МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Световният бронзов медалист Антъни Иванов избра плувния басейн в Благоевград за подготовка за шампионата в Гърция

Еди Рама: Изказването ми за общ президент на Албания и Косово беше извадено от контекста

Прокуратурата предаде на съд Кирил Принца

Отнеха 2 кг злато на циганка баячка Държавата води дела за имущество за над 3 млн. лв. на Маринови от Долни Дъбник

Застрахователи осъдени да платят 128 000 лв. обезщетение на ранено дете

Строят две иновативни къщи за новия кризисен център за лица в Търново Инвестицията е за 2,1 млн.лева

„Източен вятър“ за българските железници

На 18 януари 2017 година една новина обиколи световните агенции: Директният влак, който свързва Китай и Великобритания, приключва успешно първия си курс. Композицията, тръгнала от китайския град Иу, пристига в Лондон, като изминава 12 000 км за 15 дни.

Оранжевият локомотив е теглил след себе си 44 вагона, натоварени с китайски стоки – дрехи, чорапи, чанти, куфари и всякакви други. Десет от вагоните са били разтоварени в Германия, а останалите в Лондон.

Китайският влак се нарича “Източен вятър”. Името е заимствано от изказване на Мао Дзе Дун, че “Източният вятър ще надделее над западния вятър”. И не е случайно, че демострационното пътуване се прави до Лондон, след като вече е задействан брекзит.

Източният вятър от време навреме задухва и над българските ширини. В четвъртък, 9 март,  друга новина обиколи медиите у нас: „Китайски концерн предлага да реши всички проблеми на БДЖ“, „Китай официално има интерес към БДЖ“, „Китай развързва кесията и спасява БДЖ с модерни влакове“, „С 500 милиона лева китайски инвестиции спасяват БДЖ“…

Всъщност това не е истинска новина, защото в различни варианти тя вече е била пускана, за да гали ушите и очите не само на бедстващите железничари, но и на партийни и държавни ръководители, както и на останалите обикновени избиратели.

За какво става дума? Китайската  корпорация CRRC е връчила в транспортното министерство официално инвестиционно намерение по отношение на БДЖ. Инвеститорите са готови да рефинансират старите задължения на „Холдинг БДЖ“ в размер на 130 млн. евро и да финансират доставка на нови електрически и дизелови мотрисни влакове в размер на 170 млн. евро“, гласи официалното съобщение. Предвижда се и доставка на нов подвижен състав, в съответствие с европейските стандарти и българските изисквания за сертификация. Планира се и инвестиция в нов завод за асемблиране на електрически и дизелови мотрисни влакове в България.

Много е важно последното изречение: „Следващата крачка в двустранните отношения е сформирането на работна група с участието на представители на МТИТС, БДЖ, CRRC и китайски финансови институции.“

Няма български премиер или президент при посещение в Китай да не се е упражнявал на тема „Новият път на коприната“, който няма начин да заобиколи нашата страна.  Ето ви още едно бомбастично заглавие: „Китай преговаря с България за изграждане на високоскоростна железница от Пекин до София“. Датата е 23 ноември 2015 година, когато тогавашният премиер Бойко Борисов е на посещение в поднебесната империя. Срещнал се е с кмета на Шанхай Ян Сун, който заявил дословно: „Единственото, което липсва за затвърждаването на отношенията между Шанхай и София е нещо, което бих описал с китайски идиом, който гласи „Всичко е налице с изключение на източния вятър“. Ех, този вятър, да се чудиш кога ли ще завее?

През януари 2014 година президентът Росен Плевнелиев също е на визита в Китай. В интервю за „Синхуа” той заявява, че страната ни е готова да предостави на концесия наши пристанища на река Дунав, както и на Черно море. Според президента има такава възможност и за магистрали, тунели, мостове и хидроенергийни комплекси… Какъв размах само, каква дащност!

На 2 март 2017 година  служебният премиер проф. Огнян Герджиков казва, че е готов да замине с представителна делегация за Китай, за да направи лична среща с китайските инвеститори, проявили интерес към изграждането на локомотиви у нас и да уреди пари за БДЖ.

“Бях решил, че в този кратък мандат няма да ходя никъде по света, но там бих отишъл, защото имаме нужда от силни инвеститори”, посочва Герджиков.

За сведение – Китай не присъства в списъка със стоте най-големи чужди инвеститори в България. За миналата година вложенията на Пекин у нас са минус 2,2 милиона евро, сочат данни на Българската агенция за инвестиции.

Но да се върнем на казуса с БДЖ. Не е ясно, ако все пак китайците дойдат, как ще стане рефинансирането. Когато бизнесът влага в някакво начинание, той естествено ще търси печалба. Означава ли това, че ще се разплащаме с китайците с държавни пари – разбирай дотацията за пътническите превози или със средства, получени от концесията на летище София? За това обаче ще трябва да се иска одобрението на Европейската комисия. Неслучайно в официалното съобщение на министерството на транспорта се говори само за инвестиционен интерес. Тепърва ще се създава смесена комисия, което означава, че няма да е в ограничения мандат на служебното правителство. Значи всичко ще почне отначало с идването на новата власт. А и сигурни ли сме, че съответните чиновници в Брюксел ще сертифицират китайските локомотиви за експлоатация в Евросъюза?

Само за сведение – използваните в България спални вагони са турски и нямат разрешение за пътуване извън нашата страна.

Но това са „малки“ подробности от инвестиционния и предизборен пейзаж.

Все пак – дано източният вятър все някога да задуха и за българските железници.

 

 

Къде сме ние

Средната скорост на влаковете у нас е 47-50 километра в час. Във Великобритания средната скорост е 100 километра в час. Бързият трен от София до Варна (540 километра) пътува в най-добрия случай 8 часа, което прави около 67 километра в час. Това все пак е някакво постижение в сравнение с 1938 година, когато влакът е вземал същото разстояние и то на парна тяга със скорост от 50 километра в час.

От София до Пловдив са около 150 километра. Бързият влак ги минава за малко под 3 часа. През 1975 година ги е пътувал за около 2 часа. А по-възрастните си спомнят, че имаше експрес само от първокласни вагони, който стигаше от София до Пловдив за час и петдесет минути.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. като изтресете някоя”купешка” дума-“асемблиране”,ум да му зайде на човек!!! Пишете”сглобяване” или както е там значението на тази дума на български език.

Отговорете