Инагурация зад бодлива тел

Заради очаквани демонстрации, органите на реда от днес засилиха мерките за сигурност в столиците на 50-те US щата (на снимката - Вашингтон).

Няма и помен от онзи граждански ентусиазъм, който по традиция съпътства официалната церемония по полагане на клетва от „лидера на свободния свят"

През 1789 г. се оказва, че свещеникът е забравил библията си, върху която трябва да се закълне президентът Джордж Вашингтон

На 20 януари според 20-та поправка в американската конституция, точно в 12,00 ч. по обяд изтича мандатът на предходния американски президент и встъпва в длъжност новоизбраният, след като е положил предвидената в конституцията клетва. Тази процедура е известна с английския термин „инагурация", за който се смята, че произхожда от латинското augur (авгур). Така в древен Рим са наричали жреците, които по полета на птиците в небето са предсказвали съдбата на важни държавни начинания. 

Преди приемането на 20-та поправка през 1933 г., инагурацията се е провеждала на 4 март. Франклин Делано Рузвелт е първият президент, който полага клетва на 20 януари. По традиция, произтичаща от юдео-християнските ценности, ако датата 20 януари се пада в неделя, клетвата се полага в Белия дом далеч от очите на публиката, а самата тържествена инагурация, както и повторна клетва за пред публиката, се провеждат на следващия ден в понеделник. Така се случи при втория мандат на Барак Обама през 2013 г.

Първата президентска инагурация се е състояла през 1789 г. в Ню Йорк, който по онова време за кратко е столица на новата република. Президентът Джордж Вашингтон акостира на брега на река Хъдсън в северната част на Манхатън със специално построена баржа, придружавана от цяла флотилия лодки с градски нотабили. По стария индиански път, който прекосява острова по диагонал (днешното Бродуей авеню), преминавайки сред шпалир от възторжени граждани, пристига във Федералната палата, където е заседавал Първият конгрес на САЩ. В суматохата се оказва, че свещеникът е забравил библията си, върху която трябва да се положи клетвата. Най-близкият храм е на стотина метра – изградената през 1776 г. и функционираща и до днес църква „Свети Павел" на Бродуей N 209. Затова донасят библия от помещаваща се по-близо масонска ложа – случайност, която години по-късно дава храна на многобройни конспиративни теории. 

Тази първа клетва задава две важни конституционни традиции, които се спазват и до днес. Едната е полагането на клетвата върху християнска библия, т.е. според религиозната принадлежност на президента. Само трима президенти с нерелигиозни възгледи полагат клетвата върху сборник със закони – Джон Куинси Адамс (1825), Франклин Пиърс (1853) и Теодор Рузвелт (1901). Другата традиция е добавката, която Вашингтон прави към текста на конституционната клетва – „И нека Бог да ни помага". Само Теодор Рузвелт пропуска тази добавка. Друг важен момент е, че самата конституционна норма съдържа две алтернативни форми на този акт – клетва или тържествена декларация, което се свързва с възгледите на квакерите, които тълкували буквално библейския текст „не се кълнете ни в небе, ни в земя, ни с друга някоя клетва" (Иаков 5:12).

Първият президент, положил клетва във Вашингтон, е Томас Джеферсън през 1801 г., когато се е състояло и първото тържествено шествие. От 1829 г. при Андрю Джаксън церемонията се провежда на източната порта на Конгреса с лице към сградите на Върховния съд и конгресната библиотека. През 1981 г. Рейгън за първи път полага клетва на западната порта на Капитолия, където се провежда и до днес, освен при много студено време, когато се прави вътре в сградата на Конгреса, както стана при неговия втори мандат през 1985 г. По правило клетвата се полага пред председателя на Върховния съд, след което президентът произнася своето първо слово. Най-кратко е било словото на Вашингтон – точно 135 думи. А най-дългото е на Уйлям Харисън през 1841 г. – 8455 думи с времетраене около час и 45 минути. Харисън произнесъл речта си на открито без палто и шапка в условията на снежна буря и месец по-късно умира от пневмония.

Еволюцията на комуникациите също оставя отпечатък върху церемонията. Първата запечатана на фотоснимка инагурация е на Джеймс Бюкенън през 1857 г. През 1925 г. за първи път е предавана по радиото инагурацията на Калвин Кулидж, по телевизията през 1948 г. на Труман, а чрез стрийминг в интернет – на Бил Клинтън през 1997 г.

Предстоящата инагурация на Джо Байдън предвижда клетвата да стане на западната порта на Конгреса. Националният химн ще изпълни Лейди Гага. После ще бъде направен преглед на войскови части на източната порта и поднасяне на венци на паметника на Незнайния войн на гробището в Арлингтън. След официалната част ще има телевизионна програма, водена от Том Ханкс, която ще представи „разнообразието на американското общество" с включвания от различни части на страната.

Тези дни обаче Вашингтон е тъжна гледка. Заграждения, бодлива тел, въоръжени до зъби 25 хиляди войници от Националната гвардия. Все едно се намираш в Багдад по време на американската окупация. Освен тях - още хиляди полицаи, агенти на ФБР и на Сикрит сървис. Няма и помен от онзи граждански ентусиазъм, който по традиция съпътства официалната церемония по полагане на клетва от „лидера на свободния свят" с нейните многохилядни шествия, балове, речи, музика, че даже и поетични рецитали. Вместо това, полицейски сирени и тропот от войнишки кубинки. Като в някоя африканска столица след успешен държавен преврат. Такава е атмосферата в дните преди церемонията по встъпване в длъжност на Джо Байдън.

Ограниченията, произтичащи от пандемията, въобще не са главната причина за всичко това. Нито нахлуването в Капитолия на радикални елементи, сред които и провокатори от крайнолявата екстремистка групировка „Антифа", която се ползва с благословията на Демократическата партия на САЩ. То е само претекст. Фарсов римейк на подпалването на Райхстага, който се хиперболизира до крайност, за да оправдае репресиите и потъпкването на свободата на словото и съвестта, ограничаването на политическия плурализъм, на които ставаме свидетели днес. Зад бодливата тел ще бъде официализирана една власт, която в очите на половин Америка е нелегитимна, защото смята изборите за нечестни. Власт, в която иззад гърба на немощния нов президент, се зъбят хора и среди, демонстриращи без особени скрупули открито тоталитарен нагон, който е добре разпознаваем в нашата част на света, преживяла не един и два тоталитарни и авторитарни режима.

Америка навлиза в дълбока политическа и морална криза. С активната подкрепа на корпоративната олигархия и нейните медийни глашатаи, днес в „земята на смелите и свободните" преследват политически опоненти, устройват виртуални клади за другомислието, забраняват книги и хора, налагат идеологически монопол, тероризират несъгласните. Никога досега, при никакви исторически превратности, факелът на Свободата, озаряваща света, не е помръквал по такъв драматичен начин. Разбира се, няма съмнение, че този тъжен епизод ще отмине. Американската нация неведнъж е показвала удивителната си жизненост и способност да се мобилизира в защита на Свободата и да преодолява вътрешни кризи, конфликти и разделения. Но в историята тази тягостна атмосфера ще остане, като родилен белег за мандата на 46-я президент на САЩ Джо Байдън. 

Коментари

Задължително поле