Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното: Италианско мартини се прави с българско грозде

-Каква реколта грозде прибраха тази година българските производители?

– Миналата година бяха прибрани 195 860 т грозде и преработени от винарските предприятия. Кампанията тази година започна три седмици по-рано, защото гроздето узря по-рано. Но все още не е приключила, още се прибират сортовете широка мелнишка лоза и гъмза. Сега лошото време и ниските температури ще затруднят процеса, но трябва да е ясно, че тези количества няма да бъдат със същото качество. Средният добив тази година е около 600 кг от декар и при 600 000 дка лозя, които имаме, очакваме реколта от около 360 000 тона. 200 000 т от тях отиват във винарските предприятия, 100 000 т – за производство на ракии, 15 млн. кг българско грозде се изнасят. За производство на оцет се ползват годишно 20-22 млн. кг грозде и останалото е за домашното производство за собствена консумация.

-Казвате, че изнасяме грозде. Кои са основните купувачи?

-Има голямо търсене на бели сортове българско грозде. Причината е, че Франция, Испания и Италия изкорениха 700 000 дка бели сортове стари лозя за последните три години. Получи се вакуум на пазара и чужди компании от тези държави се насочиха към България. Разбира се, у нас и цените са по-ниски. Например в Германия един кг бяло грозде сорт ризлинг се продава средно по 80-90 евроцента за кг, а у нас е стотинки. Купувачи са основно италианци и германци, но и гърци, румънци и чехи също купуват от нас. Италианците произвеждат газирано и полугазирано вино, напитки като мартини бианко, което се прави с наше грозде и после се изнася за САЩ.

-Успяха ли лозарите да получат достатъчно високи цени за продукцията си?

-Изкупните цени бяха високи. Причините са няколко. Първо реколтата е добра, с високо захарно съдържание. Търсенето на грозде расте, защото избите у нас се увеличават, както и износът. Това дава възможност на лозарите да не изпадат в трагични ситуации – цяла година да обработват земята, да пръскат и накрая да продадат продукцията си на себестойност или дори под себестойност. Нашите вина участват на международни конкурси и дегустационни изложения и само златните медали през миналата година, които получихме, са 150. Печелейки първо място, производителите получават и договор със западните вериги, а оттам и реализация на по-големи количества. През април се проведе Световният конкурс Concours Mondial De Bruxelle у нас. Там е съсредоточен целият елит на винарството. Чуждите фирми, които дойдоха и опитаха нашите вина, сключиха договори за доставка директно на място. Затова и за следващата година количествата вино, които ще се необходими, ще са много по-големи. Това накара винопроизводителите да купят повече суровина.

-Има ли интерес от чужди инвеститори към лозаро-винарския сектор у нас?

-Много чужденци започнаха да инвестират в сектора последните години. И конкуренцията се повишава. В момента работят 263 изби, като има 19, които са в процес на доизграждане. 65 са винарските изби са с чуждестранно участие. Има интерес от Русия, Германия, Франция САЩ, Холандия, Китай. Европейската комисия публикува на сайта си всяка година доклади за сектора лозарство и винопроизводство. Миналата година одит от ЕК провери цялата лозарска програма в България за пет години назад и няма една стотинка, която трябва да връщаме. Това се случва за пръв път у нас – да няма корекция на европрограма. Това означава, че работим добре и затова привличаме инвеститори.

-На кои външни пазари реализираме най много българско вино?

-За миналата година сме изнесли 60 млн. л, а 120 млн. л е консумацията вътре в страната. Изнасяме за Русия, страните от Западна Европа, за САЩ сме експортирали над 1 млн. л вино, а за Китай – 5 млн. литра. Във Франция, която е лидер в световното производство, 47% от виното, което се консумира там, е чуждо. Наше вино също отива там, това означава, че ги бием по съотношението цена – качество.

-Очаквате ли ръст на износа през тази година?

-Тя все още не е приключила, а най-големите продажби са именно през октомври, ноември и декември. Според мен ще изнесем 64-65 млн. литра вино.

-Загубихме ли руския пазар?

-Продажбите на наше вино там спаднаха доста, защото се получи голяма девалвация на рублата. Ако преди едно евро беше 40 рубли, сега е 70 рубли. Покупателната способност на населението намалява. От друга страна, започнаха да влизат големи количества наливно вино, които се бутилират на територията на Руската федерация. Сега българското вино минава по няколко пътя към Русия. Единият е през Сърбия, която купува наше вино, пребутилира го и го изнася за Русия. Вторият път е през Абхазия и третият са директните доставки. Те обаче се осъществяват трудно, защото едно от трасетата е през Украйна, а знаете, че там имаше военни действия. Това наложи големи обходи през Беларус и Прибалтика, което много оскъпява транспорта, и на българския производител не му излиза икономически изгодно. България не трябва да дели пазарите си – там, където можем да продадем и един литър, значи е приоритетен пазар. Има и промоционални програми, които дават евросредства за реклама на виното ни в страните извън ЕС, и два от проектите са именно за промотиране в Русия и Беларус. Да не забравяме, че нивото на култура на консумация на тези пазари се повиши и там потребителят търси по-високо качество.

-Означава ли, че родната продукция вече не е в ниския клас, както се говореше преди години?

-Това е мит, че предлагаме вина в ниския клас. Давам ви пример. Испанците реализират бутилката на 56 евроцента на руския пазар, италианците – на 67 евроцента. Ние нямаме бутилка под 1 евро, като стигаме дори до 3,70 евро. Във Великобритания отдавна продаваме на цена от 3 до 6 паунда.

-Казвате имаме качество и добра цена. Какво ни куца?

-Нашите етнолози са на изключително високо ниво. Част от тях са консултанти на чужди изби, канени са в чужбина – в САЩ, в Австралия дори. Време е нашите маркетолози да засилят дейността си. Защото какво като произвеждаме качествен продукт, като не можем да го представим и рекламираме, за да го реализираме. Това ни пречи единствено.

-Как избира българинът вино, цената ли е водеща?

-Разбира се, че и цената е важна, но в диапазона от 5 до 10 лв. българските производители предлагат вино на изключително добро качество. От вътрешната консумация само 5 млн. л са внос, което е нищо на фона на други сектори. Българинът харесва българското вино. Това се дължи и на факта, че производителите уцелиха съотношението цена – качество. Мина модата „юруш на вносната продукция”. Важно е и че последните години няма сигнали за проблем от консумация на вино, секторът се контролира много стриктно, а и производителите знаят, че не трябва да правят компромис с качеството. Все още има 5-7%, които работят в сивия сектор. Потребителите трябва да знаят, че когато купуват вино с неясен произход – от капака на автомобил, например, дават 2-3 лв. за бутилка, но рискуват сериозно здравето си, защото не знаеш къде е произведено и как е бутилирано. Натъквали сме се преди години на ужасни условия – вино, което се произвежда и съхранява в обора. Смятам, че бандитският период отшумява.

-Знаем, че оцетът се прави от ферментирало вино, но на пазара се появиха много имитации. Как да се предпазим от тях?

-Еврорегламентите позволяват оцетът да бъде произведен от оцетна киселина, която е синтетичен продукт, на базата на петролни деривати. Не можеш обаче да го кръстиш „оцет”. Затова настоявахме на етикета им да не пише оцет, защото заблуждават потребителите. В същото време цените на истинския оцет и на другия продукт вече са изравнени. Преди две години, когато вкарахме в закона поправката що е това оцет, настъпи невероятен бум на производството му. Хората започнаха да различават продуктите и да си купуват истинския продукт. Това пък стимулира родните винопроизводители и вече девет предприятия правят това. А бяхме стигнали дотам само две да преработват виното в оцет.

 

Нашият гост

Инж. Красимир Коев е завършил екология и опазване на околната среда в Лесотехническия университет в София и стопанско управление на малки и средни предприятия в Техническия университет. Специализира в Държавния департамент на САЩ и в Лондон.

Бил е ръководител на отдел, а по-късно и изпълнителен директор на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки. От 1 септември 2009 г. е директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.