С РСК „МиГ“ или не. За министър Каракачанов дилема няма

Tова, че рамковото споразумение за Интегрирана логистична поддръжка на самолети МиГ-29 с Руската самолетостроителна корпорация (РСК) „МиГ“ бе подписано два дни след победата на Путин на президентските избори, вече предизвика коментарите. Някои от тях са същите, които, макар и прикрито, си отдъхнаха, когато украинска фирма обжалва обществената поръчка в най-неудобното за българската страна време. Този акт в края на изминалата календарна година бе наречен от министъра на отбраната Красимир Каракачанов саботаж. Саботаж или не, той може да се запише в дългия списък през последните десетина години от пречки пред опитите бойната ни авиация да бъде вдигната във въздуха.

След като споразумението е факт, започнаха и питанията дали по този начин не се търси целенасочено забавяне на проекта за придобиване на нов тип боен самолет. На практика сагата със закупуването на изтребителите толкова се проточи, че, ако подредим в една редица всички отговорни за това, едва ли ще имаме основание да сочим точно днешния министър.

Появиха се две гледни точки. Съветникът на президента по сигурност и отбрана, една от легендите на изтребителната ни авиация, полковник от запаса Илия Милушев написа във фейсбук „Една администрация, преди да поиска закупуване на нова техника, трябва да покаже, че може да се грижи за поддръжката на вече придобитата и налична такава. Наличието на неизправна бойна и обслужваща техника по принцип трябва да бъде в много малки, чисто технологични рамки. В този смисъл сключеното рамково споразумение е добра новина! Честито на ВВС и по-специално на личния състав от авиобаза Граф Игнатиево!“ Друг авиационен експерт, влязъл пред последните години сериозно в политиката, генерал-майор от запаса Съби Събев стъпва на друга позиция: „От геополитическа гледна точка това е неразумен ход, който ще предизвика редица въпроси у нашите съюзници в НАТО и ЕС. Но като че ли страната не вижда в този момент, с това ръководство на Министерство на отбраната друга опция. А такива обции имаше, но по една или друга причина бяха игнорирани. Това рамково споразумение с РСК „МиГ“ не е в интерес, както геополитически така и икономически, на България, но много повече е в интерес на РСК „МиГ“.

Нека всеки сам, според своите виждания, прецени кой от двамата е прав. Каква е обаче алтернативата, ако приберем самолетите в хангарите, скръстим ръце и не правим нищо друго, освен да чакаме политиците да решат кога министърът на отбраната, който и да е той, да предприеме конкретни стъпки за закупуване на нови изтребители? Впрочем, имаме отговори, които едва ли трябва да ни задоволяват. Вече 14 години, откакто сме членове на НАТО, говорим за превъоръжаване с оперативно съвместими машини. Това е едно поколение в летателния състав, което така и не дочака новите самолети. А не са малко и пилотите, които не сбъднаха професионалната си мечта, т.е. не летяха достатъчно. Според проекта, утвърден от миналото Народно събрание, доставката на първите два самолета трябваше да стане през ноември 2018 г., а да приключи през 2020 г. Вече няма такъв проект, чакаме новия. Кога ще бъде подписан договорът и кога ще пристигнат първите изтребители, е въпрос с много неизвестни. А през това време? Пилотите да стоят на земята ли и да губят способности? И дали изобщо държавата ще отдели от бюджета си средства за повече от осем нови изтребители? Поне това личи от досегашните успешни опити за отлагане на процеса.

Ако нямаме летящи изтребители, кой ще изпълнява ангажимента ни, като членове на НАТО, за охрана на въздушното пространство, т.нар. Air Policing? Или тук прозира едно нескрито от политическа или икономическа гледна точка желание други авиации да изпълняват тази задача. Това ще ни превърне единствено в страна домакин, която има добре оборудвани летища за кацане и излитане на някои съседски самолети. Но без собствена авиация и пилоти. А последващо възстановяване, ще бъде почти невъзможно.

С РСК „МиГ“ или не? За министъра на отбраната Красимир Каракачанов дилема няма. Той е категоричен, че със споразумението за 81 млн. лв. ще бъде осигурена поддръжка и ремонт на 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета МиГ-29 за срок от четири години. Така се възстановява летателната годност на изтребителите на ВВС и се гарантира тяхната експлоатация, включително и изпълнението на задачите по охрана на въздушното пространство. И още нещо от него, което е много важно: „Това споразумение не води до отмяна или забавяне на процедурата за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет, подготовката на която е в напреднала фаза и се очаква до края на април да бъде внесена в Народното събрание.“ Дано! Предстои да видим.

Решение на прехода

Добре ще е, ако министър Каракачанов е пресметнал парите, така че тези 81 милиона да бъдат решение на прехода към нови, оперативно съвместими с нашите съюзници, изтребители. И няма да се наложи да се дават още толкова, т.е. за пореден път да се удължава преходът. В противен случай върху него ще се стоварят доста обвинения, за които, впрочем, вече се чува. В авиобаза Граф Игнатиево може и да празнуват, но истинският празник все още не е насрочен от Народното събрание.