Изпълва ме дълбоко неспокойство от мисълта, че предприехме нужните значителни постъпки за наследяването на трона. Ще дадем най-доброто от себе си, за да гарантираме, че абдикацията на Императора и наследяването му от Престолонаследника ще преминат без инциденти, с благословията на японския народ.

С тези думи министър-председателят на Япония Шиндзо Абе обяви в петък пред японските медии, че краят на “Ерата Хейсей” ще настъпи на 30 април 2019 г. Датата, на която за първи път от 200 години жив император на Япония ще слезе от Хризантемовия трон в полза на своя пряк наследник.

Ако ви прави впечатление, че до момента конкретният монарх все още не е споменат по име, е защото в Япония го наричат единствено “Императорът”. Дори и невежите “западняци” (което, съгласете се, от японската гледна точка на планетата обхваща абсолютно всички) да настояват винаги да му казват Акихито. Което дори няма да е валидно след абдикацията му, защото той ще получи като “посмъртна титла” името “Хейсей”. С което в момента във всички официални документи се титулува периодът на неговото управление. Започнал на 8 януари 1989 г., ден след кончината на баща му, император Хирохито. Със смъртта на когото пък завършва продължилата 64 години “Ера Шова”, както е наричан у дома си познатия нам Хирохито. Загубихте ли му спатиите?!

Накратко, ние може да си мислим, че е “2017-а година” по Григорианският календар, но в Страната на изгряващото слънце е “29-а от Хейсей” на 125-ия Император на най-старата наследствена монархия в света. Която според легендата проследява произхода си от 660-та година преди Христа, но май всъщност “само” от 5-6-ти век от новата ера.

С всичко това на ум е важно да отбележим, че ако “новината” за предстоящата абдикация на 83-годишния император Акихито се стори “събитие” за нас “на запад”, за японците е исторически прецедент, който не се е случвал от 1817 г. Темата е широко обсъждана сред японското общество още след първия “намек” на монарха преди година, че заради влошеното си здраве, “не се чувства достатъчно способен да изпълнява официалните си отговорности”. И след 15 месеца на обществени дебати и допитвания, в които 89 % от японците не само са заявили подкрепата си за абдикацията, но и са се обявили в полза на приемането на постоянен текст в “Закона за имперското семейство”, който да позволява на Императора свободно да предприема подобен ход, воала!

Въпросът дали жени могат да наследяват трона на Япония обаче си остава табу сред обществото. Въпреки че настоящият Престолонаследник и бъдещ Император след 1 май 2019 г. Нарухито, има само един син на 10-годишна възраст и седем по-възрастни от него дъщери. Традициите и практичността не винаги вървят ръка за ръка, какво да се прави?

Което ни връща на абдикиращия император Акихито. Роден на 23 декември 1933 г. в Имперския дворец в Токио, той е петото дете и най-голям син на тогавашният монарх, смятаният за божество до капитулацията на Япония през Втората световна война, Хирохито. Тогава получава и второто си име-титла, “принц Тсугу”. Акихито, получава образованието си от частни учители и възпитатели и преминава през токийски колеж за деца на благородници. За разлика от предците си, баща му решава да не го изпраща на служба в армията и на 10 декември 1952 г. Акихито е назован за Престолонаследник на дома Ямато на официална церемония в Имперския дворец. На следващата година представлява за първи път официално Япония на коронацията на британската кралица Елизабет II и се включва в безконечната въртележка на дипломацията. От сватбата му с принцеса Мичико през 1959 г., до възкачването му на трона през 1989 г., двамата осъществяват 37 посещения на най-високо равнище от името на държавния глава.

Като император Акихито ще остане верен на изразяваното многократно от него мнение, че монархът трябва да е по-близък до хората. За японците той е повече от лицето от екрана, което се появява да им вдъхне увереност и кураж след всяко следващо бедствие, което периодично връхлита островната държава. След земетресението, последвалото цунами и гибелната авария на АЕЦ “Фукушима” през март 2011 г., императорът и съпругата му отидоха лично на място, за да подкрепят морално пострадалите, само дни след трагедията.

Помирител

Макар и да е ограничен по конституция във въпросите, по които може да се изказва, император Акихито е известен и с няколко публични извинения, отправени към всички азиатски страни, пострадали от японската агресия и милитаризъм през Втората световна война. Първото към Китай е само три месеца след погребението на баща му император Хирохито през 1989 г., за да символизира новата ера в Япония.

За него

Да му помогнем!

Приемам сериозно думите на императора, които бяха излъчени пред нацията. Съчувствам на тревогите му и мисля, че би трябвало задълбочено да обмислим как да му помогнем.

Премиерът Шиндзо Абе през 2016 г.

Разпали дебат

Оттеглянето на Акихито и предстоящият годеж на внучката му, принцеса Мако (б.р. – за неин съученик, който не е от благороднически произход), отново разпалиха дебата в Япония за постоянния недостиг на мъже-престолонаследници и възможна криза в линията на наследство на род, който според някои се простира 2600 години назад. Министър-председателят Шиндзо Абе успя да устои на натиска да предвиди клауза, която да позволява на принцесите да запазват имперския си статут след брак с човек от простолюдието, с което синовете им можеше да стават императори.

Джъстин Маккъри, кореспондент на в-к “Гардиън” в Токио

Срещу събитията

Противно на официалното японско поведение през последните години, от премиерски посещения на храма “Якузуми”, където са положени и кости на военнопрестъпници, до препирането на историята за японските зверства в учебниците, Акихито винаги е изразявал угризение и правил значими жестове на изкупление, които да предават националното отношение към тези престъпления.

Джеф Кингстън, директор “Азиатски изследвания” в университета “Темпъл”, Токио

Всъщност бунтар

Доста по-малко формален е японският престолонаследник принц Акихито, самоуверен 39-годишен мъж. По японските кралски стандарти, той е практически бунтар. Преди 12 години сключи брак с жена от простолюдието, принцеса Мичико. Запознанството им се случва на тенис-корт, откъдето тръгва мания в Япония по спорта, който и до днес е любимото развлечение на принца.

В-к “Ню Йорк Таймс”, 14 ноември 1971 г.