Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Инж. Искрен Миланов пред „Труд“: Съдът три пъти каза „Да“ за референдума в Трън

Миланов показа карта, на която се вижда, че едната мина е на 170 м от село Зелениград, а другата е край река Пръвна, която е била замърсена, когато имало експериментален добив на уран. Снимка: Пламен Стоименов

Според него златодобивната мина е опасна и ще нанесе непоправими щети на природата и здравето на хората

Никой не казва къде ще се изхвърлят отровите от добива

От 23 ноември 2012 г. съм приключил със строителното предприемачество. По никакъв начин нямам икономически интерес към този проект (възстановяването на добивната дейност в мина “Злата” – б.а.). Това обяви пред “Труд” инж. Искрен Миланов, за когото вестникът публикува информация, че има лични бизнес интереси в община Трън.

“Моята персона не е толкова важна, но се чувствам лично засегнат, защото съм прегърнал кауза, която не ми носи никакъв дивидент, освен че се чувствам трънчанин”, каза Миланов, който е родом от града. Той добави, че участва в инициативата за провеждането на местния референдум. В него гражданите на общината трябва да решат дали местната власт да допусне инвестиционно намерение на компанията “Евромакс сървисиз” ЕООД за възобновяване работата на мина “Злата”. Рудникът е спрян от експлоатация през 1974 г.

“Преди 43 години мината е обявена за неефективна за добив на злато – 3,7 г са се вадели от един тон руда. През 1990 г. в тази мина, както в още около 48 в цялата страна, започва експериментален добив на уран. Впоследствие всички уранодобивни предприятия у нас за закрити с три постановления на Министерския съвет – от 1990, 1992 и 1995 г. И в трите е посочено, че се закрива минодобивно предприятие мина “Злата”. Ние, хората, които се вдигнахме срещу възстановяването й, отидохме в националния геофонд. Там има разработки, направени в периода 1987-1989 г., направени от учени. Установено е, че има 255 г аномални точки. Тоест в мината има 255 огнища на радиация. Тази аномалия съвпада с едната проектонина (рудниците са два; единият е на 900 м от сръбската граница, а другият е на 2 км до ждрелото на река Ерма – б.а.)”, припомни инж. Миланов.

Той показа, че рудникът край границата със Сърбия попада в защитена територия.

“Общата площ на двете части на мината е 19 240 дка. Цялата обработваема площ на община Трън е 17 000 дка. Това е катастрофа! Ще се изградят хвостохранилища, където ще има какви ли не вредности. Справки за вредностите намерихме в Националния геофонд”, обясни Миланов. Той показа справката, в която се вижда, че под земята има завишени стойности на олово, арсен, фосфор, сяра, манган.

“Този доклад е направен по поръчка на директора на първата фирма собственик Джон Мейзис”, добави Миланов. Според него опциите за тези вредности, които съпътстват златодобива са две: или да се държат в хвостохранилище, което може да се срути, или направо да се изхвърлят във водата.

Миланов показа карта, на която се вижда, че едната мина е на 170 м от с. Зелениград, а другата е край река Пръвна, която е била замърсена, когато имало експериментален добив на уран. Друга част от нея влиза направо на територията на с. Глоговица, като в инвестиционното намерение е записано, че населението е малобройно и това е “благоприятно обстоятелство”.

“Факт е, че на заседание на общинския съвет имаме гласувано решение да се проведе местен референдум. Имаше експресно обжалване на областната управа, но административният съд два пъти се произнесе, че референдум може да има. Сега миналата седмица от окръжна прокуратура Перник обжалваха. Но съдът отново им каза “Не”. Така че на наша страна имаме съдебно решение”, каза инженерът.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. И баба ми и дядо ми умряха млади след дългогодишен труд в мина. На никой не го пожелавам! Датата на нашия референдум 11.06. трябва да стане новата дата за празник на град Трън, защото това ще бъде датата на неговото спасение. В града почти няма поддръжнци на мините. Единственото ми притеснение е за купен вот сред ромите в града, които иначе също не искат да ги тровят.

  2. Само глупаци може за заменят чистата и красива природа на Трънския край срещу
    350 работни места и правото златотърсачите да им се подиграват, че са ги надлъгали.

    Вярвам, че трънчани не са глупаци !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.