Икономиката на Гърция

В резултат от влошеното състояние на икономиката минималната работна заплата е понижена от 876.6 евро на 683.8 евро

Страната има най-големия търговски флот в света

Темата за Балканските икономики няма как да бъде пълна, без да отделя внимание на Гърция. Гръцката икономическа политика служи за урок какво не трябва да се прави и как краткосрочното мислене води до повече вреди, отколкото ползи. Допреди няколко години страната беше едноличен лидер на полуострова според стандарта на живот, но понастоящем ситуацията е коренно променена.

През годините от началото на Световната финансова криза Гърция трайно регистрира свиване на икономиката си, като най-неблагоприятно е развитието през периода 2009-2013 г. Единствено през 2014 г. се реализира макар и минимален растеж от 0.4%. В резултат от това доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност се понижава от 96% през 2006 г. до 68% през 2015 г. от средния за ЕС. Така тя е изпреварена по този показател от някои от страните от бившия социалистически лагер, като Чешката република, Естония, Литва, Полша, Словения и Словакия, докато Унгария се изравнява с нея.

Население и човешки ресурси

Икономическата криза в страната пречупи дългосрочната тенденция за нарастване на броя на населението от предходните поне двадесет години. В началото на 2011 г. се достига максимум на броя на населението, като през следващите години тенденцията е този брой да се понижава. Така за период от пет години населението се понижава с почти 340 хил. човека и през 2016 г. е приблизително колкото това през 2000 г. (около 10.8 млн. души). Факторите за това развитие са свързани както с по-ниските доходи, така и с понижението на раждаемостта.

Образованието е относително добре развито. Две от висшите училища се класират сред 500-те най-добри в света – Националният технически университет в Атина и Университетът Аристотел в Солун.

Общо развитие

1819_1_192319Икономическият растеж в реално изражение през първото тримесечие на 2017 г. е 0.4% на годишна база и 0.4% на тримесечна база. Според първия показател Гърция се нарежда на последно място в ЕС, докато според втория единствено Великобритания е с по-нисък растеж от 0.2%. През 2016 г. гръцката икономика е в застой спрямо предходната година. Вътрешното търсене нараства слабо с 0.5%, движено най-вече от частното и правителственото индивидуално потребление.

Структурата на гръцката икономика е силно доминирана от сектора на услугите, които през 2016 г. генерират 80.2% от добавената стойност, следвани от индустрията – с едва 15.8%, и селското стопанство – 4%. По този начин тя се различава от средната структура за ЕС, при която относителният дял на индустрията е значително по-висок за сметка на услугите.

Гърция има най-големия търговски флот в света, който представлява приблизително 1/6 от глобалния товарен капацитет. Този отрасъл генерира около 4.5% от БВП и над 150 хил. работни места. Основата за развитието на флота е поставена след Втората световна война, когато се използват кораби на старо, продадени от американската армия. През 60-те години на ХХ век се предприемат мащабни частни инвестиции от местните корабни магнати Онасис и Нархос.

Друг важен отрасъл е туризмът. През 2016 г. общите приходи достигат 12.75 млрд. евро, като страната е посетена от 24.8 млн. туристи. Най-доходоносните дестинации са Източно Егейският регион (3.1 млрд. евро) и остров Крит (3.1 млрд. евро). Средните разходи за едно посещение в страната възлизат на 449 евро, а за еднодневен престой – 67 евро.

Фискална политика

Гърция може да бъде определена като фискално най-недисциплинираната държава в Европейския съюз (ЕС) и еврозоната. От приемането на еврото като законно платежно средство през 2001 г. до края на 2015 г. средният непретеглен размер на бюджетния дефицит е 8.4% от БВП, докато държавният дълг никога не е спадал под 100% от БВП. Основната причина за това е политиката за щедри разходи за заплати в бюджетния сектор и високи пенсии спрямо приходите в държавния бюджет.

Реализираният през периода на членство в еврозоната икономически растеж до голяма степен е резултат от фискални стимули, като се оказва неустойчив в по-дългосрочен период. Тази политика е насърчавана от евтиното финансиране преди кризата, когато лихвените проценти по държавните дългове не само в Гърция но и в цялата еврозона се доближават до тези на Германия поради подценяването на риска от неплатежоспособност.

Световната финансова и икономическа криза обаче променя ситуацията. Предпочитанията на инвеститорите към висококачествени активи, наличието на дълг надвишаващ 130% от БВП и високите дефицити водят до бърза загуба на доверие в способността на гръцкото правителство да обслужва задълженията си. Така лихвените проценти рязко се повишават, а страната става символ на поредния етап – дълговата криза.

В тази ситуация, непозната преди това и заплашваща целостта на еврозоната, се намесват както европейските, така и световните институции. Те препоръчват политика на свиване на бюджетните дефицити и овладяване на държавния дълг. Това означава намаляване на държавните разходи за заплати и пенсии, увеличаване на пенсионната възраст от 57 на 67 години и за мъжете, и за жените, свиване на публичните инвестиции, повишаване на данъчни ставки, разширяване на данъчната основа и т.н. Според Международния валутен фонд стълбовете на устойчивото възстановяване на гръцката икономика са структурните реформи и намаляването на държавния дълг. Пакетът от мерки вече е гласуван от гръцкия парламент, но въпреки предишното намаление държавният дълг остава сериозен проблем, тъй като достига приблизително 180% от БВП. В средата на юли на Гърция предстои изплащането на значителни суми, за което ще й бъде необходима подкрепата на Европейския механизъм за стабилност.

След почти 10 години Гърция успява да преодолее дисбалансите в държавния бюджет. Така от дефицит от 15% от БВП през 2009 г. гръцкият бюджет реализира излишък от 0.7% от БВП през 2016 г. Социалната цена на фискалната консолидация обаче се оказва твърде висока. Средната работна заплата през 2016 г. е с 20.4% по-ниска, отколкото през 2008 г. Заетостта намалява от 66.3% на 56.2%, коефициентът на безработица се повишава от 7.8% до 23.6%, а дългосрочната безработица нараства от 3.7% до 17% съответно през 2008 г. и 2016 г. От водеща на Балканите според показателя доход на човек от населението според паритета на покупателната способност страната вече изостава значително от Словения, докато е възможно скоро да бъде настигната от Румъния, Хърватия и Турция.

Парична политика

1819_1_192324Тъй като Гърция е член на Европейския икономически и паричен съюз, паричната й политика се определя от Европейската централна банка. Тоест тя е съобразена със състоянието на целия съюз, а не на отделна сравнително малка икономика, каквато е гръцката. Важен момент при провеждането на операциите по рефинансиране от ЕЦБ е, че от 2016 г. тя отново приема като обезпечение гръцките държавни облигации, въпреки че те не отговарят на изискванията за минимален кредитен рейтинг. По този начин се подобрява ликвидната позиция на гръцките банки, които са в силно затруднено финансово състояние, и заедно с това се повишава ликвидността на самите инструменти. От друга страна това означава, че ЕЦБ непряко рефинансира гръцката държава, като по този начин допринася за неспазване на фискалната дисциплина.
В резултат от пониженото покупателна способност през периода 2013-2015 г. се наблюдава леко понижаване на индекса на потребителските цени с 3.3%. Сериозен спад обаче се реализира при цените на недвижимите имоти поради по-ниското търсене, за което допринася и повишението на данъчните ставки върху имотите.

Регулации и среда за бизнес

Гърция не предлага особено благоприятна среда за правене на бизнес. Според класацията на Световната банка през 2017 г. страната заема 61 място, което я нарежда след Македония (10), Румъния (36), България (39) и Сърбия (47), но преди Турция (69). Предимствата на гръцката икономика са свързани с условията за презгранична търговия и защитата на миноритарните акционери, които до голяма степен са резултат от членството в ЕС. Сериозни недостатъци се наблюдават при регистрирането на собственост и прилагането на договорите. Усложнената ситуация с банките в страната от своя страна води до затруднен достъп до кредит. В резултат от влошеното състояние на икономиката минималната работна заплата е понижена от 876.6 евро на 683.8 евро.

Като цяло примерът на Гърция показва, че членството в еврозоната не освобождава властите от отговорност по отношение на провежданата от тях икономическа и най-вече фискална политика. Още приемането на Гърция е съпроводено със скандал, тъй като се оказва, че представените данни не са коректни и всъщност бюджетният дефицит е по-висок от декларирания. Историята след това обаче е дори по-показателна. Продължителният период на твърде високи дефицити, както спрямо установените правила, така и спрямо потенциала на икономиката да расте, водят страната до кризи в публичните финанси и банковия сектор. Последиците от тях ще се усещат в Гърция и в цялата еврозона още дълго време.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете