Игра ни учи да разпознаваме фалшивите новини

Валентин Радев: Който премине нелегално границата, бързо го хващаме

Протести в Румъния заради отстраняването на директора на Националната дирекция за борба с корупцията

Общината в Разград закрива местна детска градина в средата на учебната година

Евростат: България е на четвърто място в ЕС по брой убийства

Австралийският вицепремиер подава оставка в понеделник

По време на нападението в гимназията във Флорида е имало въоръжен помощник-шериф

Сблъсъци между италиански антифашисти и полиция в Торино

Над 400 мирни граждани са убити край Дамаск през последните пет дни

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Икономиката на Македония

В края на 2016 г. коефициентът на безработица е 25,4%

Икономиката на Република Македония е малка и отворена според международните стандарти. По данни на Евростат доходът на глава от населението според паритета на покупателната способност е 36% от средния за Европейския съюз (47% за България). По този показател Македония се нарежда сред страните в групата с доход около средния за света, докато спрямо страните от бивша Югославия е близо до Сърбия.

Подобно на Сърбия и Македония, след официалното си формиране като отделна държава не демонстрира по-целенасочена политика за европейска интеграция. Така тя става официално кандидат за присъединяване към ЕС и НАТО едва през 2005 г., а от 2009 г. жителите на страната пътуват безвизово в Шенгенската зона.

14-01-1

Като част от Югославия Македония е най-слабо развитата във федерацията. След обособяването си като самостоятелна държава икономическият растеж е относително бавен, като това се обуславя от липсата на по-бързо трансформиране към пазарни принципи на функциониране, политическа нестабилност и тежка бюрокрация. Все пак през периода 2004-2008 г. развитието се ускорява, като се регистрира среден темп на реален растеж от 5,3% годишно, което позволява процесът на конвергенция към доходите в ЕС да стартира ефективно. Настъпването на световната финансова криза и влошаването на състоянието на сръбската икономика обаче са факторите, които отново забавят растежа след това. Все пак след 2013 г. Македония отново успява да реализира положителен, макар и умерен растеж на икономиката си, но устойчивостта му е под въпрос предвид по-експанзивната фискална политика.

Население и демографски процеси

Към началото на 2016 г. населението на Македония достига 2,071 млн. души. За разлика от останалите балкански страни, които бяха разгледани досега, тенденцията в Македония е населението да се увеличава, като през 2016 г. достига най-големия си брой от създаването на държавата. Така от началото на века населението се е увеличило с над 40 хил. човека (в България то се е понижило с 996 хил. човека).
Очакваната средна продължителност на живота е 75,5 години (при 74,7 години за България).
Равнището на образование е относително добро. В страната има 8 университета, от които 3 са частни.

Текущо състояние

Структурата на македонската икономика е доминирана от услугите (62% от брутната добавена стойност), следвани от индустрията (26,6% от БДС) и селското стопанство (11,4% от БДС през 2015г.). Реалният растеж на БВП през 2016 г. е 2,4%, като съществен принос за това има търговията на дребно, която се разширява с 9,3%, докато индустриалното производство нараства с 3,4%. Най-бързо развиващите се отрасли в индустрията са съответно производството на неметални минерални продукти (растеж от 19,3%), на електрическо оборудване (13,2%) и фармацевтиката (9,7%), докато по-сериозен спад се отбелязва при добивната индустрия (-7,8%), производството на дрехи (-7,3%), производството на метални суровини (-11,1%) и на метални продукти (-11,1%).

В края на 2016 г. коефициентът на безработица остава висок при равнище от 25,4% въпреки спада от над 10 процентни пункта след 2008 г. По своята същност тази безработица е структурна, тоест поради несъответствие между търсени и предлагани умения на пазара на труда.

Средните работни заплати нарастват умерено, като през февруари 2017 г. брутните достигат приблизително 534 евро, докато нетните – 363 евро.

Основните търговски партньори са Гърция, Сърбия, България, Германия, Италия, Словения, Австрия и Турция. През 2016 г. износът на стоки от Македония възлиза на 4,3 млрд. евро, докато вносът е 6,1 млрд. евро. От страната се изнасят основно машини и транспортно оборудване (27,8% от износа на стоки), химически продукти (23,9%) и промишлени продукти според вида на материала (14,4%). Вносът е доминиран от промишлените продукти според вида на материала (37,2% от вноса на стоки), машини и транспортно оборудване (21,3%) и храна и живи животни (9,1%). Като цяло салдото по текущата сметка на платежния баланс е отрицателно, но дефицитът се свива спрямо БВП.

Парична политика

Паричната политика в Македония е насочена към стабилност на цените. Това се постига чрез фактическо фиксиране на валутния курс към еврото в много тесни граници на колебание. Данните на Националната банка на Македония показват, че през периода 2004-2016 г. средногодишно валутният курс на денара спрямо еврото е най-нисък през 2007 г., когато едно евро се разменя срещу 61,18 денара, докато през 2014 г. то се разменя срещу 61,62 денара. В рамките на този период обаче колебанието на курса е под 0,4% около средната му стойност.

Паричната политика на страната не е типична, защото освен фиксирането на валутния курс централната банка управлява и лихвените проценти. Обикновено се избира или управление на лихвените проценти и свободно плаване на валутния курс, или фиксиране на курса и слабо въздействие от централната банка върху лихвите.

Последната промяна е от 11 януари, когато НБМ понижава основния лихвен процент с 0,25 пункта до 3,5%. Решението се обяснява с очакваната ниска инфлация в краткосрочен период. През периода 2014-2016 г. е регистрирана дефлация на потребителските цени. Това се определя от факта, че цените, които не включват хранителните стоки и енергията, се повишават, докато административно регулираните цени се понижават. Тази политика обаче може да бъде фактор за ускоряване на инфлацията през следващите години, ако регулираните цени започнат да се покачват.

Фискална политика

Македония е сред държавите с относително ниски данъчни ставки. Данъците върху личните доходи и върху печалбата са пропорционални, като ставката от 2008 г. нататък е 10%. Освен това данъкът върху реинвестираната печалба е 0%, като са налице сравнително малък брой други изключения. Данъкът върху добавената стойност е 18%. Общите приходи в бюджета през 2016 г. достигат 28,7% от БВП, докато разходите са в размер на 32,5% от БВП, което означава, че е реализиран дефицит от 3,8% от БВП.

1415.indd

Бюджетните дефицити са типични за фискалната политика в Македония. Тенденцията през последните пет години обаче е те да се повишават, като размерът им трайно превишава 3% от БВП. Лекото подобряване на бюджетното салдо спрямо БВП през 2016 г. се дължи на повишаването на приходите от корпоративни данъци и от акцизи, еднократни приходи и на значително по-ниски от предвидените капиталови разходи. От друга страна, разчетите за ДДС, който е най-големият източник на приходи в бюджета, не са изпълнени. Освен това през същата година са приети две актуализации на бюджета, чрез които се повишава целта за бюджетен дефицит спрямо първоначално заложения.

В резултат от по-високите първични дефицити през 2016 г. държавният дълг достига 38,4% при 24,7% през 2010 г. Това е една от основните причини кредитният рейтинг на Македония да бъде понижен, което я изправя пред нарастващи разходи за финансиране. Въпреки че съотношението е относително ниско спрямо средното за ЕС, то вече подсказва, че са необходими допълнителни мерки за повишаване на събираемостта на данъците и за подобряване на ефективността на разходите. Това обаче може значително да се затрудни от настоящата политическа криза в страната.

Бизнес среда и регулации

Според данните на Световната банка Македония се нарежда на десето място в света според предлаганите условия за правене на бизнес. През последните години са предприети реформи по отношение както на понижаване на данъчните ставки, така и за улесняване на плащането чрез попълване на електронни декларации, като по този показател Македония е на десето място. Стартирането на бизнес също е значително опростено, като са необходими максимум две процедури за изпълнение, които отнемат около два дни, докато на практика няма изискване за минимален капитал. Процедурите при получаване на разрешително за строеж, достъпът до кредит и защитата на миноритарните акционери също са области, където страната се класира сред най-добрите в света. Като по-слаби страни могат да се посочат области като регистрирането на собствеността и прилагането на договорите и процедурите по несъстоятелност. Освен това делът на неформалната икономика все още остава висок, което е признак за все още висока регулативна тежест.

Като цяло бизнес средата в Македония значително се подобрява през последните години, като тя става лидер сред страните в Централна и Източна Европа в класацията на Световната банка. Въпреки това реализираният икономически растеж е относително нисък и не позволява бързото застигане на средните доходи в ЕС,

Част от основните проблеми са свързани с пазара на труда, където коефициентът на безработица остава висок, а заетостта – ниска, което е признак за все още високия дял на неформалната икономика. Недостигът на квалифицирани кадри не може да бъде запълнен краткосрочно, което се явява и съществена пречка пред повишаването на потенциала на икономиката да се разширява.

Също така на Македония в по-бърз порядък е необходимо ограничаване на бюджетния дефицит и овладяване на бързо нарастващия държавен дълг. Решаването на този проблем зависи до голяма степен от преодоляването на политическата криза чрез създаването на ново правителство.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете