Безработицата сред мъжете е по-висока, отколкото сред жените

В края на 2016 г. средната брутна работна заплата в публичния сектор е близо 400 евро

Албания, което в превод означава Земя на орлите, е следващата балканска страна, която ще разгледам. Тя също е малка и отворена икономика, която се развива динамично през последните години. Доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност е 30% от средния за ЕС през 2015 г., което я нарежда след Черна гора, Сърбия и Македония, и е малко по-висок, отколкото в Босна и Херцеговина. Албания е член на НАТО от 2009 г., а през 2014 г. получава официален статут на кандидат за член на Европейския съюз.

Периодът 1998-2008 г. може да бъде определен като изключително успешен за албанската икономика. Темпът на растеж на брутния вътрешен продукт в реално изражение тогава достига 7% средногодишно, което прави Албания една от най-бързо развиващите се икономики. Един от факторите за това е ниската база, но освен това страната извлича ползи от отварянето на икономиката към останалия свят, либерализирането на търговията (Албания става член на Световната търговска организация през септември 2000 г.), намаляването на тарифите, движението на капитали, политическата стабилизация и постепенното изграждане на по-съвременни институции.

Световната финансова криза се отразява негативно и на Албания. Икономическият растеж се забавя, но остава положителен, т.е. дори по време на кризата албанската икономика продължава да се разширява. Периодът 2012-2014 г. обаче се характеризира с най-ниски темпове на растеж през последните години, като до голяма степен причината за това е вътрешната политическа обстановка. След това растежът отново се ускорява, но все още не може да достигне темповете преди кризата.

Население и демографски процеси

Към началото на 2017 г. населението на Албания е 2.877 млн. души. Налице е трайна тенденция броят му да намалява, като понижението след 2001 г. е с приблизително 187 хил. души. Също така нетната емиграция се засилва след получаването на безвизов режим към Шенгенската зона в края на 2010 г.

Очакваната средна продължителност на живота е 77.9 години (при 80.6 години средно в ЕС). Общата тенденция за застаряване на населението е налице и в Албания. Докато през 2007 г. средната възраст е била 28.9 години, то през 2016 г. тя вече е 36.7 години. Заедно с това делът от населението на възраст над 65 години нараства от 8.8% през 2007 до 12.9% през 2016 г.

Образованието в Албания е относително добре развито. Грамотните лица са приблизително 98.7%, като по този показател страната се нарежда на 25-о място в света.

Текущо развитие

Структурата на икономиката на Албания се различава съществено от средната за Европейския съюз и всъщност процесът на конвергенция протича относително бавно. Относителният дял на селското стопанство в Албания е 23% (значително по-висок спрямо ЕС), докато индустрията допринася за 23.8%, а услугите - за 53.2% от брутната добавена стойност (значително по-нисък дял спрямо ЕС). Отраслите с най-висок принос освен селското стопанство са търговията с 18% и строителството с 11.4%. От друга страна, преработващата промишленост и финансовото посредничество генерират съответно едва 6% и 2.7% от добавената стойност.

През последните години се наблюдава бърз растеж на износа от страната, като след 2005 г. в стойностно изражение той се увеличава над 2.5 пъти. Основната дестинация на албанския износ на стоки е Италия, където се реализират 54.6% от всички стоки, следвана от Косово - 6.8%, Гърция - 4.6%, Германия - 3.4%, Малта - 3.3%, Испания - 3.3%, и Китай - 3.1% и останалите балкански страни.

Приходите от износа на услуги обаче надвишават тези от стоките, като те се генерират от туризъм, транспорт и производство на ишлеме. Един от източниците на растежа на износа е нарастващият брой туристи. През периода от 2001 до 2016 г. техният брой се е увеличил над 13 пъти. Като цяло обаче се изнасят продукти, в чието производство се използват интензивно предимно неквалифициран труд или природни ресурси, което означава, че добавената стойност е относително ниска.

Основните източници на вноса на стоки в Албания са Италия - 29.3%, Германия - 9.5%, Китай - 8.8%, Гърция - 7.9%, Турция - 7.9%, Сърбия - 3.1% от общия внос. В структурата на вноса най-голям дял заемат машините и оборудването - 22.6%, хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 17.3%, химически продукти и пластмаси - 13.8%, текстилни изделия и обувки – 13.8%, и строителни материали и метали - 13.1%.

В края на 2016 г. средната брутна работна заплата в публичния сектор е приблизително 400 евро, докато минималната заплата за икономиката е около 160 евро. През същата година коефициентът на безработица се запазва относително висок при равнище от 15.2%. Все пак се отбелязва понижение на този показател спрямо предходната година, когато безработицата е 17.1%. Интересен е фактът, че безработицата сред мъжете е по-висока, отколкото сред жените - съответно 15.9% срещу 14.4%. Висок е и делът на младежката безработица - 28.9%, а безработните лица все още са значително повече, отколкото преди световната финансова криза. Освен това икономически активното население е едва 57.5%, докато коефициентът на заетост е 48.7% от населението над 15-годишна възраст. Това е индикатор и за наличието на висок дял на неформалната икономика.

Парична политика

Централната банка на Албания има за цел да поддържа стабилността на цените и на финансовите пазари. Официално е възприет режим на определяне на числена цел за темпа на инфлация, който в средносрочен период трябва да бъде около 3% средногодишно. Освен това албанският лек е оставен да плава свободно спрямо останалите валути. Понастоящем централната банка поддържа основните лихви до исторически най-ниските им нива с цел стимулиране на вътрешното търсене.

Избраният режим постига желаните резултати по отношение на стабилността на цените. През последните години темпът на инфлацията, определен от индекса на потребителските цени, рядко надвишава 3%, като през периода 2012-2016 г. той е между 1 и 2%. Заедно с относително малките колебания на валутния курс на албанския лек спрямо еврото това осигурява вътрешната и външната стабилност на местната валута, което е една от основните предпоставки за икономическото развитие.

Фискална политика

След световната финансова криза бюджетната политика в Албания е насочена към стимулиране на вътрешното търсене чрез реализирането на високи дефицити от около 5% от БВП. Това допринася за натрупването на държавен дълг. Така за относително кратък период от време дългът нараства с над 13 процентни пункта спрямо БВП. През 2011 г. той е 59.4% от БВП, докато през 2015 г. вече е 72.7% от БВП. Едва през 2016 г. се постига консолидация, която се дължи най-вече на неизпълнение на разходите. През същата година размерът на държания дълг се понижава до 71% от БВП, като междувременно разходите за обслужването му са се повишили.

Принос за овладяването на бюджетния дефицит през 2016 г. има и споразумението с Международния валутен фонд, чиито основни цели са изпълнени, но с известни закъснения. Правителството се ангажира да предприеме допълнителни мерки през текущата година, които са насочени към разширяване на данъчната основа и намаляване на облекченията. Освен това са предвидени ограничения върху разходите и държавната подкрепа за енергийния сектор.

Бизнес среда и регулации

През 2017 г. Албания регистрира значителен напредък в класацията на Световната банка (СБ) за правене на бизнес, като се изкачва нагоре с 32 места, за да се класира на 58-о място. Въпреки това тя остава след страни от региона като Македония, Сърбия и Черна гора. През последните години са направени значителни подобрения в три основни направления. Улеснен е процесът на получаване на разрешителни за строеж, ускорен е достъпът до електричество и е въведена електронна система за подаване на декларации и за плащане на данъци.

Като силни страни на местната среда за бизнес могат да се посочат защитата на миноритарните акционери и презграничната търговия, докато по-сериозните слабостите все още са в областта на достъпа до електричество, прилагането на договорите, строителните разрешителни, регистрирането на собствеността и плащането на данъците.

Експертите от СБ посочват, че са необходими по-нататъшни усилия при изграждането на електрическите мрежи, въвеждане на изцяло онлайн платформа за разрешителни за строеж, подобряване на процеса на прехвърляне на собственост и повишаване на ефективността на решаване на търговски спорове. Също така презграничната търговия може да бъде облекчена чрез намаляване на ограниченията до нивото им в рамките на ЕС.

През февруари Албания успешно приключи тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Въпреки това остават проблемите с държавния дълг. Според представителите на МВФ е необходимо да се реформират данъците върху собствеността и да се намалят данъчните облекчения. Освен това трябва да бъде продължена съдебната реформа, стартирала през 2016 г. с подкрепата на ЕС.

Потенциалът за развитие е в международни проекти в областта на енергетиката и транспорта. Пример за такова сътрудничество е проектът за пренос на каспийски газ към Италия през територията на Албания, който би могъл да се разшири, за да доставя и на други страни от Западните Балкани. Друг важен проект е изграждането на Паневропейски транспортен коридор номер 8, който минава и през България. Като цяло на страната е необходимо изграждането на инфраструктура, която би подпомогнала и туризма, който представлява все по-важен отрасъл в местната икономика.