Пълният отказ от алкохол повишава риска от дeменция Умерената консумация пък го намалява

Най-малко четирима загинали при земетресението в Турция

Еколози: Пожарът в Дуранкулашкото езеро е унищожил местообитанието на редки птици

Акт за административно нарушение на издателите на осъвременения вариант на „Под игото“

Вижте кой е в първата десетка на „зелените“ милиардери Агенция Bloomberg обяви най-успешните бизнесмени в зелената икономика

Борис Джонсън подписа споразумението с ЕС за Брекзит Премиерът заяви, че с това се отваря нова глава в историята на страната

Земетресение от 6,8 по Рихтер удари Турция (ВИДЕО)

Училища затварят в половин България

Боливия прекратява дипломатическите отношения с Куба

Връщат размера на налога за хазарта (обзор) Обрат в облагането на игрите на късмета с нов законопроект

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Говорителка на Тръмп: Следващата седмица трябва да приключи процесът по импийчмънт

Вежди Рашидов е на посещение в Саудитска Арабия Обсъжда програма за културно сътрудничество

ГЕРБ за вота на недоверие: Служебно правителство е пир по време на чума (обзор) Водната криза е от политическо безхаберие, заяви Корнелия Нинова

Евакуираха мол в София заради бомбена заплаха

Илияна Йотова: Новият европейски бюджет не трябва да разделя ЕС на оси, на бедни и богати държави

„Следващият седемгодишен бюджет не трябва да разделя Европейския съюз на оси, на бедни и богати държави. От разпределението на финансовите средства ще стане ясно дали ще има Европа на няколко скорости.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на конференция на тема „Бъдещето на демокрацията на Европейския съюз: бюджетът на ЕС за 2021-2027 и върховенството на правото – към демокрация или към отказ от ценностите и целите на съюза“. Събитието се организира от Института за публична политика, Института за икономика и международни отношения, Съюза на икономистите в България, Института за държавата и правото на БАН и Българската асоциация по международно право.

В изказването си вицепрезидентът разгледа условията, в които се формира Многогодишната финансова рамка /МФР/ за периода 2021-2027 г. – излизането на Великобритания от ЕС и предстоящите европейски избори. „Намираме се в ситуация на безпрецедентна националистическа вълна, възход на популизма, лавинообразен спад в доверието към традиционните партии и тотална промяна в ценностите на съюза“, отбеляза вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова следващият многогодишен бюджет на ЕС може да се превърне в силен катализатор за трансформиране на недоволството на гражданите в апатия.

2-43„Съществуват рискове от изместване на приоритетите и нарушаване на основните принципи, които формираха политическата общност, наречена ЕС“, посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова изрази опасенията си, че Европа върви към узаконяване на двойните стандарти.

„Ако това се случи, няма как европейските граждани да бъдат убедени, че са пълноценна част от съюза“, изтъкна вицепрезидентът. Илияна Йотова е убедена, че липсва конкретна визия за бъдещето на Европа, която трябва да се определи и през Многогодишната финансова рамка и нейните приоритети. Липсва и ясно политическо послание в следващия бюджет на ЕС.

Вицепрезидентът направи кратък преглед на представените от Европейската комисия приоритети в следващия седемгодишен бюджет и постави въпроса дали те отговарят на очакванията на европейските граждани. Средствата за отбрана ще се увеличат с 22 пъти, за сигурност – почти с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – съответно с 5% и 7%. „Финансирането на новите приоритети не бива да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали държавите членки са готови да увеличат вноската си в бюджета, за да компенсират разликите“, посочи Илияна Йотова.

„Необходим е по-задълбочен анализ на резултатите от изпълнението на предишната МФР, за да се поправят грешките и пропуските“, заяви вицепрезидентът. Държавите членки все още се затрудняват в усвояването на наличните структурни и инвестиционни фондове. Необходима е по-голяма гъвкавост, трябва да се намали административната тежест за бенефициентите. През 2017 г. ЕС е поел ангажимент за 158.7 млрд. евро. Плащанията са били обаче в размер на 124.7 млрд. евро, т.е. значително по-малко от бюджетираните средства. В края на 2017 г. общото средно ниво на усвояване е 16%. За сравнение, през 2010 г. то е било 22%.

„Изразходваните средства трябва да се контролират по-ефективно“, отбеляза Илияна Йотова и даде пример със спешно мобилизираните 3 млрд. евро помощ за Турция за справяне с бежанската криза. Вицепрезидентът постави въпроса доколко тези средства са допринесли за създаването на трайни политики. Илияна Йотова заяви, че през 2014 г. с т. нар. План „Юнкер“ за първи път бе направен опит да се промени философията на европейското финансиране. „Тази инвестиционна програма е насочена към богатите държави“, посочи вицепрезидентът. Според изчисления на Европейската сметна палата 64% от общата сума от подписани договори по Плана „Юнкер“ за 2017 г. са концентрирани в шест държави членки, при това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Великобритания. България се нарежда на 17 място.

Илияна Йотова е на мнение, че е необходим задълбочен анализ на ползите и рисковете от предлагания от Европейската комисия нов механизъм за защита бюджета на ЕС, свързан с принципите на правовата държава.

В изказването си вицепрезидентът постави редица въпроси, мнения по които бяха изразени на последвалата оживена дискусия.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Доста слабоумно – кат за съпартийка на изрода луканов… едните са донори, а другите ресипиенти, ама нямало бедни и богати…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.