Дали пък Великобритания няма да бъде погълната от Атлантика

Ламанша няма да стане по-дълбок

Наскоро германската телевизия показа на своята публика историята на една отчаяна майка от Лондон. Жената беше сигурна, че след Брекзита ще има недостиг на медикаменти за нейната тежко болна дъщеря. Една плачеща майка във всеки случай е добро начало и, с малко талант, от историята става приличен репортаж. А той завършва с признанието, че жената щяла да напусне Острова и да заживее в ЕС.

Вярно, че Брекзитът е тема с такава тежест, че ни занимава все повече, колкото повече се приближава датата 29 март. Нито един аспект не остана неосветлен в безбройните анализи, коментари и репортажи, чиито съдържания постоянно се повтарят. След тези почти три години, през които постоянно ни занимават с Брекзита - в германските и много други европейски медии - човек остава с впечатлението, че една страна не просто напуска ЕС, а че Островът е изправен пред Армагедон.

Дали пък Великобритания няма да бъде погълната от Атлантическия океан? Защото, според цитираните по-горе “прилични репортажи”, Обединеното кралство е застрашено не само от недостиг на медикаменти, а и от срив на икономиката, опустошение на лондонското Сити, изолация и унищожителна гражданска война.

Има достатъчно индикации, че обявеният Армагедон изобщо няма да се състои: на британският трудов пазар има бум, заплатите се покачват, а безработицата е на най-ниското си ниво от 1975 година насам. И това “въпреки Брекзита”, както подчертават постоянно германските медии, за да не си помисли някой случайно, че високата конюнктура се дължи именно на Брекзита.

Песимистичните пророчества следват една друга логика, сервирана преди всичко от Брюксел и Берлин. Който се осмели да напусне ЕС ще страда! Да, той трябва да страда! Брюксел и Берлин искат да всеят страх сред всички, които искат да бягат.

Може би звучи наивно, но целият хаос около Брекзита ще остане в историята по-бързо, отколкото си мислим. Ламанша няма да стане по-дълбок.