Напоследък Румъния все повече се сочи за пример за бързо развиваща се икономика. По тази причина ще разгледам текущото й състояние и ще се опитам да идентифицирам факторите, които го определят.

След демократичните промени румънската икономика не успява бързо да се приспособи към новата среда. Тя се характеризира със спад и нестабилност, остаряла материална база и бързо декапитализиране. През периода около 2000 г. обаче са предприети структурни реформи, приватизация, оттегляне на държавата от нетипични за нея дейности, либерализация на пазари, намаляване на данъчната тежест. Поставена е ясна цел за членство в Европейския съюз. В резултат на това са привлечени голям обем чуждестранни инвестиции, икономическият растеж се ускорява и достига 8,5% в реално изражение през 2006 г., а страната е обявена за втората най-бързо реформираща се икономика в света. Икономическата и най-вече фискалната политика обаче не успяват да реагират достатъчно бързо, за да противодействат на ефектите от финансовата и икономическата криза, въпреки че при настъпването й държавата вече е член на ЕС.

Население

Към началото на 2016 г. населението на Румъния е 19,76 млн. души и представлява приблизително 3,9% от населението на Европейския съюз. Наблюдава се трайна тенденция за отрицателен естествен прираст. През 2015 г. от страната са емигрирали около 2,3 души на хиляда (при 0,6 на хиляда за България), което се обяснява с икономически мотиви.

Според прогнозата на Евростат населението в Румъния ще продължи да намалява и през 2050 г. ще бъде 16,33 млн. души. Като цяло демографското развитие е по-неблагоприятно от средното за ЕС.

Предимство за икономиката е, че румънският език е от групата на романските и това го прави близък с някои от основните глобални езици като френския, италианския, испанския и португалския.

Образователната система е сравнително добра - 97% от възрастното население са грамотни, което нарежда страната на 45-о място в света.

Текущо състояние

През 2016 г. румънската икономика е сред най-бързо растящите в ЕС, като се разширява с 4,8% в реално изражение. Въпреки това доходът на човек от населението според паритета на покупателната способност е сред най-ниските в ЕС, а според данните на Евростат за 2015 г. единствено България се нарежда след Румъния по този показател. През 2016 г. се регистрира спад на равнището на потребителските цени с 1,1% спрямо предходната година, докато през февруари 2017 г. инфлацията вече е 0,5% на годишна база.

Коефициентът на безработица през януари 2017 г. е 5,4% при 8,1% средно за ЕС и 7,2% в България. През 2016 г. средната брутна заплата е приблизително 643 евро, докато нетната е 465 евро на месец. Средната пенсия е приблизително 211 евро.

Румънската икономика е доминирана от услугите, които генерират 63,1% от брутната добавена стойност през 2016 г., следвани от индустрията с дял от 32,5% и селското стопанство с 4,4%.

Крайното потребление допринася за 75,6% от БВП, инвестициите са 23,7% от БВП, износът на стоки и услуги е 41,2% от БВП, а вносът – 42,3% от БВП. Следователно румънската икономика е относително отворена, измерено чрез дела на външния сектор спрямо БВП, но е значително зад българската по този показател.

Фискална политика

Румъния посреща началото на кризата със значителен дефицит в държавния си бюджет - 5,5% от БВП през 2008 г. През 2009 г. в резултат от понижаването на приходите и увеличаването на разходите (със съществен принос на пенсиите) той се повишава допълнително и достига 9,5% от БВП, а през 2010 г. въпреки предприетите мерки се свива леко до 6,9% от БВП. Трайното поддържане на дефицити допринася за период от шест години съотношението между държавния дълг и БВП да се утрои - от 13,2% през 2008 г. до 39,4% през 2014 г. Така овладяването на бюджетния дефицит се превръща в една от най-важните цели на фискалната политика в Румъния.

Поради същественото влошаване на публичните финанси Румъния сключва три последователни стенд­бай споразумения с Международния валутен фонд. Първото от тях е одобрено през май 2009 г. и е приблизително 13 млрд. евро, като в програмата със средства се включват Европейският съюз и Световната банка. През март 2011 г. е подновено споразумение за 3,4 млрд. евро. Освен това са осигурени допълнителни средства - 1,4 млрд. евро от ЕС и 1 млрд. евро от Световната банка. През септември 2013 г. е сключено ново предпазно споразумение с МВФ с достъп до 1,98 млрд. евро, а освен това е осигурена подкрепа от ЕС за платежния баланс - 2 млрд. евро.

В тези споразумения се предвиждат мерки за фискална консолидация чрез повишаване на данъците (ставката по ДДС достига 24%) и свиване на разходи. Например през 2011 г. разходите за пенсии на практика са замразени, а освен това се ограничават заплатите в бюджетния сектор.

Така през 2013 г. бюджетният дефицит е свит в рамките на 2,1% от БВП. Това дава основание за предприемане на мерки за стимулиране на икономиката чрез понижаване на данъчните ставки. Например за някои хранителни стоки се въвежда ставка по ДДС от 9%. През 2016 г. ставката по ДДС е понижена до 20%, а от 2017 г. тя е вече 19%. От началото на 2017 г. също са предприети сериозни промени. Ставките по подоходните данъци се запазват като цяло 16%, но се въвежда символична ставка от 1% за микропредприятия. Фирмите, които извършват иновации и дейности по изследвания и развитие, се освобождават от корпоративен данък. При данъка върху личните доходи също се предвиждат облекчения. Тези мерки се очаква да допринесат за запазване на високия темп на растеж на икономиката.

Парична политика

Основната цел на Националната банка на Румъния е поддържане на стабилност на цените. След 2005 г. централната банка има поставена изрична цел за инфлацията. Актуалната цел, въведена през 2013 г., е за 2,5% темп на инфлация плюс-минус 1 процентен пункт.

Централната банка реагира активно на кризата, като от февруари 2009 до май 2015 г. предприема двадесет и седем последователни понижения на основните лихвени проценти. Сега лихвеният процент по депозитното улеснение е 0,25%, по кредитното улеснение е 3,25%, а базовият процент е 1,75%.

По този начин банката се опитва да стимулира вътрешното търсене. Банковата система е обезпечена с достатъчно ликвидност и въпреки високия дял на необслужваните кредити не се допускат сериозни затруднения във функционирането й.

Друг основен елемент в политиката на централната банка е фактическото фиксиране на курса на леята към еврото след 2012 г., въпреки че формално е обявено, че се използва управлявано плаване. Това осигурява необходимата вътрешна и външна стабилност на местната валута. Валутният риск се понижава значително, което създава предпоставки за повишаване на инвестиционната активност.

Регулации и бизнес среда

Румъния се нарежда сред държавите с относително благоприятна бизнес среда. Според класацията на Световната банка за правене на бизнес през 2017 г. тя заема 36-о място. Сред силните страни са възможностите за международна търговия поради членството в ЕС, достъпът до кредити и прилагането на договорите. Пречките са най-вече в свързването към електрическата мрежа, получаването на разрешителни за строеж и усложненията при започване на бизнес. Освен това активно се използват инструментите на данъчната политика във вид най-вече на преференциални ставки за микро- и малки предприятия.

В резултат на цялостната икономическа политика през 2016 г. обемът на преките чуждестранни инвестиции достига 4,1 млрд. евро, което представлява 19,4% растеж спрямо предходната година. Въпреки това формирането на капитал не е достатъчно, за да генерира темпове на растеж, подобни на тези преди финансовата криза. По тази причина представителите на МВФ препоръчват предприемането на мерки, които да стимулират инвестициите за сметка на потреблението.

През последните години Румъния демонстрира висок икономически растеж в сравнение със средния темп за ЕС. Остават съмнения обаче до каква степен той е устойчив предвид наличието на бюджетен дефицит, който правителството трудно управлява в рамките на прага от 3% според Пакта за стабилност и растеж. Факторът, който въздейства благоприятно на средата за бизнес, като налага фискална дисциплина на правителството, е фактическото фиксиране на леята спрямо еврото, което позволява по-лесна предвидимост и улеснява бизнес планирането. Намаляването на данъците вероятно ще повиши икономическата активност, но усложняването на системата и прилагането на различни облекчения може да понижи данъчните приходи, което да застраши фискалната и финансовата стабилност.