Икономическото робство

Посланикът на Турция Хасан Улусой

В последните дни много хора ме запитаха какво мисля за изказването на турския посланик, че в България трябва да се учи повече турски език. Ето защо влязох в Интернет да потърся и прочета повече за случая.

От събраната информацията разбрах, че той си е позволил тези думи във връзка с отварянето на нов турски завод в Кърджали. Много хора се възмутиха от изказването и поискаха от българското правителство да предприеме мерки. Други ми казаха, че за съжаление нямаме голяма армия, която да ни защити. Още повече бяха тези, които споменаха, че се надяват Русия да не ни е изоставила напълно.

Прави ми впечатление, че никой от хората, с които говорих не разбира механизмите, по които се движи света. Винаги, когато става въпрос за нас българите, абсолютно всички се молят някой външен да ни помогне. Никой не вярва, че ние самите можем и трябва да направим нещо.

Има една истина, която трябва да проумеем - Никой, никога няма да се погрижи за нас.

Всички държави, които някога са помагали на България са го направили в техен, а не наш интерес. Има случаи, когато определени посоки, в които сме се движили са съвпадали, но това е било само за момента. Ако ние не вземем нещата в свои ръце, то в следващия момент сме точно толкова губещи, колкото сме били и преди общия интерес.

Винаги, когато някой друг се грижи за нас, го прави с цел извличане изгода в своя полза и постигане на неговите икономически интереси. Много хора си казват по-добре ЕС или САЩ, отколкото Русия или Турция, защото те са демократични и ще ни дадат, а няма да ни вземат. Истината е, че робът си е роб. Всеки, който инвестира в България го прави като мисли единствено за себе си и своята изгода, и ние губим много от това. Знам, че повечето хора искат да имат по-висок стандарт СЕГА и затова са готови да продадат свободата и бъдещето си. За съжаление после ще трябва да платят цената в троен размер.

Когато инвестира една чужда страна или компания се интересува няколко неща. Първо, да си осигури нови пазари в дадена страна, на които да продава продукцията си. Второ, да замърсява природата на друго място и негативния ефект да се отразява върху други хора, а не върху нейните. Трето, да експлоатира населението сега без да полага грижи за него после. Когато един човек е млад и трудоспособен, той допринася за производството, но после идва един момент, когато остарява и някой трябва да се погрижи за него. Така обезпечаването на бъдещето на старите и болните остава в ръцете на страната, в която се извършва производството.

По този начин печалбата от човека е за инвеститора, а загубата му си е за сметка на неговата общност. Сегашното, временно решение води до утрешен огромен, неразрешим проблем.

Четвърто – чуждият инвеститор - използва ресурсите на страната, в която инвестира - ток, хора, вода, образование и полезни изкопаеми. Това, което дава е само работни заплати, които винаги са много по-малки, отколкото е нужно, за да плати щетите, които нанася.

Колкото повече турски компании инвестират в България, толкова повече ще се учи и ползва турски език от хората, които работят там. Един подобен пример затова са служителите, които работят в IT сферата. Те говорят по-добре английски, отколкото български. Колкото и да роптаем ние сме дали своето съгласие да загубим свободата си, като приемаме чужди инвестиции и се отказваме от правото да правим свои такива.

Ясно е, че едрият бизнес в България в повечето случаи е по-лош и от чуждия, но не съществуват пречки обикновените хора да се сдружаваме, обединяваме и сами да инвестираме в бъдещето си. Така освен парите, които ще получаваме като заплата ще можем да насочваме и ползите от печалбите на фирмата за подобряване благосъстоянието на страната ни. Печалбите за нас ще са, че ние винаги ще държим съдбата в своите ръце, ще имаме интересно настояще и бъдеще, в трудни моменти ще можем да разчитаме на свършена работа в миналото и на подготвени и отдадени хора, с които да преодолеем трудностите в настоящето. Също така ще имаме знание и готовност да вземаме решения, с които да направим бъдещето си прекрасно.

Богатите турци не са агресори, те са хора, които просто се настаняват на дадено място, където други хора са се отказали от правото да управляват съдбата си. И българските турци също няма да са по-добре в създалата се ситуация, защото те винаги ще бъдат чужденци за инвестиращите. Използват се общи черти, като произход, език и религия, за да може неудовлетворените хора да си помислят, че е дошъл техния миг.

За да разберат истината е достатъчно да отидат в Турция и да видят как 95% от населението живее в бедност. Достатъчно е да видят терора върху мислещите, да проучат колко от обикновените хора са допуснати до големите пари и лесния живот. Тогава ще видят грозната истина, че в Турция, турците живеят по-зле, отколкото турците в България.

В големите държави интересите са големи и тези, които вече притежават капитала е невъзможно да допуснат нови играчи на техния пазар. В България в момента е точно обратното. Малкия пазар и липсата на сериозни, дългосрочно мислещи едри капиталисти дава възможност на всеки човек от всеки етнос да се издигне. Единствено е необходимо да осъзнае, че в действието се крие ключа към свободата и мечтания живот.

 

Най-важни са местните инвестиции

Ако един човек намери начин да обедини своите усилия с тези на стотици, дори хиляди други като него, може да направи, така че и той, и неговите сънародници да живеят прекрасно. Икономическото робство води след себе си до още по-тежко робство, затова не позволявайте това да се случи. Подкрепяйте местните инвестиции и ако има възможност участвайте в тях. Свободния човек е само този, който създава икономика, а не този, който просто работи в нея.

*Авторът е финансов консултант, предприемач, блогър

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари