Приказка с невидим край, за която 245 пъти си плащаме

Затворници прибират нашите пари

Обичате ли приказки от бъдещето? Да? Очакван отговор. Известно е отдавна, че слушането на приказки от бъдещето е занимание, предпочитано пред разни други дейности както от децата на възраст до 14 години в цял свят, така и от българския електорат, като цяло.

Чуйте една такава приказка. Тя се отнася до местата за лишаване от свобода в България. Чух я преди 7 години от Митко Димитров, който беше тогава началник на Дирекцията за изпълнение на наказанията.

„Затворът е лошо място за лоши хора“, казваше предшественикът му на този пост ген. Петър Василев, вече покойник. Тази фраза, популярна сред обитателите на13-те зандана у нас, била връстница на Софийския затвор, а той навърши 108 г. това лято. По-рано, в юбилейната му 100-годишнина г-н Димитров обяви, че тя излиза от употреба и то незабавно, тъй като е даден старт за строеж на нов затвор в страната ни.

„Той ще бъде добро място, където лошите ще се превъзпитават - отбеляза уверено той: - До 4 години ще е готов.“

Тия 4 години минаха и заминаха, а такова място не се появи. Но г-н Димитров навремето не вярваше, че тъй ще стане и с увлечение разказваше какво ще представлява хотелът за осъдени, подсъдими и обвиняеми, според готовото техническо задание. Приказката му от бъдещето звучеше така.

Новият затвор ще се намира на терена на сегашното затворническо общежитие в Кремиковци. В него ще се държат под ключ 2000 души, погазили законите нарочно или без да искат. В строгоохраняемата му зона ще се издигат 4 корпуса.

В Първия корпус ще лежат 100 осъдени доживот, 300 обвиняеми и подсъдими и 600 с присъди за тежки престъпления, агресивно настроени за бягства, скандали и побоища. Тук всеки сантиметър ще е под видеонаблюдение, а надзирателите ще са с бронежилетки. При нужда ще се вадят електрошокови палки и друга техника за контрол на поведението. В този най-пазен сектор ще има и карцери, но не като сегашните - с нарове, без дневна светлина, одеала и чаршафи - а с прозорци и постлани легла, само дето затворените там няма да имат право да гледат телевизия и да четат...Във Втория корпус ще бъдат рецидивистите - осъждани неведнъж, но не за убийства, а за кражби, измами и др. престъпления с по-ниска степен на обществена опасност. Третият корпус ще е болница с 3 отделения - вътрешно, неврологично и хирургично, с 200 легла за заболели мъже и жени. В Четвъртия ще са работилниците, в които 1000 души ще търпят наказанията си, упражнявайки обществено-полезен труд. Там ще е и бляскавата кухня.

Комплексът със засилени мерки за сигурност и против бягства ще бъде ограден не със старомодните каменни зидове, а с най-съвременно тристепенно периферно съоръжение - плътна 6-метрова ограда, друга 4-метрова и 3-метрова телена мрежа. Буферни зони от 5 м между тях ще осуетяват всеки опит да се подхвърли нещо в двора. Наркотици, изстреляни с прашки през зида на пандиза? Тази практика ще е спомен от миналото.

Карето за разходки, за разлика от това, в което затворниците сега упражняват правото си на чист въздух по 1 час на ден, ще бъде широко, с кът за пушачи, зеленина и цветни алеи.

Във фитнесцентъра, в спортната зала и на футболното игрище задържаните ще изразходват енергията си. Излежаването в килиите и мотаенето по коридорите в лоши битови условия поражда пориви към оргии, като тая, която снима Янко Лудия с тайно внесен телефон.Подобни потресаващи развлечения в зандана няма да стигат по-далеч от фантазията на извратените типове там и защото новите скенери ще улавят дрога, джиесеми, оръжия, симкарти. Надзирателите вече няма да се омазват до лакти, когато ровят за забранени неща в колетите със сирене и кашкавал. И тая тяхна приказка, че в затвора не може да се вкара само кораб, понеже няма вода, ще бъде забравена. Те в бъдещия затвор няма да режат хляба и салама като бакали. А ще виждат всичко на екран, като баварските им колеги в Щраубинг - затвор мечта! Точно такъв ще бъде и нашият.

Изолираните от обществото ще живеят по 2-ма в килия. Всеки ще се разполага на 6 кв. м, от които 2 за тоалетна и баня. За всеки ще има стол, легло и гардеробче с телевизор. Никой няма вече да се оплаква, както досега, от липса на светлина, или от това, че е заключен с 20 души и едва диша, или, че е принуден да се облекчава в кофа пред другите.

Красив параклис ще приютява духовно и телесно всеки, решил да измоли прошка за греховете си. С инвентар за всякакви вероизповедания - така, че молбите да стигат безпрепятствено и до Бога, и до Буда, и до Аллаха...

Тук приказката от бъдещето стига до финалните думи: че затворът ще струва 100 млн. евро - леле, мале - колкото цялото ни европредседателство, барабар с ремонта на НДК!

Откъде пари? От Меркел? От Юнкер? Е, не. От ЕС ни дават идеи за строежа, но не и финансова помощ, за съжаление. Но Митко Димитров, като шеф на пенитенциарните заведения си имаше решение и на паричния проблем. През 2011 г. стартира Инвестиционна програма за местата за лишаване от свобода, с разчет до 2013. Преговаряше се за заем от Европейската банка. Вече щяхме да сме го взели, като крайно нуждаещи се, понеже Варненският затвор, строен преди 68 г., е най-новият у нас.

Щяхме да сме взели и да построим - това е бъдеще предварително в миналото - такова глаголно време има само в българския език.

В това глаголно време за новия затвор приказваха няколко правосъдни министри: М. Попова(2009), Д. Ковачева (2012), З. Златанова (2014), Ц. Цачева (2017). Приказките са еднакви, разлика има само в цената на строителните работи - тя се смалява и смалява... докато стигне до 35 млн. лв. само. Обявиха я тази пролет след бягството на рецидивистите Пелов и Колев от уж строго пазения Софийски затвор. Впрочем, покрай тия двама бегълци се разбра, че „отклоненията“ от килиите у нас не са изключение, а правило, особено що се отнася до тъй наречените от пенитенциарните власти „отклонения от затворнически общежития по време на работа“.

„Даваме 35 млн. и край на бягствата!“, откликнаха репортери ентусиасти. Беше април. Но през август, когато стана ясно, че се издирват не 2-ма, а 72-ма осъдени бегълци, глаголното време в репортажите се смени от сегашно на бъдеще предварително: „Ще сме дали 35 млн. догодина и край на бягствата!“ Годината не се упомена. Но се подразбра, че дотогава ще плащаме санкции по пилотно решение на Евросъда и констатации на Комисията по изтезанията.

Евросъдиите определено смятат, че не бива да се зловидят на българския данъкоплатец парите, похарчени, за да се подобри животът на убийци, апаши, изнасилвачи. Нищо, че хиляди почтени български граждани мизеруват повече от тях. Евросъдът настоява, че затворът не е място за изтезание. Че целта на лишаването от свобода не е да малтретира задържаните, а да им попречи да вършат други престъпления и да ги върне в обществото ресоциализирани, като нормални граждани. А, ако ги третираме като животни, то не може да стане.

Има логика в това - че от парите за нов затвор ние данъкоплатците печелим в дългосрочен план. Защото обитателите му, рано или късно, се връщат между нас. И защото и сега плащаме по решения в Страсбург обезщетения за нищетата, която осъдени и неосъдени търпят в изолация.

Не една и две, а 245 са осъдителните присъди срещу държавата от задържани. Адв. Михаил Екимджиев го казва, а не него може да му се вярва, защото има дългогодишна безукорна практика в Евросъда. Парадокс е, че у нас, поради обезлюдаването и въвеждането на пробацията, лишените от свобода намаляват (за 10 г. от 12 000 са станали 8000), а расте броят на тези от тях, които печелят дела срещу България. Парадоксално е, но не случайно. Екимджиев обяснява: „Следствените арести (преди десетилетие 99, а сега 40 - б.а.) се използват, както при тоталитаризма, като извънпроцесуален инструмент за изтръгване на показания. И невиновни хора пребивават дълго в средновековни условия и после всички плащаме за ефирната слава било на бившия министър Цветанов, било на някой магистрат.“

Искате пример? Вижте снимките от килията, в която кметицата Иванчева и заместничката й лежат 8 месеца и то дълго преди съдът да реши, че са взели подкуп, както се твърди.

Е, и?

Първите планове за нов затвор у нас, начертани още през 1957, отлежават на някой рафт във ведомството на г-жа Цачева. Отлежават и други проекти от 1993 и 2010 - дело на френски и наши архитекти. Отлежава и стратегията за публично-частно партньорство, в което държавата не влага пари в строителството, инвестициите са частни и се изплащат чрез прихващане. Събират прах и офертите на англичаните от “Джи форест“ и други фирми с опит в градежа на суперзатвори - като „Сан Куент“ например, по кадрите от който въздишат надзиратели от наши тъмници.

На светло, по бюрата на правосъдните чиновници, изглежда, е само последният Закон за изпълнение на наказанията, в който реализацията на евронорматива за 4 кв. м площ на затворник се отлага. Пък в приказката за бъдещия затвор в Кремиковци пусковият срок е вече 2024 г. Дотогава или до бъдеще неопределено правителството тихо ще плаща на затворници, които са осъдили държавата, че ги малтретира. Ще плаща, но не от парите на министрите Цачева и Горанов например. А от нашите пари.