- Г-н Ангелов, новата ви песен с “Диана Експрес” - “Латино момиче” по музика и текст на Митко Щерев носи много слънчево и лятно настроение. Това ли е вашият отговор на всички негативни новини напоследък? 
- Има нужда от подобна песен, въпреки че тя не е създадена заради сегашното положение, но се радвам, че се харесва. Митко ми каза, че при него са идвали хора и са му признавали, че са възхитени. Аз също получавам хубави отзиви, дори ми се обаждат диджеи, които ми искат песента, за да я пускат в клубове и заведения.

- Как ви се отрази пандемията?
- Стоенето вкъщи не беше кой знае колко трудно, защото аз по принцип си работя у дома. Естествено, липсваха ми концертите и изявите, но най-зле е положението с парите, защото човек, каквито и средства да е заделил, те са ограничени и в един момент става стресиращо, като не виждаш перспектива кога ще се обърнат нещата... За самата пандемия смятах, че рано или късно ще се отпуснат мерките, в противен случай много хора щяха да останат без пари. Дано не им се услади на властите по целия свят и зимата да не повторят това нещо, защото много хора направиха доста пари от това, главно аптеките. На мен и жена ми ни направи впечатление, че те не са наясно за какво става въпрос и веднъж казваха едно, друг път друго, уж нямало с какво да лекуват хората, пък ги лекуваха и беше пълна обърквация.

- Имате ли готов материал за други нови песни?
- Да. Преди около три месеца беше един от последните ни концерти в Плевен и там последно се видяхме с нашия озвучител от 80-те години - Красимир Левашки. Наскоро разбрах за неговата кончина и ми стана толкова тежко от тази загуба, че написах песен, посветена на него - “Изповед”, защото той беше много точен човек, мъжкар, отдаден на групата и на музиката.

- “Ключ от чужда стая” е с провокативен текст. Каква е нейната история?
- Тогава бяха тежките времена, а през 94-та година работех в много актуалното тогава заведение “Блек кет”, на чиято програма режисьор беше Живко Колев. Една вечер той ми каза: “Имам новина, пак ще има “Златен Орфей”. Знам, че пишеш песен, искаш ли да участваме?” Прерових всички макети вкъщи и му дадох една песен и още на другата вечер, той ми донесе текста готов, но в началото “Ключ от чужда стая” малко ме шокира, защото аз съм от поколението, когато имаше комисии. Помолих Богдан Томов, който беше водещ на програмата също да си каже мнението, а той отсече: “Това е супер хит”. Освен тези вълнения, точно тогава бях изпаднал в странно състояние и се бях подстригал първи номер, а Живко като ме видя се шашна и ми вика: “Добре де, нали ще излизаш на сцената, защо се подстрига така?” Успокоих го, че ще измисля нещо и в един магазин намерих каскет, а жена ми каза, че много ми отива, а после с този стайлинг получих и доста комплименти от колегите. След това спечелих “Златния Орфей” с тази песен, а за човек като мен, който никога не беше получавал такива награди, това си беше голямо вълнение.

- Пишете автобиографична книга. Кога ще я издадете, какво е заглавието?
- Тя е почти готова, но за съжаление сега се отложиха много неща и сигурно ще я издам следващата година. Имах намерение да е още тази, защото ми е юбилейна и планирах освен книгата да излезе нов албум и да направя концерт - както за 60-годишнината ми. Иначе, заглавието се появи само след концерт на “Диана Експрес”, когато един от зрителите дойде при мен, подаде си ръката и ме здрависа с думите: “Илия Ангелов! Човекът в сянка, но винаги на предна линия.” Стъписах се, защото той за секунди описа това, което аз нямаше да определя толкова точно и веднага разбрах, че това ще е заглавието.

- Работил сте дълги години в Скандинавия. Какво ви впечатли най-много там? 
- За първи път отидох там още по социализма. В началото бях в Норвегия и ми направи голямо впечатление, че всичко е изключително чисто, а автомобилите бяха като излезли от автомивка. Тогава с един колега се кодошихме по този повод: “Знаеш ли защо е така - те няма от какво да се изцапат, няма прах!” Разликата в стандарта също ни шашардиса, защото техните магазини бяха огромни, като нашите молове сега. Редът също много ме впечатли. Например, в заведението, където пеех, забелязах, че един човек от персонала стои прав и си хапва на крак. Учудих се, защо яде така и като попитах ми обясниха, че това е управителят. Веднага го вързах със ситуацията у нас и се сетих как, когато работех в един нощен бар към “Балкантурист” в родния ми Пазарджик, управителят на целия комплекс там закриваше бара пиян... Това е разликата между нашия и техния управител! 

- Песента ви “Не плачи за мен, България” по текст на Живко Колев носи много болка, но и любов към страната ни. Коя е най-голямата ви болка за България? 
- Тази песен е предизвиквала у мен смесени усещания, защото имах и голям проблем с нея. С Живко Колев спечелихме голямата награда на “Златния Орфей” с “Ключ от чужда стая” и на другата година той държеше отново да участваме с “Не плачи за мен, България”. Тогава си мислех, че името на песента не е много удачно, защото всички са чували “Не плачи за мен, Аржентина” на Мадона, но Живко обича да прави такива препратки и разчита на това, че хората са интелигентни. Песента наистина стана сполучлива и на първия тур на “Орфея” имаше пълен успех. В полунощ обаче ме извика Дариана Генова, за да ми съобщи, че журито иска да говори с мене. Оказа се, че Георги Станчев е казал, че песента е заимствана от Крис Риа. Това е един смешен момент, защото тази песен беше приета и допусната до конкурса от същите хора, а в един момент те ме викат и ми обясняват, че трябва да я декласират. Тогава много се разочаровах, но като се прибирах вкъщи и точно в този момент чух сина на един мой приятел, който свиреше сюита на Хайдн. Оказа се, че целият припев на въпросната песен на Крис Риа, го има в негова секвенция. Дефакто, той го е взел от Хайдн! Въпреки това бях много ядосан и промених припева на “Не плачи за мен, България” и реално във втория ми албум тя влезе с новата версия. Колкото и успехи да има тази песен, винаги се сещам и за тази простотия. Още повече, че въпросната година спечели песен, която също се оказа с подозрително припокриване на припева с друга бг-песен на Митко Щерев. А моята най-голяма болка за България е, че кадърните хора понякога са тикани в ъгъла и просперират нагаждачи, което е най-грозното у нас.

- Сред най-красивите бг-дуети е вашето изпълнение с Милица Божинова към едноименния филм “Скъпа моя, скъпи мой”, който много допринесе за популярността на самата продукция...
- Да, получи се много хубава песен. Мога да разкрия, че аз посъветвах Милица да включи дуета ни в самостоятелният є албум и сигурно и затова реално той имаше успех, защото песента ни наистина стана изключително популярна.

- Какво е мнението ви за попфолка и харесвате ли някой изпълнител от този жанр?
- През 90-те години имах един дует с Глория - “За цял живот”. Направих го умишлено с нея, защото разбрах, че тя е започнала с поп песни. Песента влиза във втория ми самостоятелен албум. Изпратих є макет на песента и тя се беше подготвила перфектно, но за съжаление песента не искаха да я пускат никъде. Тогава се вихреха войни - попфолкът срещу попмузиката, с цел да се противопоставят едните на другите, но аз не разсъждавам така. Нямам нищо против тях, естествено съм против вулгарните текстове и това, че младите хора се влияят от това, но иначе оценявам добре направените песни.

- А какво мислите за това, че някои от новите ни поп и рап изпълнители се оправдават за нецензурните си текстове с това, че задачата на музиката не е да възпитава?
- Е, как да не е! Добре, има музика, която е само за краката, но това не означава, че трябва да рекламираш този гаден начин на живот. Например, на едно дете в Щатите му е забранено да кара и да пие до 19 години, а тук още на 15 като ги видиш как изглеждат и какво правят, направо не знам... Съвсем логично много от тях използват наркотици и влизат в клиники още на 16-17 години. Едно такова детенце какво да иска от живота?!

- Ваш зет е известният актьор и илюзионист Ненчо Илчев. Веднага ли го приехте в семейството или мина тестов период? Събирате ли се заедно?
- Ние не очаквахме нещата между тях да се случат толкова бързо, защото те се виждаха само от два месеца, преди той да поиска ръката є. Една вечер двамата дойдоха при нас и след като Ненчо изпи две чашки за кураж, рязко стана и каза: “Илия, Лили, искам ръката на вашата дъщеря!” Изненадаха ни, но когато двама души се намерят и отстрани ясно се вижда, че са един за друг. За съжаление, в началото се срещахме по-често, но впоследствие той се оказа изключително зает с “Комиците”, а и аз имах много ангажименти с групата и в последните години се виждаме само на моя рожден ден. Като се обадя на дъщеря ми, тя все ми казва: “Ние сме тук с Момчил, а Ненчо е на репетиция”. Това е положението. Сега съм радостен, че от шест месеца за втори път съм дядо и освен Момчил, вече имам и Ясен, приятно ни изненадаха синът ми и снахата.

- На вашият юбилеен концерт по случай 60-годишнината ви представихте втората ви съпруга Таня Бойчева, като жената, която ви е върнала към живота, към усмивката и към това отново да пеете. Вярвахте ли, че отново ще срещнете такава любов?
- Бях изгубил всякаква надежда - не само дали ще срещна отново любов - а изобщо! Добре че с Митко имахме концерти с песните на “Диана Експрес”, за да излизам, да пея и да се разсейвам. Тежко ми беше, а тогава синът ми беше още ученик и след като се прибираше да хапне, веднага излизаше и оставах сам вкъщи... Така че, тези мои думи за Таня са абсолютно верни.

- Вашата половинка е поетеса и е написала текстовете на някои от новите ви песни, а посвещавала ли е стих на вас?
- Таня е много талантлива и готина. На първата страница на стихосбирката си, Таня ми е написала посвещение: На Илия - за силата на любовта, за кръстопътя на съдбата, за болката и радостта по пътя ни към светлината, и за всяка мечта, която искам да сбъдна с теб! Бъди до мен, за да ме има!” Така че, тя ми посвети цяла стихосбирка, а не отделен стих, но иначе е писала стихотворения за майка ми и за баща ми.

- Имате много почитателки. Случвало ли се е някои от тях да ви атакуват с по-директни предложения?
- Спомням си, че на първото ни турне във Виетнам, Лаос и Камбоджа имаше много хора, особено виетнамци, които навремето са работили у нас. Тогава едно момиче, което явно много съм впечатлил и се беше влюбило в мен! Тя, дори беше написала писмо до Министерството на културата с молба да ми го предадат, като в него имаше любовно обяснение. Случвали са се такива истории...

Нашият гост
Златният глас Илия Ангелов става много популярен като вокалист на “Диана Експрес” още с първото си изпълнение - “Молитва за дъжд”. Следват незабравими шлагери като “Северина”, “Наследство”, “Блус за двама”, “Утре” и много други, които покоряват сърцата на ценителите. Интересно съвпадение е, че Илия, както и основателят на “Диана Експрес” - Митко Щерев, са започнали заниманията си с музика, привлечени от един и същ инструмент - акордеона. На голям успех се радва самостоятелната му кариера, а песента “Ключ от чужда стая” му носи Голямата награда “Златният Орфей” през 1995-та и е обявена за “хит на годината”. Подобен успех постига и “Не плачи за мен, България”, която става заглавна на втория от четирите му самостоятелни албуми.