага за дълъг период от време. Само ако човек има желанието да работи и има достатъчно талант и харизма, тогава може да постигне успехи. Освен това не трябва да забравяме и педагозите и учителите. Те също са изключително важни за направата на една звезда.

– По-лесно ли е за един млади изпълнител сега да започне кариерата си в сравнение с времето, в което ти започваше?

Преди години, когато аз изграждах моята кариера, всичко беше много по-различно, отколкото сега. В днешно време има много риалити формати, които веднага ти дават възможност да се качиш на върха за около 3 месеца. Докато аз, например, за да стигна до Д2, бях участвал в 10-15 групи. В съвременния начин на живот, чрез телевизията и интернет е много по-лесно един млад изпълнител да постигне успех.

– Какво мислиш за всичките тези музикални формати? Доколко мислиш, че те дават добър старт?

– Тези формати са един голям мениджърски трик. Продуцентите използват младите таланти, за да забогатяват от тях, и това става по бързия начин – чрез телевизията. В крайна сметка  винаги така се получава, че след 5-10 години изпълнители, пробили чрез участие в музикален формат, ще искат да се разделят с въпросните мениджъри, защото със сигурност ще се почувстват излъгани или ограбени. Общо взето – слава за 3 дни скръб за още пет години и накрая нищо.

Повечето световноизвестни артисти като „Бийтълс“, „Металика“, „Ред Хот Чили Пепърс“ в началото на кариерите си са се опитвали сами да творят и да популяризират музиката си без помощта на мениджъри и продуценти. Трябвало е да мине много време и самите изпълнители да вложат много средства, за да бъдат забелязани от аудиторията. Всичките риалити формати в момента са създадени, за да може организаторите им да печелят за сметка на талантливите участници.

– Най-големите ти хитове с Д2 са незабравими и до днес, въпреки че някои от тях са на почти 20 години. Мислиш ли, че и сега се прави толкова стойностна музика, която ще остане във времето?

– Нашите най-големи хитове бяха създадени през 1999, 2000 и 2001 г. и бяха актуални, докато не се появи интернет и не се бяха появили толкова много диджеи, които да миксират музиката както си искат. Вече когато на музикалната сцена у нас се наложи и т.нар. кючек-рап или кючек-хоп, тогава стана ясно, че качествената музика с лиричните и поетични текстове ще изчезне напълно. Неслучайно старите комунисти по онова време не обичаха кючека, защото си знаеха, че именно той ще направи един голям „гювеч“ в музикално отношение. Вече хората не се определят на „общества“,като „рок общество“, „хаус общество“, „поп общество“, „диско общество“ и други. Сега всички слушат едно и също. Различни концерти от различни изпълнители, които принадлежат към различни жанрове, се посещават от едни и същи потребители. Например същите хора, които ходят на рок концерти, посещават и чалга заведенията. Вече няма това разделение по жанрове от миналото.

Именно по този начин се смазва идентичността на един народ, обезличаваме се. Големите български таланти, които искат да градят музикална кариера, вече заминаха за чужбина. Тук останаха само хора, на които им се прави чалга и кючек-хоп.

– И все пак – какво е необходимо да стане, за да се създават песни, които да останат във времето?

– Вечните хитове се правеха през 1998, 1999 и 2000 г. След това проектите спряха да се изпипват. Всичко стана „кючек“. Дори и американската музика и техният хип-хоп станаха „кючек“. Сега у нас  вече може да се каже, че няма култура.

– Има ли нещо, което си мечтаеш да постигнеш в професионален план, а все още не си?

Занапред се надявам с творчеството си и с таланта, даден ми от Господ, да допринеса за оправянето на ситуацията в музикално отношение в страната. Пожелавам си в бъдеще нашите деца да живеят по-добре и това да става в държава, в която има реална култура и няма сегашния „кючек“, който съществува вече от 10-15 години.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.