Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Махмуд Абас призова ЕС да признае държавата Палестина

Теменужка Петкова: Реформите в енергийния отрасъл са факт

Строг затвор за жена, лъгала многократно, че е изнасилвана

Израелски учени дешифрираха скрижал от Мъртво море

Безизходицата с US бюджета (ИНФОГРАФИКА)

Цвета Караянчева: Нямаме притеснения за вота на недоверие към кабинета

Съперникът на Григор иска да мине Мъри

Министър Ангелкова: Павилиони с единна визия ще заменят сергиите по тротоарите в „Слънчев бряг-изток“

Двама души са загинали при катастрофа край Ловеч

Най-малко 11 цивилни са били убити при турски удари в Сирия

Пучдемон се закани да формира ново правителство

Момчета на 13 и 14 г. пребиха до смърт клошар

Има риск от загуба на национално културно наследство в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Снимка: Уикипедия

Съществува риск от загуба на национално културно наследство в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, това установи одит на Сметната палата.

Одитът на изпълнението на дейността на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ) е за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г.

Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 г. по инициатива на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 г., по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.

По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на библиотеката е унищожена. Настоящата сграда на Народната библиотека е открита през 1953 г.

Към края на 2015 г. библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици по данни на НСИ.

При одита е установено, че ръководствата на Министерството на културата и на Националната библиотека не са създали достатъчни условия за опазването на това културно наследство.
Основната причина е, че дейността на НБКМ е хронично недофинансирана. Разработените от Министерството на културата и утвърдени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на дейността на Националната библиотека на база на показателите „брой служители“ и „брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м.“ не отчитат статута й като държавен културен институт с национално значение, ежегодното нарастване на библиотечния фонд и  недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение.

Книгохранилищната криза на Националната библиотека датира още от 1964 г., когато е организирано първото външно книгохранилище в непригодена за целта сграда. Всички взети впоследствие управленски решения за преодоляването на този проблем са еднакво неподходящи. Библиотечният фонд се съхранява освен в основната сграда на Националната библиотека, така и в няколко други притежавани или ползвани имоти около София, които не отговарят на изискванията за неговото адекватно съхранение и организация.

Преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито  климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята.

В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Това създава риск за влошено качество на предлаганите обществени услуги по библиотечно-информационно осигуряване, както и от риск от загуба на национално културно наследство.

Информационната система за управление на библиотечния фонд, въведена в НБКМ  от 2010 г., към края на 2016 г. обхваща едва 11 на сто от библиотечния фонд на НБКМ и може да представи на ръководството на НБКМ статистическа информация само за обработените библиотечни единици след въвеждането й.

Изпълнението на дейностите по консервация, реставрация и дигитализация на библиотечни единици от библиотечния фонд в НБКМ зависи от ресурсното осигуряване на дейността на НБКМ, а не от необходимостта от тях съобразно състоянието на библиотечните единици.

Административният капацитет на НБКМ не е достатъчен и намалява, тъй като не е съобразен с управлявания библиотечен фонд. Заплатите са около минималната за страната. В същото време броят на управляваните библиотечни единици средно от един служител в НБКМ надвишава същия показател за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в САЩ. През 2016 г. библиотечният фонд, управляван от 1 служител в НБКМ, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици.

Организацията на комплектуване на библиотечния фонд в НБКМ не гарантира постъпването на всички подлежащи на задължително депозиране по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения библиотечни единици. В резултат част от издадените произведения в страната не се предоставят за съхранение, библиотечните фондове не се обновяват в достатъчна степен, а българските граждани са лишени от достъп до съвременни издания. Дейностите по регистрация, обработка и контрол върху движението на библиотечния фонд в НБКМ не са организирани по начин, по който се осигурява защита от загуба на библиотечни единици.

Изпълнението на годишните планови проверки на наличностите (инвентаризации) не е достатъчно ефективно, тъй като не са спазени нормативните изисквания за минималния относителен дял на инвентаризираните регистрирани библиотечни единици спрямо общия обем регистрирани такива.

Постигането на ефективност при изпълнението на дейността на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ по опазването на културното наследство на страната, през периода 2014 – 2016 г., е сериозно предизвикателство поради отсъствието на:

–            политика за целенасочено развитие на НБКМ като единствен културен институт с национално значение в областта на библиотечното дело;

–            ефективни действия за обогатяване, поддържане, съхранение и опазване на библиотечния фондкато част от културното и историческо наследство на страната;

–            условия за предоставяне на качествена библиотечно-информационна услуга.

Сметната палата е дала на министъра на културата 3 препоръки, едната от които съдържа в себе си 5 подпрепоръки, и на директора на Националната библиотека – 11 препоръки за отстраняване на проблемите и подобряване на дейността.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.