Икономика на спестяванията

Кризата изостри неравенствата - броят на депозитите намалява, но общата им стойност расте с 4,4 млрд. лв.

Данните показват, че обществото има сериозен проблем в преразпределянето на ресурсите

В условията на COVID-19 и икономика, която се намира в рецесия, би било полезно да се направи преглед и на състоянието на депозитите на българските домакинства. Логично е допускането, че през 2020 г. те би трябвало да намаляват спрямо предходната 2019-а. Но дали е така? Точно обратното. Според официалната статистика на БНБ, спестяванията на домакинствата към септември 2020 г. са нараснали с близо 4,4 млрд. лв. в сравнение със същия период на 2019 г. Това означава ли, че българските домакинства, макар и в условията на криза, са подобрили своето финансово състояние? Категорично не.

Отговорът се крие в структурата на тези спестявания, на които си заслужава да обърнем внимание. Измерването на доходните неравенства се прави от много международни институции всяка година, но измерването на неравенствата в общото благосъстояние е далеч по-трудна задача. Данните за структурата на депозитите всъщност са червената лампа, която трябва да светне. Чрез тях по косвен път можем да оценим неравенствата на много по-мащабно ниво. Това е така, защото спестяванията на хората често са резултат не само от дохода, който получават, но и от други фактори.

Данните в настоящия анализ са от сайта на БНБ, която всяко тримесечие публикува статистика за състоянието на депозитите на домакинствата. Последните са към септември 2020 г., което налага сравняването на данните със същия период на предходната година. Нека погледнем каква е била структурата на депозитите на домакинствата през септември 2019 г.

Какво ни показва Таблица 1?

1) Общата стойност на депозитите към септември 2019 г. е била 53,88 млрд. лв., като те са били разпределени в 9,6 млн. броя. Това означава, че средно на един депозит се полагат 5612 лв. Но дали всеки българин, който притежава депозит в банка, разполага с тези пари? Разбира се, че не. Тази сума се получават тогава, когато се доверяваме на средните величини. Допускането е толкова вярно, колкото и това, че мнозинството от хората получават средната работна заплата. Да видим каква е реалността:

1) Реалността е такава, че 73% от всички депозити (6,9 млн. броя) са в размер до 2500 лв.;

2) Нещата стават още по-притеснителни, защото тези 73% са за общо едва 2,6 млрд. Това са само 4,9% от общата стойност на всички депозити. Тогава възниква въпросът къде са останалите милиарди? Тук са, просто са нехомогенно разпределени, както се вижда от таблицата;

3) Броят на депозитите над 100 хил. лв. е бил 68 738 или 0,71% от всички. Това е нормално. Все пак едва ли са много хората, които могат да заделят толкова пари на влог. Обръщам внимание, че общият им размер е 14,2 млрд. лв. Следователно, над ? от общата стойност на депозитите е съсредоточена в 0,71% от броя им. Като добавим към тези числа и влоговете от 50 000 до 100 000 лв., ще се види, че 23 млрд. лв. (43% от общата стойност) са съсредоточени в точно 2% от депозитите;

4) Както се вижда от таблицата, депозитите от 10 000 до 50 000 лв. са 10% от общия брой и консолидират в себе си финансов ресурс от 20,2 млрд. лв.

5) На база на тези данни се вижда ясно, че 43,2 млрд. лв. (80,2%) са събрани в едва 1,1 млн. депозита, което е 12% от общия им брой.

Разбира се, не винаги един депозит отговаря на едно физическо лице. Голяма част от българите нямат никакви депозити, а друга, по-малка, притежава по няколко. Следователно, тези числа биха имали още по-негативно измерение спрямо описаното до момента. Но дори и да предположим оптимистичен вариант, при който 1 депозит е равен на 1 лице, то нещата изглеждат твърде притеснителни.

А сега да погледнем каква е структурата на депозитите на домакинствата една година по-късно - през септември 2020 г.

Какво ни показва Таблица 2?

1) Общата стойност на депозитите е 58,2 млрд. лв., като те са били разпределени съответно в 9,2 млн. броя. Сравнението с Таблица 1 показва, че броят им за година е намалял с 400 000, но в същото време стойността е нараснала с 4,4 млрд. лв. Това означава, че средно на един депозит се полага сума в размер на 6326 лв.

1) Към септември 2020 г. 6,6 млн. депозита, или 72% от всички, са до 2500 лв., което е спад с около 300 000 спрямо 2019 г.

2) Тези 6,6 млн. са за общо 2,6 млрд. лв. Този ресурс вече представлява едва 4,4% от общата стойност на всички депозити (при 4,9% през 2019 г.). Спадът изглежда малък, но като абсолютна стойност е значителна сума, която е отишла към големите депозити на стойност над 100 000 лв. Освен че милиардите са нехомогенно разпределени, това е белег за наличие на процес по консолидирането на все повече средства в ръцете на все по-малко хора, дори в условията на рецесия. Всъщност, нарастването през 2020 г. на депозитите на домакинствата е изцяло изразено в нарастването на стойността на най-големите депозити и не оказва влияние върху домакинствата с малко спестявания.

3) Това лесно може да се види в броя на депозитите над 100 000 лв. През септември миналата година той нараства до 76 637. Стойността на тези влогове вече е 15,9 млрд. лв., което е ръст от 1,7 млрд. само за една година. Така вече близо 1/3 от стойността е съсредоточена в едва 0,82% от броя на всички депозити. От таблицата се вижда, че и стойността на депозитите от 50 000 до 100 000 лв. расте - с 900 млн. на годишна база. Като се съберат числата се вижда, че 25,6 млрд. лв. са събрани в точно 2,3% от всички депозити.

4) Ръст има и в стойността на влоговете от 10 000 до 50 000 лв. За година те са се увеличили с 1,4 млрд. и вече събират в себе си ресурс на стойност 21,6 млрд. лв.

5) За финал може да се обобщи, че в кризисната 2020 година 47,2 млрд. лв. (81% от общата стойност на спестяванията) са събрани в едва 12% от депозитите.

В крайна сметка от всички тези числа всъщност се вижда, че обществото има сериозен проблем в преразпределянето на ресурсите. Естествено, няма как да се постигне пълна симетрия, никой не цели такова нещо, но не е нормално да се наблюдава такава нехомогенност в разпределението на спестяванията на хората. Тази нехомогенност видимо се влошава през 2020 г. в условията на рецесия.

Не е нормално, например, за 12 месеца, общият брой на депозитите да намалява с 4%, но тяхната стойност да нараства с 8 на сто. И то при условие, че най-ниските влогове намаляват средно с 6%, а най-високите нарастват средно с 12 на сто. Затова, следващият път, когато чуете или прочетете, че „Спестяванията на домакинствата за поредна година нараснаха“, имайте едно на ум какво точно се крие зад този ръст.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи