Украинките били най-красиви, в очите на пътешествениците, следвани от италианките

Наш екипаж акостирал в Шанхай. Китаец поканил един от помощник-капитаните на обяд. Още двама българи се присъединили и се заформила чудна компания. Говорели си на руски. Седнали и започнали раздумка. Китаецът разказал, че за да са здрави семействата трябва жената да е девствена. Помощникът се замислил и казал: “Похвално е това, наистина. Така трябва. Но аз да речем, след като се ожених, спал съм с още 200 жени. Нямаше начин- те искаха...”

Очите на китаеца станали големи колкото чаши и той попитал спонтанно: “А началникът разреши ли ти?”. После се разсмял и казал: “Шегувам се, естествено”. Така по време на целия обяд бързо схващал шегите на родните моряци, и от своя страна им отговарял със свои шеги, като не пропускал да отбележи къде точно е шегата.

Това не е виц, а истинска история. Разказва я капитан Стоян Пантов. Дни преди Никулден, го намираме в Клуба на моряка в Бургас. Елегантен и спокоен, капитанът се връща назад в спомените си и открехва вратата към тайните и несгодите на моряшкия живот, за който се носят легенди. Сега, когато корабите са малко, а Бургас няма риболовен, нито танкерен флот, те звучат някак далечно, но и близко- все пак главният герой в тях- морето, е на хвърлей разстояние от Клуба на моряка.

Капитан Пантов е бургазлия. Родът му е с корени от Странджа планина - село Граматиково.

Плавал е 15 години с кораби на БМФ. Екипажите на танкерите ни винаги са били като аристократи, сравнено с риболовците. Курсовете им са били значително по- кратки, пък и работата им е да проверяват, да вземат проби и да пишат. Но всеобщото мнение е, че щом не ловят риба, са по-свободни. За разлика от колегите си, чиито дълги курсове траели по шест и повече месеца. Курсовете в Черно море за танкерите са били по една седмица, а в Средиземно- по 20- 30 дни.

В Средиземно море танкерите са пътували до Италия и Русия. Изнасяли готова продукция- мазут, газьол, толуен. На танкерите единствено чартърите са били по шест месеца- когато корабът се дава под наем за превозване на нефт.

“Плавал съм на танкери, след това на кораби за насипни товари, на карго- кораби...Бил съм помощник- капитан, завърших кариерата си на танкера “Батова”, като капитан. Работил съм и като капитан на влекачи. На практика целият ми трудов стаж е свързан с морето”, разказва Стоян Пантов. Най- далечната точка на света, която е достигал на борда на танкер е Персийския залив, Бразилия, нос Добра Надежда, Япония и Тайланд.

Най-голямата буря:

в Черно море

Най-голямата буря която е преживявал през годините е в Черно море. Връхлетяла внезапно.

“Бяхме с кораба “Средна гора”, превозващ въглища. Рейсът беше за ТЕЦ Варна. Бях трети помощник. Излязохме от Керченския пролив и влязохме в Черно море. Вятърът беше източен и тъкмо се отделихме от Кримския полуостров, нещо ни връхлетя, чу се нещо като удар, сякаш ще избухне... Зафуча много силен вятър, започна да вие във въжетата, морето закипя и след около два часа вълната беше около 8 бала.

Разстоянието до Варна го “прецапахме” вместо за 12, за 24 часа- двойно по- дълго сме пътували. Когато пристигнахме, корабът беше като стрелян с малокалибрена артилерия. Тази буря никога няма да я забравя. Вълните заливаха палубата, разбиваха се долу в настройката, изкъртваха шкафчета...Трюмовете бяха затворени добре и успяхме да се приберем невредими. Черно море тогава си оправда името. Ивето, което носи заради тези внезапни бури. Черно море е с големи дълбочини, с къса и много мощна вълна.”, ниже разказа си капитанът.

Ако си купиш хладилник, не го споменавай

На кораба се оцелява толкова време с шеги и номера. За да мине времето и докато се върнат обратно в родината. Атмосферата на борда винаги е била много бодра, смее се Пантов.

Например моряк търсил по време на целия рейс гладачна дъска. Жена му поръчала. И накрая купил от някое пристанище най- голямата, която намерил, за да се представи добре пред половинката си. Веднага обаче му бил скроен номер. Колегите му- зевзеци помолили радист от друг кораб да пусне радиограма до един от тях, в която се казвало, че гладачна дъска над еди какъв си размер /като неговата/ се обмитява със 100 процента. И човекът старателно започнал да я реже и разглобява, за да се скъси. Накрая просто тя се разпаднала.

Друг си купил хладилник. Надул главата на всички с тази си покупка, ходел непрекъснато да си го гледа и го мислел непрекъснато. На всичко отгоре бил и малко заядлив. Накрая му погодили жесток номер- няколко души му свалили хладилника в малко помещение в долната част на кораба- “румпелното”. Първо докато го намери, а после докато го качи обратно горе, видял голям зор. Но въпросът “Къде ми е хладилникът?”, предизвиквал дълго време бурен смях у целия екипаж. Така се оцелява на борда, но шестмесечните рейсове били много тежки за моряците и с тях никой не се шегувал. Приятел на капитана се върнал от такъв рейс и после се оплаквал: “Не стига, че бях пуснал брада до коленете, ами като се прибрах у дома 24 часа не промълвих и една дума. Шокът от това, че толкова време съм бил на борда, сред тишина и почти без разговори, в тежки условия- студеното Баренцово море, беше голям”, разказвал иначе бъбривият моряк. Една от причините за морските катастрофи е преумората на хората, понеже работата е наистина много на борда, коментира капитанът.

Иконата и вярата пазят през вълните

Морската професия е славна, но много трагедии с кораби я бележат. Почти всички моряци, като тръгнат на рейс, носят у себе си икона на своя закрилник- Свети Николай Мириклийски Чудотворец. Капитан Пантов също е носил такава икона по време на плаванията си в морето.

“Един приятел разказваше, че винаги на плаване тръгвал с икона на Свети Николай, но веднъж я забравил. Пресичал Тихия океан и времената били толкова лоши, че през цялото време се страхувал и се укорявал, че я забравил”, разказва Пантов. Морето не винаги е равно, има такива силни и ураганни ветрове, че понякога наистина е много страшно.

Според Стоян Пантов, в последните години Черно море е станало по- чисто. Появява се много риба, например миналата година- много паламуд и чернокоп. Големите замърсители са изчезнали, няма и разливи от кораби. “Разливите са очаквано зло и срещу това се вземат съответни мерки. Където и да отидеш по света, си има такива мерки. Случи ли се разлив, правят се специални заграждения и морето се почиства. Навремето в Бургас имаше и цяла дирекция, която отговаряше за чистото море и превенция на разливите”, спомня си той.

Най- красивите жени според капитана, плавал 15 години по моретата, са украинките, макар че навсякъде имало красавици. Мнението на Пантов е категорично. След тях са италианките. От украинките обаче наистина бил много силно впечатлен. Но това, че морякът на всяко пристанище го чака по една жена, си е чист фолклор.

“Не знам как си я представят тази работа. По река по-може да се случи... Ще отидеш, ти, на някое пристанище, ще се запознаеш с някоя жена и после тя ще седи и ще те чака. Глупости. Считам го за практически невъзможно. Чакат само съпругите”, заключава капитан Стоян Пантов. Безспорно българките са много красиви жени, добавя той. Запитан за сегашната Мис България се умисля и обяснява, че не я е виждал, но е чувал коментарите. Според него, на един такъв конкурс трябва да се търси красотата и хармонията във всичките им аспекти.