ВАС прекрати делото срещу решението на КЗК за избор на изпълнител на проекта „Турски поток“

„Фолксваген“ готов да плати 80 млн. евро на клиентите си в Австралия

Владимир Путин и Реджеп Ердоган се срещнаха в Анкара (ВИДЕО)

Мегз и гаджето й с условни присъди за инсценираната кражба на мерцедеса й

Медицински университет-Варна прие над 1400 първокурсници Започна обучението на трети випуск военни лекари

Дворецът – Балчик събира творци от три континента на юбилеен арт форум „БезГраници“ Песни на редки езици ще звучат на плажната сцена

Изправят пред съда шофьор, прегазил катастрофирал човек на магистрала „Тракия“

Недоразумение довело до напрежението в „Спартак“ (Плевен)

Двама на съд за контрабанда на цигари

Каракачанов: Имаме готовност срещу бежански натиск от Турция

Турски актьори в списъка на световни красавци

Две деца пострадаха при катастрофи във Варненско

В Бургас учениците са с 403 повече от миналата година 171 деца са се завърнали от чужбина, най- много са от Германия

Как топмоделът Роми Стрийд се храни у дома си (ВИДЕО)

Борис Джонсън потвърди пред Юнкер намерението си страната му да напусне ЕС на 31 октомври

Изследване на „Афис“: Спада доверието в парламента, правителството и армията Според 36% опозицията трябва да отслаби критиките си по време на европредседателството

Броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства, усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново. Това сочат данните от декемврийското изследване на „АФИС“, осъществено в периода 5-11 декември 2017 г. по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са общо 1010 пълнолетни български граждани.

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след м. март желанието за нови избори беше спаднала с 14%, достигайки 13%, то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%, отчита „Афис“.

Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%.

След кратковременно следизборно освежаване, рейтингът на основните институции отново се ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.

Корнелия Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. 95% от избирателите на ГЕРБ пък вярват на Бойко Борисов. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна.

Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях. При това се наблюдава асиметрия. Сред последователите на Патриотите се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

Късното лято и есента побраха един продължителен медийно-прокурорски двубой, започнал с разобличенията от серията „Суджукгейт“, хвърляща публична светлина върху клиентелистката мрежа на управляващите, засягаща дори националната сигурност чрез некачествено изпълнение на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с предложение за ревизиране на приватизацията по време на прехода. 67% одобряват идеята за ревизия на този поврат, а 17% – не.

Максимата „да не се изложим пред чужденците“ има известна тежест за общественото мнение: 36% смятат, че опозицията трябва да отслаби критиките си по време на европредседателството, докато на обратното мнение са едва 16%.

Електоралният потенциал на главните политически сили запазва статуквото от изборите. Ако избори се провеждаха сега, ГЕРБ би получил 27%, БСП 23%, ДПС 8%, ОП 6%. Партия „Воля“ би се озовала отново на прага на парламента с малко под 3% от всички избиратели.

Промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се обяснява по много начини, но е ясно, че основният фактор за повишената подкрепа е участието на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойство на избирателите на Движението.

Сред останалите по-малки формации се открояват имената на няколко политически субекта, предимно от десния сектор – Реформаторски блок, „Да, България“ и ДСБ. Проблематизираното напоследък хипотетично обединение между тях е предмет на бъдещето, но е ясно, че ако останат разделени, не разполагат с реални шансове да се намесят в по-нататъшното разпределение на ключовите роли във властта, посочва „Афис“.

Повишението на минималните заплати през януари съживи кръвообращението в пазара на стоки и услуги от първа необходимост, което даде верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., през декември този дял спада двойно – на 10%.

Този ефект обаче не обхваща еднакво всички социални категории. Само една пета, или 21% от хората, съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните, при служителите и при хората, гласували за ГЕРБ и ОП на последните парламентарни избори.

Наблюдаващото се в последните две години увеличение на поръчките в индустрията, заедно с емиграцията, отслабват финансовия натиск върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от домакинствата (за разлика от обичайните в годините на кризата около 28%). По-редки стават случаите на съкращаване на работното време. Запазва се обаче дисбалансът в правата им като работници и потребители.

Седем години след дъното на кризата, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, отколкото през 2010 г. Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).

Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването.

В личен план обаче, расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Доверието в парламента било спаднало. Много е интересно дали изобщо някога е имало доверие в тази институция.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.