82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Имаше ли Патриот Гюро глава или нямаше?

Пълният изборен абсурд: правото да се превърне в задължение, но да ти пречат да си изпълняваш задължението с опасност да изгубиш правото си

 

Спомнете си приказката на Елин Пелин за Умник Гюро.

„Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве. Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и долища, повел ги, заклел ги – мечката да хванат, жива или мъртва в село да я докарат.“

После лирическият герой намира мечката, предизвиква я, но тя му изяжда главата и си остава в бърлогата. Продължението, което търсим, е, че аверите на Гюро, като го изтеглили от дупката, се чудели дали Гюро имал глава или не.

Изборите в България са като първия сняг в края на ноември – настъпва изненадващ хаос. Всички са изненадани, че не са подготвени, сякаш нямат глава.

Огромни опашки се извиха пред избирателните секции в големите градове и в чужбина, придружавани с горчив остатъчен послевкус.

В Хамбург хиляди хора упорито искаха да се докопат до конституционните си права – безуспешно. Валя ги дъжд, би ги град, но не се отказваха. Накрая мнозина бяха отказани от правата си от собствената си родина и нейните депутати. Така беше в десетки градове по света.

Странно е да слушаме каквито и да било оправдания. На всички ни е известно, че когато дойде зима, вали сняг. Нима на никого не му хрумна, че когато обявиш гласуването за задължително, а към вота се добави и референдум, гарниран на места с частични избори, народът ще залее секциите. Нима нямаше кой да помисли за това? Шест месеца депутати, управляващи, ЦИК и всякакви организации забъркваха каша като в макбетска отвара – не знаеш дали ще излекува, или ще умъртви изборите. След края на вота едно е сигурно – нищо не е наред.

Къде им беше главата на всички популисти начело с „Патриотичния фронт“ – да създадат тази адска бъркотия за българските граждани в чужбина. И къде им беше мозъкът на другите, които узакониха този хаос.

Но да оставим емоцията настрани. Ето какви са фактите. С пистолет, Библия и череп на масата се заклеха да ограничат влиянието на ДПС в българската политика. Целта привлече вниманието на аудиторията. Решенията бяха две – задължително гласуване и намаляване на броя на секциите в чужбина. С цел да запази стабилността на Народното събрание – и най-вече на кабинета – управляващата партия ГЕРБ утвърди този абсурд.

Абсурд е едно право да бъде превърнато в задължение. Абсурд е едно задължение ако не бъде спазено, да няма наказание. Вярно, ако в два поредни избора не гласуваш, те изключват от списъка, но това е само ако не си мъртъв. Мъртвите души в изборните листи остават поне още 10 години, за да подкрепят този или онзи кандидат на тази или онази управляваща партия.

И тук идва абсурдът на абсурдите. След като „Патриотите“ поискаха задължително всички да гласуват (за да има огромно българско етническо участие в изборите), след това настояха да се ограничат секциите в чужбина (за да ограничат вота на българските граждани в Турция).

И ето какъв е крайният резултат – всички българи извън Турция влязоха в адския капан на тази безумна идея. На огромна част от хората им беше ограничено правото, въпреки че е тяхно задължение. Ако още един път се случи това, те ще бъдат изхвърлени от списъците изобщо. От друга страна, крайната цел на „Патриотичния фронт“ да бъде смазано организираното гласуване на привържениците на ДПС в Турция не беше постигната. И ако мога да обобщя, златният пръст остана за ДПС, средният – за българите в чужбина.

 

Средното време за вот е било 2’45“

Гласуването в България е отнемало средно 2’45“ в общо 12 017 секции. Изборният ден е 13 часа, или общо 780 минути. За да гласуват всички, които са задължени да упражнят правото си на глас, е нужно всеки дисциплинирано да се справи за 1’24“. Сметката показва, че на практика половината от задължените не са имали шанс да се включат в изборите. Общо изборните секции в чужбина са 301, по официални данни. При условие че там административните пречки удължават гласуването на един човек поне два пъти, сами сметнете за какъв системен хаос говорим.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Както казва Ботев за „патриотите“ от Патриотичния фронт, „а вий, вий сте идиоти“.

  2. Мама е по-грозна от Беновска Квазимодото и по-тъпа от кърджалийската помакиня – тая дето се шиба с виетнамци в Пекин.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.