„ЕС има спешна нужда от категоричен отговор – дали е съюз от държави, който ще работи в полза на своите граждани и гарант за мир и стабилност в света, или изчерпваща се инерция, заплашена от поредна криза, която може да се окаже последна.” Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на форума „Европа отново на път”, съобщават от пресцентъра на държавния глава.

„Затварянето на дискусията за бъдещето на Европа само в пет възможни рамки, предложени в “Бялата книга”, няма да доведе до справяне с кризата, ако не си отговорим на един съществен въпрос – искаме ли заедно и солидарно да решаваме проблемите, или ще вървим в обратна посока – инвестиции в собствени ресурси и отчуждение от общите ценности”, посочи вицепрезидентът. Според Илияна Йотова хората имат нужда ясно да бъдат назовани конкретните проблеми, да се предлагат варианти, да има диалог, да има ясни експертизи за перспективите, в които всеки да има своето бъдеще.

Ключовата дума „сигурност“ днес живее във всеки европейски дом, подчерта вицепрезидентът. Илияна Йотова очерта социалния аспект на темата, като посочи, че почти десет години след пика на икономическата и финансова криза няма точна и прецизна експертиза за резултатите върху всички държави членки, “Затова когато днес се говори за необходимост от скорости, те не са инструмент за развитие, а само констатация - следствие от недалновидни решения. Един от най-лошите резултати е задълбочаващото се неравенство, липсата на справедливост“, каза вицепрезидентът. “Как отговаряме например на една специфична, но все по-тревожно голяма група хора, назовани с едно не дотам понятно име – „прекариат“, т.е. милионите работници в ЕС, които са застрашени следващия месец, а дори и следващата седмица да загубят работата си?! Статистиката ги отчита в графа „работещи“, но не отчита качеството на работните места, нейната дълготрайност”, посочи Илияна Йотова.

Според нея не може да има никаква сигурност в бъдещето на Европа и на обществата в държавите членки, докато хората масово се боят, че утре вече няма да са на работа и не могат да нахранят децата си.

Илияна Йотова отбеляза също закъснението на дебата за приоритетите, които ЕС ще заложи в своя бюджет в следващия програмен период. Хората не просто ще вярват на Европа, ще я чувстват като свой гарант за сигурност, даже ще бъдат наши съюзници, ако знаем техните страхове и приемаме адекватни решения, каза вицепрезидентът .

Бъдещето на политиката на сближаване също бе акцент от изказването на Илияна Йотова. „Специално искам да подчертая, и да поздравя президента Румен Радев, че успя да спечели спора с много от своите колеги и значението на тази политика да бъде записано сред приоритетите в Римската декларация“, посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова изрази надежда да видим в приоритетите на ЕК след 2020 година смела и амбициозна политика по регионално развитие, в която няма да има „първа и втора“ категория държави. „Това ще бъде и основната дискусия по време на българското председателство и позицията на страната ни трябва да бъде категорична и твърда“, допълни още вицепрезидентът.

Илияна Йотова обърна внимание и на връзката между външна и вътрешна сигурност. Видимите резултати в сферата на сигурността продължават да бъдат малко и не могат да разсеят страховете на хората, заяви вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова мигрантите и бежанците и липсата на работещи решения предизвикват тези страхове. Вицепрезидентът припомни, че през 2016 г. ЕК изготви План за действие за европейската отбрана, в който да участва и силна, конкурентна и иновативна отбранителна индустрия. „Предстои създаване на Европейски фонд за отбрана за инвестиции и съвместни изследвания, оборудване и технологии и по-сериозно обвързване на тези производства в държавите членки. Дискусиите ще бъдат отново по време на нашето председателство“, заяви още Илияна Йотова.

По темата за бежанската криза вицепрезидентът акцентира, че промяната на европейската система за убежища е необходимост вече с няколкогодишна давност. „Реформата, която се предлага за Дъблинския регламент е не само неприемлива и неработеща, но и вредна. Ако се приеме ще има съдбата на квотните разпределения за презаселване и преразпределение, т.е. няма да работи“, допълни Илияна Йотова.

Вицепрезидентът коментира и темата за борбата с тероризма. „Отдавна не е достатъчно да кажем Je suis… Подкопаването на вътрешната ни стабилност ще продължи да бъде цел на терористите. Това е може би най-мащабната политика, която трябва да се провежда – от битката с мизерията, социалното изключване и маргинализацията, липсата на образование и перспектива до координираната и ефективна работа на службите за сигурност. Категорично трябва да си даваме сметка, че върви борба на два свята за душите, особено на младите хора – на крайната радикализация и фанатизъм с перспективата и развитието.“, заяви Илияна Йотова.

Според нея не са достатъчни само връзките между отделните държави членки, държавите членки и европейските институции, както и между различните системи за сигурност. „Координацията като инструмент вече не работи, трябва промяна в договора със задължителни клаузи и ако това е достатъчно дълъг процес, като първа стъпка Европейският център за борба с тероризма, в рамките на Европол, може да разшири функциите си“, каза вицепрезидентът.

Политиката на съседство и международните конфликти бе също сред темите от изказването на вицепрезидента. „ЕС трябва да върне лидерската си роля в регионите извън неговите граници. Като казвам това, мисля преди всичко за Западните Балкани. България е единствената стабилна страна в тази част на Европа“, посочи Илияна Йотова.

В рамките на дискусията „Европа отново на път” бяха обсъдени предизвикателствата пред България и ЕС 10 години след приемането на страната ни в съюза, 5-те сценария за бъдещето на ЕС, приоритетите и целите на България преди и по време на председателството на Съвета на ЕС. Във форума участваха министър-председателят Бойко Борисов, министър председателят (2005-2009 г.) Сергей Станишев, министър-председателят (2001-2005 г.) Симеон Сакскобургготски, членове на Министерския съвет на Република България, политици от различни политически сили, дипломати, политолози, анализатори, представители на гражданското общество и на научните среди.