Император Септимий Север наказва Пловдив с глоба

Великолепният театър на Филипопол

Надпис разказва за разорението на Филипопол от готите

Глобявал градовете, които не застанали на негова страна

Ето че дойде времето за археологическия обзор на 2019 г. И тази година българската археология имаше сериозни постижения като разкопките в праисторическото селище в Провадия, в римски градове като Нове, в старите български столици и т. н. Аз обаче избирам античното наследство на красивия Пловдив, което от години е в полезрението на обществеността. Става дума най-вече за Голямата базилика в Пловдив. Но днес ще говорим не за нейната уникална архитектура или за великолепните є мозайки, а за излезлите на бял свят през 2019 г. забележителни надписи, хвърлили нова светлина върху историята на Града под тепетата.

Някъде към средата на юни в медиите гръмна новината, че в Пловдив е открит най-старият текст, където се споменава думата „театър”. Нашият вездесъщ през последните години епиграф Николай Шаранков успя да извлече информацията от трите запазени реда на иначе осемредовия надпис. Той датира текста в началото на II в. и по времето на император Траян или най-късно при Хадриан. Надписът е благодарствен и е бил посветен на виден гражданин на Филипопол, както се е наричал Пловдив през Античността. Вероятно е бил вграден в постамента на монументална статуя.

Тук учените си припомниха пикантни истории за онези далечни времена. Така например в епохата на император Хадриан (117-138) във Филипопол е изграден големия стадион, който и днес буди възхищение у посетителите на Пловдив. Тогава градът очаквал височайшата визита на императора от Рим. Тъй като се знаело, че владетелят обичал да гледа атлетически състезания заедно с любовника си Антиной, гражданите строят дългия 240 м стадион.

Не беше изминал и месец, когато от Пловдив дойде новината за поредната сензация. Във вътрешния двор (атрий) на Голямата базилика археолозите попаднаха на друг надпис, издялан върху внушителна като размери каменна стела. След разчитането му от Николай Шаранков стана ясно, че той е с изключително значение за миналото на Пловдив. Надписът е направен през 255 г. и разказва за един драматичен период от историята на Филипопол. Освен това той потвърждава изказаната от археолозите хипотеза, че преди християнската църква на това място е имало езически храм, свързан с култа към римските императори.

В текста се изброяват имената на 44-имата участници в ритуалите по култа на почитания в Тракия бог Дионис. Всъщност това е своеобразна секта, изпълнявала тайни мистерии, а надписът дава информация кой каква длъжност е заемал в това общество. „Например, има човек, който трябва да държи изображението на бога - обясняват учените. Или друг, който държи жезъла на бога, трети пък е облечен в животинска кожа. Има и такъв, който смесва виното.” Заедно с филипополските мисти са дадени имената на римските императори Публий Лициний Валериан и Галиен Август.

Най-важният момент в текста е свидетелството за опитите на гражданите на Филипопол да го възстановят след опустошителното нашествие на варварите готи през 251 г. Тогава прекрасният град е разграбен и опожарен, а десетки хиляди негови жители са избити. А 44-имата последователи на Дионис вярват, че техният бог и новите римски императори ще помогнат Филипопол да възвърне великолепния си вид, който е притежавал преди катастрофата.

Но с това изненадите от Пловдив през 2019 г. не свършиха. През октомври археолозите попаднаха на поредния уникален надпис, открит този път в северната част на римския Форум. Той е изсечен върху каменна плоча, от която днес са запазени осем реда. Отново Николай Шаранков бе човекът, проникнал зад завесата на събития, случили се във Филипопол през II в.

Най-общо в текста се говори как градът е наказан от височайшата власт в Рим с глоба, защото е подкрепил конкурента на действащия император в предшествалата борба за трона. „Тази част на паметника е свързана с култа към императора - обобщава епиграфът. Затова надписът е изложен там - да се чете от всички граждани като обект за почит към жив бог”.

По същество надписът представлява императорско писмо в отговор на молбата на Съюза на тракийските градове (Койнона), която е отнесена в Рим от двама пратеници. От текста научаваме и имената на тези вестоносци - Филип и Цецилий Церелий. Именно на тях е възложена задачата да отидат във Вечния град и да отнесат наложената на Филипопол глоба. Съответно на двамата трябва да бъдат изплатени разходите по пътуването.

Името на императора не е запазено върху стелата, но Шаранков е убеден, че става дума за Септимий Север. За него е известно, че глобявал градовете, които не застанали на негова страна по време на борбата му с другия претендент Песцений Нигер. По време на междуособиците конкурентът е базирал силите си в древната мегарска колония Византион, предшественика на бъдещия Константинопол. Някои от градовете в Тракия заемат грешната страна в конфликта и след победата на Септимий Север трябва да изкупят вината си. Очевидно Филипопол е сред тези грешници и е необходимо да си плати глобата.

Ученият допуска, че тя е била поета от някой виден гражданин, който и друг път е поемал разходи, за да спаси столицата на провинция Тракия. От запазената част на текста не се разбира стойността на глобата. По аналогия с други съгрешили градове, като Никополис ад Иструм в днешна Северна България, обаче Шаранков предполага, че сумата е била около 700 000 сестерции.

Откритите в Пловдив надписи добавят нови щрихи към древната история на Града под тепетата. Заедно с великолепните архитектурни паметници като Театъра, Стадиона, Голямата базилика те вдъхват живот в миналото на един от най-важните и представителни градове на Римската империя.

 

Каменната библиотека на града

Проучвателката на Римския форум на древния град Мая Мартинова разказва, че неговата северна част е най-представителна и досега там са открити над 20 надписа, като четири са върху постаменти на императорски статуи. Тя оприличава този участък на своеобразна каменна библиотека, разказваща за историята на Филипопол.

Из текста на надписа от 255 г.:

„За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августи и за целия им дом, за свещения сенат и за римския народ и за Съвета на народното събрание на Филипопол и на тракийския предводител Дионис посветиха оцелелите мисти, когато водач на мистериите и пожизнен жрец беше Аврелий Мукиниад, син на Мукиан.

Коментари

Задължително поле